Видин – съкровища на архитектурния модернизъм

Видин – съкровища на архитектурния модернизъм

През 1918 г. България и Германия са губещи държави от Първата световна война. Мирните договори приключват с териториални загуби, налагане на огромни репарации и всеобщо отчаяние сред победените. Някогашната Австро-Унгарска империя вече не съществува, а с нея за кратко помръква блясъка на имперска Виена – вдъхновението за музика, архитектура, култура и дизайн на дунавските градове. На хоризонта на историята идва нова епоха, която радикално отрича орнаментиката и реда на миналото, а нагласите за промяна се отразяват в архитектурата на групата Баухаус. Създадената от Валтер Гропиус школа във Ваймар строи в изчистени форми, геометрични линии, плоски покрити, с широки прозорци и много естествена светлина.

Сградите, проектирани от ателието във Ваймар (после премествано в Десау и Берлин) всъщност не са много като брой, но влиянието на архитектите от Баухаус е толкова голямо, че името става нарицателно за използването на техния стил. В стила творят интериорни дизайнери и мебелисти, но в България за жалост много малко от оригиналния интериор на старите сгради е запазен.

Новият полъх на XX в.

Наред със София, в дунавските градове също прониква влиянието на баухаус. Свикнали сме да свързваме тяхната архитектура с виенския сецесион и романтичните извивки на необарока и ар нуво, но в тях има все още много запазени образци на модернизма. Разходката из Видин все още може да ни покаже запазени съкровища на модернизма. Някои са не особено умело реновирани в последните години, с което са изгубени характерни елементи, но изоставането от инвеститорския интерес помага да се запазят много от тях.

Пример за последното е бившата Дизелова централа, построена през 1925 г. по проект на арх. Илия Траянов. От 2018 г. сградата е архитектурен паметник с местно значение и все още очаква идеи и средства за възстановяването си. Можете да я видите в оригиналния й вид, макар и занемарена – намира се на ул. „Цар Александър II” 37Б, близо до крайбрежната алея.

Видинската банка

Друг красив и много запазен пример за модернизмът във Видин е сградата на бившата Видинска банка, сега офис на Първа инвестиционна банка на ул. „Градинска” в центъра на града. Макар и с леки намеси за реновация, са запазени основните форми и вид на сградата. Тя е един от характерните пример за стила „модерн”, възприет от видински те архитекти още във втората половина на 20-те години. Сградата е проектирана от арх. Никола Нешов през 1927-1928 г. Ето какво пише за нея арх. Станчо Веков в своя труд „Европейски стилови преноси и начало на българския архитектурен модерн”, публикуван като част от научна конференция на „Държавен архив” – Видин:

„Като освобождава фасадата от всякакви декоративни елементи, той умело подчертава нейната почти двумерност, постигната за сметка на изразителни плитки пиластри с канелюри, които носят триъгълен фронтон, стилизиран в духа на късния немски модерн… Тази тенденция е логичен завършек на късния Сецесион, наричан още модерн, който логично отвежда до появата на функционализма и школата на Баухаус/Ваймар и Десау, и поставя началото на модерната архитектура в края на 30-те години на XX век.”

Арх. Веков е автор на реконструкцията на сградата, като той е избрал да замени по-евтината гладка мазилка с облицовки от украински гранит за пиластрите и врачански камък за плътните части от фасадата.

Личните домове

Във Видин има запазени още няколко сгради в стила на баухаус, но за жалост достоверните спомени и информацията за много от тях са изгубени. Сред жилищните сгради, запазени и до днес, е някогашната къща на фабриканта Георги Младенов. Той е бил един от съдружниците и основатели на фабриката за процеланови изделия „Бонония”, национализирана през 1947 г. След идването на комунистическата власт къщата му се ползва за резиденция на Окръжния комитет на БКП. Къщата се намира близо до Дунавския парк и в основни линии е запазена, макар и с доста ремонти, които са променили първоначалния и вид.

Къщата на Георги Младенов
Къщата на Георги Младенов

На ъгъла на някогашната ул. „Болярска” (сега ул. „Найчо Цанов”) и ул. „Левски” една срещу друга се намират някогашните къщи на Драган Лилков и на д-р Петър Симов.

В Държавния архив са запазени плановете и скиците им. Домовете на Лилков и на д-р Симов са по проект на Архитектурно бюро Григор Михайлов от София. Къщата на д-р Симов има запазени конструктивни чертежи от строителен инженер К. Мартулков. Любопитното е, че тя има противогазово скривалище.

Естетиката Баухаус

Bauhaus е част от т. нар. модернизъм, възникнал още в края на XIX в. с навлизането на новите строителни материали и технологии. За разлика от сецесиона, необарока и неоготиката, модернистичната архитектура подчинява сградите на функцията, изчиствайки всички излишни украси и орнаменти. При това баухаус не е лишен от естетика и украса, но архитектите се стараят тя да бъде премерена, да не разсейва, а да бъде естествено продължение на формите.

Той е израз на започналите в края на XIX в. тенденции да се вкара повече естествена светлина вътре, да се скъса с излишната натруфеност и задръстване с мебели и вещи.

Модернизмът бързо навлиза и в българската архитектура, благодарение на активните контакти на България със Западна Европа и на поколение архитекти, учили в Германия. Разцветът на стила в България е през 30-те години, през 40-те вече се проявяват признаците на военни ограничения, но бидейки встрани от бойните действия за дълго време, в страната животът и строителството продължава да е активно, за разлика от други европейски държави. Стилистиката, очертана от Гропиус, замира след 09.11.1944 г., е заменена от грандиозния „сталинистки барок“, но все пак модернизмът оставя следите си и до 50-те години могат да се видят новопостроени сгради със силно влияние на стила.

Незаслужено забравени

В България сградите в стила на модернизма и баухаус често стават жертва на нескопосани преобразувания, разрушавани  са, пристроявани и ремонтирани без да се държи сметка за оригиналния стил. Иронично е, че мнозина ги възприемат като „грозни“ и ги смятат за останали от социализма. Най-честата неадекватна намеса е замяната на оригиналната дограма с обикновена ПВЦ, вместо да се избере нова в стила на сградата.

В последните години тези сгради често са „санирани“ и боядисани в ярки цветове – абсолютно противоположно на модернизма, който предпочита светли, ненатрапващи се цветове. По времето на социализма, а и днес, немалко от тях са изгубили оригиналния силует с пристрояване на допълнителни крила и надграждане на етажи. Иронично е, че някога модернизмът е бил ненавиждан от нацистите, които го възприемат като опасност за „традиционната“ германска култура и архитектура. След края на Втората световна война градовете, в които са пребивавали архитектите от Bauhaus попадат под съветско влияние – Ваймар и Десау, както и берлинският район, в който се е намирало последното студио.

*Материалите на арх. Станчо Веков и тези за частните къщи са ни предоставени от Светлана Кръстева, директор на ДА – Видин.

 

Автор: Весела Николаева

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.


Още новини