Яна Язова – едно чудо на българската литература

Яна Язова – едно чудо на българската литература

Яна Язова е псевдоним на Люба Тодорова Ганчева. Нейният живот е бил толкова необичаен, че ни звучи като история написана в някой роман. Тя е една мистериозна писателка с трагична съдба. Социалистическият реализъм дълго време саботира нейното творчество, затова романът и „Левски” излиза за първи път чак в края на 80-те години.

Днес тя е най-често е споменавана заради своите авантюри. Читателите почти не са чували името и, а творбите на Яна Язова не се изучават в училищата и университетите, въпреки факта, че през 1932 г. американският вестник „Крисчън Сайънс Монитор” пише, че тя е едно от трите имена в българската литература, които си заслужават да се запомнят. Яна Язова е била личност, която по никакъв начин не се е вписвала в нормите на тогавашното общество.

Детство и ранни години

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. По-късно се мести във Видин, след това в Пловдив, а накрая се отправя и към столицата, където през 1935 г. завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това специализира в Париж през 1937-1938 г.

Тя е родане в семейство на ителектуалци – баща и е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, а майка и е учителка. Прадядото на Яна е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Неин родственик е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов.

Личен живот

През 1930 г. се среща с човека, който се превръща в нейн ментор и любим – меценатът проф. Александър Балабанов. Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек, тъй като според него проф. Балабанов той е синоним на сила. Отношенията им се превръщат в обект на обществен интерес заради 33-годишната разлика в годините им. Яна притежава красота, която бива забелязана от всички, заради която старите софиянци казват, че когато ходи по жълтите павета, те въздишат под стъпките и. Заради хубостта си, неуспоримия си талант и това, че е подкрепяна от Балабанов, който е бил близък с цар Борис III и Елин Пелин, привлича завист и омраза към себе си от страна на останалите писатели. Язова се омъжва през 1943 г. за един от ръководителите на Радио „София” – Христо Иванов, а той и осигурява възможността да твори без да ѝ се налага да бъде зависима от режима.

Творчество

Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат във вестниците: „Вестник на жената”, „Дневник”, „Мир” и други. Първите и три книги са сборници със стихове, а тематичните мотиви в тях са свързани с националната съдбовност, мистичната сила на природните стихии, чувствения живот на жената, символиката. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологията.

В прозата си Яна Язова пише за необикновената личност и за бунтарите, които се противопоставят на съдбата. Творческите и пристрастия са силно свързани с историята. Яна Язова създава първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски”, като за целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина и Турция. Тогавашните бурни политически промени хвърлят в забвение това интригуващо произведение. Книгата е завършена в края на 1944 г., но от нея е отпечатана много малка част.

Пример за любовта на Язова към историята е и книгата на живота и – „Балкани”, която се превръща в трилогията – „Левски”, „Бенковски” и „Шипка”. Яна пише книгите в периода след 9-и септември, когато тя е подложена на принудително мълчание в продължение на 30 години. В произведението е на фокус националноосвободителното движение на българите в края на турското робство.

„Балкани” е завършена през 1962 г., предложена за печат и високо оценена от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски. Книгата бива формално отхвърлена от тоталитарната система, което е доказателство за дискриминацията към т. нар. буржоазни писатели по онова време. Яна отказва да пише стихотворения, които са в подркепа на тоталитарния режим и затова и отказват издадаването на романа и „Левски”. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването и и 13 години след смъртта на авторката.

Смърт

„Хубавата и странна Яна Язова”, както я нарича френският професор Жорж Ато, умира през 1974 г. при неясни обстоятелства. Това че нейното досие изчезва и не е намерено досега, ни навежда на мисълта, че смъртта и е била насилствена.

Посмъртно признание

В софийския квартал „Витоша” общината кръщава улица на нейно име, а в родния и град Лом всяка година се провежда Национален литературен конкурс „Яна Язова” за разкази, написани от млади автори. През 2012 г. томът „Таралеж се жени” получава „Бронзов лъв” на асоциация „Българска книга”, а през 2013 г. и награда „Христо Г. Данов” в категорията издание за деца.

Журналистката Калина Паскалева създава документален филм: „Изчезналото досие на Яна Язова”, където тя търси отговор на въпроса – „Кой уби Яна Язова?”. А „Извън редовете” е книгата на Боряна Дукова, в която тя проучва мистерията около живота и творчеството на Яна. Петър Величков пише книгата „Яна Язова: Проклятието на дарбата”, където проследява нелекия живот на авторката, как пресата се е отнасяла с нея и връзката на Тодор Живков с кражбата на оригиналните ръкописи от нейните творби. Хората, които са запознати с нейното творчество, смятат, че Яна трябва да бъде поставена редом до големите имена – Елисавета Багряна и Дора Габе.

Яна Язова е личност, която не продава своето достойство на писател, въпреки трудностите, пред които е поставена. Тя заслужава да бъде споменавана не само заради скандалите и мистериозната си смърт, а заради своите автентични творби и неуспорим талант. Яна пише поезия, проза, детски стихове, драматургия и публицистика и до последно остава вярна на себе си и своите принципи.

Относно автора

Мария Костодинова


Още новини