Ученици от 2. СУ „Никола Вапцаров“ – Монтана организираха благотворителна инициатива в помощ на Детското отделение на МБАЛ – Монтана. В продължение на два дни по време на голямото междучасие по-големите ученици предлагаха коледни сладки и лакомства в централното фоайе, част от тях приготвени в часовете по практика на професионалните паралелки.
Това е традиция в училището, като тази година събраните средства ще бъдат дарени на Детско отделение в МБАЛ – Монтана. Освен финансовата подкрепа учениците са подготвили и други изненади като коледна украса и печива.
Базарът зарадва както клиентите, така и продавачите, а лакомствата бързо бяха изкупувани. През изминалите години със средствата, събрани на благотворителния базар, училището е помагало за операции на деца, в най-трудните години дори са купували маратонки на ученици, чиито семейства са изпадали в нужда.
Тази година благотворителната инициатива разшири обсега си. От училището вече са изпратили книжки, пособия за рисуване и сувенири на българчетата от неделни училища в Германия, Австрия и Кипър. Избрали са именно тях, защото и те имат за патрон Никола Вапцаров.
Това е кауза за пример. Нека се включваме в подобни инициативи – има смисъл.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Обявиха победителката в Конкурса за най-хубава питка за Бъдни вечер, който беше организиран от Историческия музей в Монтана. В състезанието се включиха 20 участнички, а жури оцени вкусовите качества и естетическия вид на украсата на питките.
Победителка е Симона Иванова, която със своето красиво и вкусно тестено изделие доказа, че семейните традиции все още са живи.
Хлябът е най-важната част от трапезата на Бъдни вечер. Орнаментите са символ на здраве, живот, плодородие, изобилие и начало на новата слънчева година. Някога питката се е замесвала с брашно, пресято през три сита, с мълчана вода, донесена от млада булка, придружена с много песни. Такава е традицията, която дори и да не успяваме да спазим напълно, поддържаме жива като задължително правим питка с паричка – за здраве, благоденствие и успехи през новата година.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Цветелина Цветкова е от Видин и умее да разказва истории. Можем да кажем много неща за нея, но тези два факта са основни за авторката на разказа, който ще прочетете по-долу. Той е част от книгата ѝ „Зелената жилетка“. Необикновеното име идва от истинска дреха с необикновена история, свързана със семейството на Цветелина. Облечена за пръв път през далечната 1958 г., зелената жилетка обикаля различни домове и макар в момента да се намира в стар гардероб във Видин, нейните истории достигат до нас чрез тази книга. Журналистът и писател Иво Иванов описва сборника с разкази по следния начин: „Да, това е дишаща, непресторена, топлокръвна книга. От най-редките. Само те са в състояние да ни хванат за ръката, за да ни отведат на местата, които все отлагаме да посетим. И когато пристигнете, сигурно ще усетите, че не вие сте разлистили книгата, а тя е разлистила вас.“
Къде ще ви отведе и какво ще „разлисти“ у вас избраният разказ? Проверете сами.
Иво остави раницата до вратата, клекна плътно до стената и провря ръката си между металните решетки. Ключовете бяха точно там, където му каза баща му. Винаги ги оставяше на едно и също място преди да замине. Иво не обичаше да се прибира, когато родителите му ги нямаше в къщата. Живееха в чужбина и той почти не се връщаше. Беше му пусто и мъчно в празния дом. Беше му чужд. Но сега трябваше да свърши нещо важно и му се наложи да дойде сам. Нямаше кой друг да го отмени. Отключи малката портичка и слезе по четирите стъпала надолу, после се върна и отново слезе, като ги прескочи на два пъти, както правеше като малък. По навик погледна счупената пощенска кутия – дръпна ръждясалото капаче и отвътре изпаднаха няколко стари сметки за ток, които вече беше платил, и две рекламни брошури. Помисли си, че е хубаво да има нещо в пощата. Влезе навътре в двора и се спря до външната чешма. Огледа се наоколо и сърцето му се обърна. Пусна чешмата и изчака водата да се изтече. Подложи шепата си отдолу и пи, докато не се задъха. Нямаше по-вкусна вода от тази. Наплиска лицето си и седна на стълбите пред къщата. Сви си цигара и заедно с дима в ноздрите му нахлу онзи аромат – на миналото. Странно нещо е носталгията по детството. Все едно се е случило на някого другиго в някакъв минал живот. И все пак се е случило на теб и е останало някъде в сърцето и в спомените ти.
