По ореховите пътища с Ана-Мария Герасимова
Инна Герова
От дълбокия корен до най-младите листа и нишката, която свързва поколенията.
За традициите и тяхната роля в съвремието.
Словото има силата да съживява светове, да приютява забравени истории и да дава глас на места, които често остават в периферията на вниманието ни. Точно в това се крие мисията на Ана-Мария Герасимова – млада авторка, майка и издателка, чийто дебютен роман „Орехови пътища“ излезе преди броени седмици. Раздвоена между динамичното ежедневие в София и магическия зов на родния край, сърцето ѝ остава завинаги приютено под върховете на Стара планина. Тя избира да посвети творческата си енергия на едно кътче, впечатляващо със своя характер и мистика.
Младата авторка умее да увлича аудиторията чрез словото – нейното най-силно оръжие. Последователите ѝ в социалните мрежи и живата публика биха казали друго – не можеш да останеш безразличен към нейната харизма и неизчерпаемия ѝ позитивизъм. Зад заразителната ѝ усмивка обаче стои нещо още по-дълбоко – силна заземеност и желание да споделя и помага.
Вдъхновението на Ана-Мария си има конкретно географско измерение и това става ясно още от първите редове на дебютния ѝ роман. Именно в дома на своите предци тя започва да „заплита“ историята на главните герои Дивна и Дарен. Магичната гледка към старопланинския връх Тодорини кукли дава началото на амбициозното повествование, целящо да ни върне към корена и едновременно с това да ни насочи към утрешния ден.
Романът „Орехови пътища“
Музиката, а след нея и поезията, отварят вратите на Ана-Мария към широката публика. Още в студентските си години тя издава две стихосбирки, които са приети много добре от читателите. Оказва се, че това е само началото. Днес Ана-Мария пламенно прегръща възможността да разказва истории и да създава пълнокръвни образи, които остават в сърцата. Започва с детската литература, а след това прави скок в дълбокото с романа „Орехови пътища“.
Северозападът оживява като истински герой измежду страниците на нейното най-ново произведение. И не е случайност, че действието се развива в подбалканското село Бързия и района на Берковица. Родена и израснала там, тя е очарована от фолклора и самобитността на региона и вплита в персонажите си характерни за местните хора черти.
„Много държах да пиша за родния край, защото силно вярвам, че съществуват изключително интересни образи, тайнства, ритуали и обичаи, които се пресъздават само тук. А Северозападът е едно кътче, което доста често се подценява. Не му се обръща достатъчно внимание – или поне не толкова, колкото ми се иска.
Русалиите, оброците, мистичните пътеки, невероятният Балкан, който се издига над почти всеки град тук… Това са все части от цялото на Северозапада, които го правят толкова истински, жив и див. Никога няма да спра да повтарям, че хората тук са много цветни и пъстри – те просто са себе си, затова са оцелели и са се запазили толкова различни.“
За живите обичаи и местните вярвания
Обичаите, които увличат героите в своя мистицизъм, всъщност са документалният елемент в книгата. Някои от тях Ана-Мария е преживяла лично и са оставили трайна следа в съзнанието ѝ, какъвто е случаят с оброка в книгата. Според нейните проучвания, преди десетилетия оброчно място е имало в почти всеки дом и всяко семейство е поддържало тази традиция. В наши дни обаче ритуалът вече е позабравен.
Оброкът е свещено място, но и ритуал за здраве – събиране на голяма родова или селищна група от хора, които честват спасяването на даден човек или превъзмогването на тежко изпитание. Денят, в който оцелелият прави почерпка за близките си, се почита като личен празник всяка година.
Ана-Мария е провокирана да разкаже за обичая, защото, по думите ѝ, за нея той е бил „нещо толкова ново и различно, за което дори не бях чувала или чела никъде. Затова исках да го опиша, за да запозная повече хора със самото тайнство.“
Друг интересен обичай, около който се завърта повествованието, са русалските игри. Ритуалът, оказва се, е изпълняван по тези места неотдавна, но за жалост също е потънал в забрава. Неговата тайнственост провокира изследователския нюх на авторката, която попада на информацията, докато проучва местните традиции и легенди.
