Магията на фолклорния събор „Пей, танцувай и на Зелени дел се любувай“
Натали Ангелова
Има събития, които не просто присъстват в календара, а се превръщат в традиция, очаквана с нетърпение, защото носят усещането за принадлежност, за корен и за дом. Такива празници не се измерват с часовете на сцената или с броя на участниците, а с емоцията, която оставят след себе си. Те ни напомнят, че българският фолклор не е останал някъде в миналото – той продължава да живее в песента, в стъпките на хорото, в носиите, в усмивките на децата и в очите на възрастните, които с гордост пазят наследството на дедите си.
Именно такава атмосфера изпълни в съботния ден квартал Заножене във Вършец, където за поредна година традиционният фолклорен събор „Пей, танцувай и на Зелени дел се любувай“ събра стотици участници и хиляди почитатели на българските традиции. Още в ранната сутрин празникът започна с тържествен водосвет за здраве и благополучие, последван от приветствия към участниците и гостите. Така беше поставено началото на едно истинско фолклорно пътешествие, продължило повече от десет часа.
Сцената пред Народно читалище „Пробуда 1934“ – Заножене се превърна в място, където оживяха красотата и богатството на българския фолклор. Над 750 участници, обединени в повече от 70 певчески, танцови и инструментални състава, представиха песни, танци, автентични обреди и народни обичаи. Организатор на проявата е читалището, което с много желание и всеотдайност продължава да съхранява една традиция, превърнала се в емблема не само за квартала, но и за община Вършец.
На събора пристигнаха участници от областите Благоевград, Варна, Видин, Велико Търново, Враца, Ловеч, Монтана, Русе, Кюстендил, Плевен и София, превръщайки Заножене в истинска среща на различните фолклорни области на България.
Пъстрите носии, звучните гайди, веселите хора и красивите народни песни създадоха неповторима атмосфера, която през целия ден не остави безразличен нито един от присъстващите. Всяко изпълнение беше посрещано с бурни аплодисменти, защото зад всяка песен и всеки танц стояха труд, отдаденост и любов към българските традиции.
Съборът, който няма конкурсен характер, отново показа своята истинска мисия – да събира хората, а не да ги съревновава. На сцената се редуваха изпълнения на състави за автентичен, обработен и стилизиран фолклор, доказвайки, че независимо от възрастта или мястото, откъдето идват, всички говорят на един език – езика на българската народна песен.
Финалът на събора беше също толкова емоционален, колкото и неговото начало. Последни на сцената се представиха трио „Македонка“ към Народно читалище „Просвета 1936“ – село Беласица, община Петрич, които заслужено изпратиха празника с бурните аплодисменти на публиката. Не след дълго песните им събраха десетки хора пред сцената, а голямото общо хоро се превърна в най-красивия завършек на един ден, изпълнен с български ритми, усмивки и незабравими емоции.
И когато музиката постепенно стихна, остана онова чувство, което не може да се опише с думи – гордостта, че сме наследници на култура, оцеляла през вековете. Такива събори доказват, че народната песен не е просто мелодия, а жива памет. Че хорото не е просто танц, а символ на единството. И че докато има хора, които пеят, танцуват и предават традициите на следващите поколения, България ще продължава да носи своя дух – жив, силен и непреходен.
„Пей, танцувай и на Зелени дел се любувай“ за пореден път показа, че фолклорът не принадлежи на миналото. Той е нашето настояще и най-сигурният мост към бъдещето.