„Това ти се пада по право. Ти прецени какво ще правиш с него. За теб съм я правил тази къща“, му каза баща му преди няколко месеца, когато му даде нотариалния акт. На Иво не му трябваше много време, за да го измисли. Нямаше да са кой знае колко пари. Къщите в бедния малък град бяха евтини, но щеше да се вдигне на крака, да се оправи с банката и да живее спокойно – поне на първо време. Не им каза за решението си. Не знаеше как. Те и без това може би нямаше да се върнат да живеят тук още много години. Имаше достатъчно време да го измисли. Обедното слънце го напече и той притвори очи. Изведнъж чу шум като влачене на обувки по цимент. Звучеше му познато – помнеше го от детството си. Дядо му влачеше краката си така, когато ходеше из двора. Беше много странно. Иво инстинктивно тръгна по посока на шума и сви зад къщата. Дядо му седеше на старото си столче и нанизваше червени чушки на един канап. Иво щеше да припадне.
– Какво ме гледаш бе, дришльо, ела да помогнеш!
– Ама, дядо, ти си умрял? – Иво стоеше вцепенен.
– Е, ти па си Ален Делон. И к’во като съм умрял? Явно си направил някаква простотия, щом съм тук. Ела да ми помогнеш. Седни тук и погледни – той потупа стола до себе си. Иво седна до дядо си и погледна краката си – висяха от стола. Беше малък. Целият двор изведнъж се напълни с живот. Баба му шеташе с престилката си по двора. Старото му куче Мечо тичаше след нея. На оградата прабаба му бъбреше весело със съседката, докато събираше падналите по земята праскови. Майка му и баща му се радваха на малката му сестра, която още беше бебе. Миришеше на земя и на живот, на плодове и градински цветя. Видя се как се катери по голямата череша в средата на двора, как си прави фунийки от списанието, което открадна от майка си. Как тичаше с голям крайщник, намазан лютеница, който падна от ръката му, а сестра му се смееше. Видя как се връщаха от плаж и майка му приготвя миш-маш със зеленчуци, набрани от градината, и яйца, снесени от кокошките. Усети миризмата на печени чушки, която се носеше от всичките дворове. Червеното му балканче беше подпряно на вратата на гаража. Видя се как се качва на него за първи път. Майка му и баща му тичаха след него по улицата и крещяха: „Направо, направо! Дръж кормилото, ляво, дясноо, стой, стой, стой! Сприи!“
Обелените колене, болката и сладоледа за компенсация. Момиченцето, което за първи път целуна в детската градина. Целувката даже беше запечатана на снимка. Но любовта им беше кратка, защото малко след романтичния момент Иво изсипа на главата и цукалото си с урина. Съседи влизаха и излизаха от къщата и глъчка изпълваше лятната привечер. Изведнъж заваля сняг и всички бяха в хола около елхата. Големите тенджери със сарми и чушки с боб, руската салата и задължителната тава с фъстъци. Веднъж така преяде с тях, че на другия ден повръща през целия път до роднините, които трябваше да сурвака. Големият снежен човек с копчета и с очи от въглени и най-големият морков за нос. Тайно отмъкваше каскета на дядо си и го слагаше на снежния човек. На козирката му беше написал Металика и Депеш мод, но дядо му беше с голям диоптър и без да подозира, си носеше кепето навсякъде. Дървената шейна, която баща му старателно лъскаше в началото на всяка зима, за да ходят на редута да се пързалят също беше там. Понякога дядо му увиваше него и малката му сестра в одеяло и ги дърпаше до магазина. Веднъж ги обърна и разбра, че ги няма чак след 200 метра. А те седяха в снега, увити в одеялото, и плачеха сърцераздирателно. После пиха чай до печката на дърва. След това отново дойде пролетта и лалетата и зюмбюлите зад къщата цъфнаха. Майка му правеше големи пъстри букети и ги поставяше на масата в хола. Баба му и дядо му прекопаваха лехите с доматите. Сестра му тичаше насам-натам и изведнъж се чу силен тътен и всичко потъна в мъгла. Дядо му и баща му паднаха заедно с покрива на къщата, докато го ремонтираха, а всички други от семейството крещяха като луди и обикаляха около отломките. Дядо му носеше белега на ръката си до края на живота си. Иво инстинктивно се обърна към него на столчето да види още ли е там – стоеше си на същото място. Дядо му го гледаше усмихнат. Изведнъж всичко притихна, всички изчезнаха и отново останаха само двамата в празния двор.
– Хубаво си поживяхме, нали, дришльо! Пълна къща – няма по-хубаво нещо. Оставихме ви сами, но това е животът. И запомни, една къща не е само тухли. Тя е пропита с енергията на хората, които живеят в нея, и носи радостта и мъката на цели фамилии. Къщата е на семейството и трябва да остане в семейството, колкото се може по-дълго.
Той се наведе и продължи да реди чушките на канапа. Иво отвори очи и се сепна. Беше задрямал на слънцето. Огледа се наоколо. Нямаше никого, беше тихо. Плахо пристъпи зад ъгъла на къщата. И там беше празно.