Русалиите са дружини от мъже, които изпълняват ритуал, типичен за Западна България. Те обикалят селата в седмицата след големия християнски празник Петдесетница (период, известен в народния календар като „Русалска неделя“), предпазвайки хората от русалките – красиви, тайнствени женски създания. Тези създания, наподобящи самодивите, не са лоши по своята същност, но когато имат досег с хората, винаги правят бели и разболяват (т.нар. русалска болест). Мъжете, облечени в бели дрехи, изпълняват ритуални танци, с които лекуват болните. Такива дружини все още съществуват в района на Сандански.
„Случайно разбрах, че в едно ломско село също пресъздават обичая на русалските дружини. Не съм ходила за съжаление, но много искам да отида и нищо чудно да се запозная с истински русалия! Много ми се иска да им дам гласност и хората някак отново да намерят пътя към тях“, споделя въодушевлението си Ана-Мария.
За корена и семейството
Тясно свързана с общността, но дълбоко признателна към семейството и рода, Ана-Мария вплита и един личен символ в романа. На обеците „арпалии“ (от „арпа“ – ечемик) авторката дава централна роля в родовата история на двамата основни персонажи. Всъщност те сякаш разпръскват магията си и по време на нашата среща, придавайки допълнителна автентичност и обаяние на събеседничката ми. Бижуто почти винаги е с нея, за да ѝ напомня ежедневно за силата на рода.
„Те са единственото наследство от прапрабаба ми Мария и се предават в моя род. Разказва се, че „арпата“ съдържа в себе си слънцето. За мен са много специални – чувствам ги като защита по-силна от всичко останало, защото носят енергията на целия род. И най-вече ги усещам като моя лична почит към предците, когато разказвам за тях.“
„По пътя към корена“ се нарича и уводът на романа, защото младата писателка открива своята пътека към миналото, проучвайки историята на семейството си. Така например разбира, че нейният прапрадядо се е наричал Александър – точно както се казва и първородният ѝ син, за когото избира името, без изобщо да подозира за своя предшественик.
Ана-Мария разказва, че за нея е много важно човек да знае историята назад, какво се е случило и откъде е тръгнал – да го преразказва и помни. Защото няма нещо, което да даде повече сили на сили на човека от това да познава миналото и корените си. Тя уточнява, че нейните родители са хората, които неуморно са споделяли с нея семейните хроники.
„Аз искам да знам всичко. Само така мога да изградя и себе си като личност – като знам какво се е случило в миналото и не го забравям, почитайки всеки един човек, който е бил част от тази нишка, на чийто връх в момента се намирам.“
„Силата на рода и миналото е колективна движеща сила извън теб“, убедена е събеседничката ми. „Да знаеш, че си българин, да знаеш откъде е тръгнал коренът ти, да познаваш определени празници и традиции – това ти дава усещането, че си част от цялото“, споделя вярата си. Допълва, че нейното поколение познава твърде слабо родовата си история. „Сякаш откриваме знания, които всъщност винаги са съществували, но просто е трябвало да извървим пътя до тях“.
Издателството и мисията на издателя
Със съзнанието, че камъкът си тежи на мястото, Ана-Мария решава да основе издателство „СамоДиви“ именно в Берковица. Заедно със Снежина Николова, която е художник и дизайнер на всички издания, двете берковчанки приемат работата в Северозапада не като спънка, а като стимул (дори името на издателството е закачлива препратка към прозвището „Дивия Северозапад“).
Противно на разпространеното мнение, че в този регион не се чете и че липсва качествена съвременна литература, творческият тандем подхожда с много вяра и в резултат на своя неуморен труд успява да издаде две книги в рамките на краткото съществуване на издателството. Първата им рожба е детска книга с фолклорни легенди и предания, поднесени чрез близки и разпознаваеми за децата герои, която носи заглавието „Приключенията на Дивина и Бранимир. На лов за легенди из българските земи“, а втората е именно „Орехови пътища“.
