Изложба „Вършец и водата“: красотата на града през погледа на художниците
Натали Ангелова
Петнадесети август е от онези летни дни, които носят особен празничен дух. В България този ден е свързан с Успение Богородично – празник, който събира хората, връща ги към традициите и носи усещане за вяра, дом и близост. А във Вършец празничният ден имаше и още един цвят – този на живописта.
В съботната вечер, когато градът вече бе изпълнен с празнично настроение, а летният ден бавно започваше да отстъпва място на прохладата, в началото на емблематичната Алея с чинарите, се появи една различна изложба. Не просто изложба, а Вършец, видян през очите на художници.
В 18:00 часа жители и гости на града имаха възможност да се срещнат с творбите от възобновения пленер по живопис. Тази година темата му беше „Вършец и водата“ и се проведе от 11 до 15 август като част от програмата на „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“ – Вършец 2026.
След прекъсване традицията отново бе възродена, а зад нея стои инициативата на Таня Василева – председател на Дружеството на художниците „Тенец“ – Монтана, с подкрепата на Община Вършец. И може би няма по-подходящо място за подобен пленер от Вършец. Град, който има свой цвят. Своя светлина. Своя вода. Свои гледки, които всеки местен човек разпознава отдалеч, но които в очите на художника могат да изглеждат съвсем различно.
Тази година в пленера се включиха девет художници от различни краища на България – Благоевград, Петрич, Пещера, Ботевград, София, Плевен, Монтана и Вършец. Всеки от тях донесе своя почерк, своята чувствителност и своето разбиране за природата и красотата.
А платната постепенно започнаха да разказват собствената си история за града. На тях оживяха емблематични места от Вършец – църквата „Св. Георги“, водопадът в квартал Заножене, Алеята с чинарите и още познати кътчета, които художниците превърнаха в цветове, светлина и настроение.
За първи път човек можеше да погледне към място, покрай което е минавал десетки пъти, и да го види по нов начин. Защото художникът има тази особенa способност – да спре времето върху платното и да ни накара да забележим онова, което в забързаното ежедневие често подминаваме.
Сред участниците бяха и представители на Вършец – Гошо Александров и Георги Паунов-младши, които също оставиха своята следа в художествения разказ за родния град.
Едно от значимите имена в пленера бе Володя Казаков – художник и дългогодишен член на Съюза на българските художници, секция „Живопис“, човек с над 100 изложби в България и повече от 30 участия в изложби зад граница. Той е от онези творци, които не просто рисуват, а умеят да разговарят с платното. Маслените бои и акварелът са неговият език, а този път Вършец бе темата, която той и останалите художници превърнаха в свое вдъхновение.
И сякаш самият град им помогна. Планината, зеленината, водата, старата архитектура, алеите, сенките на дърветата и онова особено усещане, което Вършец носи през лятото – всичко това се превърна в част от творческия процес.
„Много се радвам, че под моя инициатива се събрахме и направихме тези красоти. Очаровани сме от Вършец, щастливи сме, че сме част от програмата за празника. Благодарна съм за подкрепата от общината. Вдъхновени сме“, сподели Таня Василева.
И думите ѝ описват най-точно смисъла на един пленер – да се съберат няколко творци на едно място, да го усетят, да го преживеят и след това да оставят част от това усещане върху платното.
Тази изложба имаше още нещо специално. Тя не бе скрита зад стените на галерия. Творбите бяха подредени сред самия град – в началото на Алеята с чинарите, до фонтана, там, където хората се разхождат, срещат се и прекарват летните си вечери.
И може би точно така изкуството достига най-лесно до хората – когато не чака те да отидат при него, а самото то излиза на тяхната улица, под дърветата, сред празничното настроение.
Изложбата продължи и в неделния ден, когато картините бяха представени пред сградата на Община Вършец и всеки желаещ можеше да ги разгледа.
Пет дни художниците рисуваха града. Но всъщност нарисуваха нещо много повече. Нарисуваха спомен. Нарисуваха вода, зеленина, светлина и тишина. Нарисуваха онзи Вършец, който местните познават, но който гостите тепърва откриват.
И когато празничните дни отминат, музиката замлъкне, хората се приберат по домовете си и лятото постепенно започне да отстъпва, тези картини ще останат. Като малки парчета от Вършец, уловени в цвят. Защото един град може да бъде описан с думи, да бъде запомнен със снимка, да бъде разказан от човек. Но има места, които могат да бъдат разбрани истински само когато ги видиш през очите на човек, който ги е почувствал. А девет художници оставиха точно такъв поглед към Вършец – различен, цветен и свой.
Най-хубавото е, че докато ние вървим по Алеята с чинарите и гледаме фонтана, някъде там върху едно платно Вършец вече е спрял времето. За да остане.