„Сигурно откачам“ – помисли си и наплиска лицето си на чешмата. Обърна се и пак погледна къщата. Сърцето му отново се сви.
„Дришльо, какво щеше да направиш?“ – каза на себе си Иво, отвори вратата на гаража и се усмихна. Балканчето още си беше там, в ъгъла. Вдигна седалката му догоре, изкара го навън, напомпа гумите и излезе през задната порта. Пое въздух с пълни гърди и скочи на педалите. Подкара по малката уличка и колкото повече ускоряваше, толкова по-лесно му беше да диша. Зад гърба си сякаш чуваше гласовете на майка си и баща си: „Давай, давай, дръж кормилото изправено. Можеш, давай само направо.“
Автор: Цветелина Цветкова
Снимка: Петър Димов
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
На тържествена церемония ръководствата на учебното заведение и РУ – Лом подписаха декларация за партньорство и договор за сътрудничество в изпълнение на превантивната програма на МВР сред подрастващите „Детско полицейско управление”.
В рамките на двугодишната програма 24 възпитаници от 4-ти клас на 1. ОУ „Никола Първанов” ще преминат обучение по изготвен график по следните теми – структура на полицията, организация на служебната дейност в РУ Лом, „Училище без насилие, общество без насилие“, „Животът е ценен! Не го заменяй за дрога!”, „Превенция на рисковото поведение-трафик на хора”, курс по лична защита и оръжезнание, „За по-чисто населено място”, „Отличник водач”.
В Деня на детето, 1 юни, едногодишното обучение ще бъде закрито със състезания по различни направления и връчване на дипломи.
Тържественото откриването на Детското полицейско управление бе съпроводено с празнична програма, подготвена от възпитаниците на училището.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
10-окласници от езиковата гимназия „Петър Богдан” в Монтана ще се включат в образователна програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури”, която ще се проведе съвместно от Окръжния съд и Окръжна прокуратура в Монтана на 14-и декември (сряда).
На подрастващите ще бъде обяснена разликата между наказателни и граждански дела и необходимостта от конкретна специализация на съдиите в наказателните и гражданските колегии. Ще бъде обсъдена и темата за законите и справедливостта и спазването както на утвърденото право, така и на установените морални норми и традиции.
Образователната програма се провежда за 7-а година. Целта и е не само да обогати знанията и правната грамотност, но да спомогне за превенцията на детското насилие, както и да разшири прозрачността на съдебната власт и доверието на обществото към нея.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Коледен маратон от концерти ще се състои в Младежки дом – Монтана. Началото ще бъде поставено на 14-и декември (сряда) с концерта „Да бъде Коледа”. От 18:00 ч. в голямата зала на институцията за доброто настроение на публиката ще се погрижат клуб по спортни танци „Астра”, танцова формация “Dancemachine”, рок група Sweet poison, танцов ансамбъл „Младост” и певческа група „Пъстренец Jr.”. Всички присъстващи ще могат да се насладят на прекрасен микс от танци, музика и песни.
На 15-и декември (четвъртък) формациите на Младежкия дом – Монтана се включват в празничната програма напл. „Жеравица”, където на откритата сцена те ще предадат на публиката магията на наближаващите празници с концерта „Коледно настроение”. Концертът е с начален час 17:30 ч., а при лошо време ще се състои в Младежкия дом – Монтана. А пък за публиката малките сръчковциот клуб по приложни изкуства „Дорос” са подготвили изненада.
Концертният маратон продължава и на 17-и декември (събота), когато на сцената в Младежкия дом от 10:30 ч. изпълнителите от Представителен танцов ансамбъл „Младост”, ДГ №1 „Щастливо детство” и сборна група от другите детски градини ще представят фолклорната продукция „От нас веселие, от Бога здраве”. Колорит в програмата ще внесе групата за фолклорни хора при 6. СУ „Отец Паисий”. Самодейците ще представят танци от различните фолклорни области на България.
На 22-ри декември (четвъртък) голямата зала на институцията отново ще отвори врати, за да посрещне за последно през тази година любителите на танцовото и певческо изкуство. И този път фолклорна палитра от музика, танци и песни ще представят талантливите танцьори от „Младост” и гласовитите деца от „Пъстренец Jr.”. Концертът „Коледаре, добри госкье” ще започне в 19:00 ч.
Концертите са прекрасна възможност да се разнообразте дните си и да се настроите за коледно настроение.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Ставрофорен иконом Йордан Василев ще представи в Монтана втората си книга „Видинската епархия през вековете”. Тя представлява документално изследване на църковната история на Северозапада, направено през последните няколко години.