Още две издания се очаква да видят бял свят тази есен. „През септември предстои да издадем една много впечатляваща авторка със страхотна детска книжка. Работим върху нови проекти и се надяваме до края на годината те да бъдат факт. Процесът по създаването на една книга изисква много време – той е не само творчески, зад него стоят тежък труд и сериозна административна работа. Важното е творбата да намери своя път и наистина да докосне читателя“, споделя Ана-Мария.
Когато я питам дали има други интересни автори, които творят в Северозапада, тя веднага изразява възхищението си от Ели Лозанова, която е и редактор на дебютния ѝ роман. Като пример посочва и Съюза на младите писатели, който също е основан в Северозапада и я е срещнал с много вдъхновяващи личности.
Подкрепата, която е получила Ана-Мария, вероятно е причината да приеме книгоиздаването като своя мисия. Тя вярва, че ролята ѝ е да подкрепя прохождащите писатели както в родния край, така и извън него.
„Нашата мисия е да популяризираме българското творчество. Насочени сме изцяло към български автори – искаме да дадем поле за изява на млади, стойностни и интересни хора. Целта ни е да обединим усилия и да покажем, че българските автори са изключително интересни и талантливи. Те често са подценявани, понякога виждам и негативни коментари за творчеството им.
През последните години обаче чета основно българска литература и съм много впечатлена от това колко невероятни книги има, които просто не са намерили пътя си до аудиторията. Причините може да са различни – дали защото корицата е непривлекателна, дали заради липса на добра реклама или слабо присъствие в социалните мрежи. А те са основополагащи в момента, без значение какво създаваш – книга, издателство, бизнес, всичко минава оттам.
И точно тук вярваме, че е нашата сила. Искаме да издаваме български автори, чиито произведения да намират своя път към обществото лесно и бързо, а не да остават забравени на последния рафт в книжарницата.“
Ентусиазмът на младата ни събеседничка обаче не е просто „розов облак“. Опитът ѝ в маркетинга и юридическото образование са я научили, че зад страстта трябва да стои и много прагматизъм. За да постигнат реални продажби на изданията си, двете момичета се захващат здраво и неуморно с всички дейности – от администрирането на фирмата и маркетинга до разпространението, логистиката, поддръжката на сайта и срещите с публиката. Това често означава работа в малките часове на нощта, тъй като и Ана-Мария, и Снежина имат основна работа през деня.
„В другите краища на България е работено много в тази посока, създадени са общности от хора, които искат да оставят следа и да популяризират своя регион“, споделя наблюденията си издателката. Затова тя вярва, че обединени от любовта към словото и отговорността към родния край, те могат да отворят нови хоризонти тук. Плановете на издателството включват срещи с местната публика, творчески работилници, общи празници и пресъздаване на обичаи – събития, които да насочат вниманието на широката публика за красотата на словото и самобитността на Северозапада.
Бъдещето на Ана-Мария
Ана-Мария има мисия – да издава български автори, но самата тя гори в писането и всички знаем, че „Орехови пътища“ няма да бъде последният ѝ роман. Тя притежава дарбата да разказва истории, които докосват дълбоко, и да създава нови светове. Твори и за децата, към които също успява да намери правилния път. Нейното вдъхновение извира от най-дълбоките корени на нашата земя.
На финала на разговора ни се шегуваме, че професионалният ѝ път напомня на живота на многодетна майка, защото тя приема всяка издадена книга за своя рожба. Това лично отношение е не само обещание, но и гаранция за бъдещето – време, в което с грижа и обич я виждам как помага за раждането на всяка нова творба, извайва всяко издание до съвършенство, намира му път към читателите, а накрая с удовлетворение и гордост се наслаждава на волния му полет към всеки дом.
