Когато и слънцето реши да празнува 20-годишния юбилей на „Фолклорна китка“
Натали Ангелова
Има дни, в които природата сякаш сама усеща, че предстои нещо специално. Така беше и в петъчната вечер във Вършец. Работната седмица приключи по един необичаен, красив и емоционален начин. Небето дълго бе покрито със сиви облаци, а дъждовните капки сякаш само чакаха своя миг да се изсипят над града. И точно когато часовникът наближи началото на празника, се случи нещо като по сценарий – облаците бавно се разтвориха, слънцето прокара златните си лъчи между тях, огря Боровия парк и сякаш каза: „Днес празник ще има!“
Дъждът остана някъде далеч, а зелените поляни на парка започнаха да се изпълват с хора. Малки бебета, които още не са направили първите си уверени крачки, деца с любопитни очи, млади семейства, родители, баби, дядовци и хора с богат житейски опит – всички се събраха на едно място. Не просто като публика, а като част от една жива история, която вече две десетилетия носи името Танцов състав „Фолклорна китка“ към Народно читалище „Христо Ботев – 1900“.
Поводът не беше просто юбилей. Това беше празник на българските традиции, на поколенията и на хората, които вече двадесет години доказват, че фолклорът не е забравен , а живее там, където се пее, танцува и се предава от сърце на сърце.
Под надслов „Жива фолклорна картина“ Боровият парк наистина се превърна в картина – цветна, шумна, усмихната и изпълнена с живот. Началото беше поставено с емблематичните Лазарски и Тракийски танц, които заслужено получиха бурните аплодисменти на многобройната публика. След това обаче празникът излезе извън сцената, защото организаторите не бяха поканили хората просто да гледат – бяха ги поканили да участват.
Навсякъде из парка оживяха тематични кътове, вдъхновени от българските традиции. Деца и възрастни рисуваха върху дърво и керамика, тъчаха на малки станчета, отпечатваха красиви шевици върху тениски, изработваха сувенири и с интерес разглеждаха богатата изложба със снимки, носии и спомени, разказващи историята на „Фолклорна китка“ през изминалите двадесет години. Особено вълнуващ беше юбилейният кът, където гостите можеха да оставят своите пожелания и спомени в специалната книга на състава – думи, които ще останат като част от неговата история.
Не липсваше и ароматът на българската кухня. Членовете на Пенсионерски клуб „Чинарите“ бяха приготвили традиционни северозападни ястия, които бързо събраха любители на домашните вкусове. Освен че опитваха вкусните гозби, посетителите обменяха семейни рецепти, които ще намерят място в обща кулинарна книжка – още един красив начин традициите да продължат да живеят.
Фотокътът с народни носии през цялата вечер привличаше посетители. Малки и големи с усмивка обличаха красивите български носии, запечатвайки не само снимка за спомен, а и един миг, изпълнен с духа, красотата и магията на българските традиции.
Сред най-веселите моменти беше традиционното надиграване на ръченица. В него се включиха не само танцьори, а и зрители, които с усмивка приеха предизвикателството да покажат своите умения.
Емоциите достигнаха своя връх, когато настъпи най-сладката част от празника. Под бурните аплодисменти беше внесена голямата юбилейна торта по случай 20-годишнината на състава. Около нея се събраха настоящи и бивши танцьори, ръководители, приятели и най-малките попълнения – онези, които тепърва ще продължат историята на „Фолклорна китка“. Всички заедно духнаха свещите с едно общо желание – съставът да продължава да расте, да вдъхновява нови поколения и още дълги години да бъде пазител на българските традиции.
И както повелява всяко истинско вършечко тържество, финалът не можеше да бъде друг. За доброто настроение се погрижи Духов оркестър „Вършец Мюзик“, който изпълни любимите хороводни мелодии, а след първите акорди десетки хора се хванаха за ръце. Започна традиционното Вършечко хоро – онова специално хоро, което се играе „наобратно“ и което само истинските вършечани владеят до съвършенство. Не след дълго към тях се присъединиха гости на града, деца, млади хора и възрастни. Стъпките може и да бяха различни, но усмивките бяха еднакви. Така, ръка за ръка, в един голям кръг, завърши вечер, която показа, че традициите не принадлежат само на миналото. Те живеят в хората, които ги пазят, в младите, които ги продължават, и в децата, които днес за първи път направиха своите стъпки към българския фолклор.
Двадесет години не са просто юбилей. Те са двадесет години любов, безброй репетиции, стотици сцени, хиляди аплодисменти и неизчерпаема отдаденост към българското.
А петъчната вечер във Вършец показа още нещо – че когато традицията е жива, тя няма възраст. Тя събира поколенията, превръща непознатите в приятели и кара едно малко градче да тупти с голямо българско сърце. И може би затова слънцето точно навреме прогони дъждовните облаци. Защото знаеше, че тази вечер Вършец няма просто да отбележи един юбилей. Той щеше да отпразнува двадесет години жива памет, споделени емоции и любов към родното – такава, каквато остава завинаги.