В книгата за първи път е публикуван архивът на историческия процес от 1941 г., когато България си възвръща Македонската област. Тогава двама видински граждани Петър Тодоров, секретар на Видинската митрополия и капитан Илия Горанов са положили основите на Скопско – Велешката епархия. Илия Горанов е спасил от затвор комунистическия деец Лазар Колишев, прекръстил се по-късно на Колишевски, известен с антибългарските си позиции.
Препоръчваме събитието на всички с интерес към историята.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
От 12-и декември (понеделник) отваря врати импровизирано коледно „фотостудио”, където всеки ще има възможност да направи коледна фотосесия семейството и/или приятелите си напълно безплатно.
„Фотостудиото” е разположено в къщичка №6 на „Алеята с чинарите”. Всеки, който иска може да направи снимките си с лични телефони или фотоапарати.
Работно време: всеки ден
10:00-13:00 ч.
14:00-18:00 ч.
Общината дава и възможност да отбележете страницата на Вършец – Туризъм и СПА и Община Вършец на вашите снимки и те ще ги споделят на Story.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
На годишната церемонията на европейските градове и столици на спорта в Брюксел, за „Европейски град на спорта” за 2023 г. бяха обявени градовете Монтана и Бяла, област Варна.
Изборът е базиран на възможностите и намеренията на властите в населени места, като се приема, че спортът е фактор, който влияе върху развитието на обществото, подобряване качеството на живот, съдейства за доброто здраве и интеграцията на отделните социални общности.
Досега 14 български градове и селища вече са лауреати на престижните европейски спортни награди.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Рая Доброслав е „Боксьор на годината“ на боксов клуб „Спарта Монтана“. Той спечели единодушно класирането в анкетата, след като през 2022 г. завоюва две шампионски титли при девойките от Държавното първенство и Купа България. Възпитаничката на боксов клуб „Спарта Монтана“ е и носителка на златен и бронзов медал от Държавния отборен шампионат за девойки.
Нейна подгласничка в анкетата е Венислава Димитрова, която е вицерепубликански шампион за девойки, пета на Купа България и пета на Държавния отборен шампионат. Трети в класацията „Боксьор на годината“ на боксов клуб „Спарта Монтана“ се нареди Иван Петров, който е бронзов медалист от Държавния личен шампионат за юноши.
Призовата десетка допълват: Димитър Димитров, Валентин Валентинов, Едуард Райчев, Георги Ячев, Цветомир Петров, Александър Минголов и Милиян Ангелов.
През 2022 г. Държавният шампионат по бокс се проведе в 12 кръга. Отборът на „Спарта Монтана“ взе участие в 11 от тях. Общо 25 състезатели от клуба се включиха в надпреварата във възрастовите групи: ученици, юноши, младежи, мъже и девойки. Най-големият успех на тима през годината е 5-о място в отборното класиране за Купа България и 8-о място в крайното отборно подреждане за 2022 г. при девойките от 78 клуба в страната. Боксьорите спечелиха общо три златни, един сребърен и девет бронзови медала.
Всички състезатели, които не попаднаха сред 10-те най-добри боксьори на клуба получиха грамоти, календари и спортни тениски. Церемонията по награждаването на най-добрите състезатели на боксов клуб „Спарта Монтана“ уважиха над 50 родители и приятели на спортистите от клуба.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Близо 20 автори ще участват в благотворителна коледна изложба-базар на дружеството на художниците „Тенец” – Монтана. Тя ще бъде открита на 5 декември (понеделник) в 17:30 ч. В галерия „Кутловица” на бул. „Трети март” №64 ще бъдат показани живописни творби, скулптура и произведения на приложното изкуство.
В базара ще участват и възпитаници на студио по изобразително изкуство „Рениарт”, които са сътворили уникални играчки за елха и свещи. Коледната декорация ще бъде продавана с благотворителна цел.
Сумата, събрана от закупените детски изделията и част от средствата от продажбата на картини, ще бъде преведена в дарителска сметка в полза на кампанията „Заедно за Вили”. Тя ще подкрепи лечението на 4-годишно момиченце от Айтос, което се бори с рак на малкия мозък.
Включете се в инициативата – да помагаме за лечението дори на един човек е от огромно значение.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Националната благотворителна кампания „Усмихни се, чети и оцветявай с Мечо” се организира от Виктория Петрова, основател на платформата за популяризиране на нови български автори detskiprikazki.com. Целта на инициативата е да усмихне и зарадва дечица, които са хоспитализирани в педиатрични отделения по време на значими празници.
Всеки, който има желание да подкрепи благородната кауза, може да дари книжка/и в Общински Младежки дом – Монтана, всеки делничен до 11-и декември (неделя).
Събраните книги ще бъдат предоставени на детските отделения на територията на област Монтана по време на коледните празници. Кампанията има и нова мисия – да създаде или обогати детските библиотеки в педиатричните отделения.
Нека да усмихнем малчуганите, като им подарим една цветна и вълшебна Коледа!
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
