Приказка за Мария и нейния нежен куклен свят
Моника Тинчева
„Имаше едно време…
— Един цар! — ще кажат веднага моите малки читатели.
Не, деца, сбъркахте. Имаше едно време един къс дърво.
То не беше някое луксозно дърво, а обикновена цепеница от ония, които зиме слагат в печките и камините, за да отоплят стаите.
Не зная как се случи, но един прекрасен ден тоя къс дърво попадна в работилницата на един стар дърводелец, който се казваше майстор Антонио, но всички го наричаха майстор Череша, тъй като върхът на носа му беше винаги лъскав и червен като зряла череша.
Щом забеляза дървото, майстор Череша се зарадва много и като потърка от задоволство ръце, избъбри полугласно:
— Това дърво дойде навреме: ще направя от него крак на маса.
Речено, сторено — грабна веднага острата тесла, за да почне да свлича кората му и да го одялва, но тъкмо се канеше да нанесе първия удар и остана с ръка, вдигната във въздуха, защото чу едно тъничко гласче, което молеше:
— Не ме удряй много силно!“
„Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди
Неслучайно настоящата история започва със загадъчна приказна нотка, щипка детски спомени и малко вълшебен прах от крилата на фея. Но моля ви, кажете ми как по-подходящо да ви приветствам в пленителния свят на нашата героиня Мария?
Няма да започнем с традиционната биография, а с шепа вълна, без форма, лека като облак и с едно парче памучен плат. В началото няма нищо, но после ръцете ѝ започват да работят. Те сякаш знаят нещо, което умът ѝ още не знае, а тя просто ги следва. Създава куклата, но никога не може да каже, че е избрала коя ще бъде тя. Сякаш всяка кукла сама намира пътя си към света, а нейните ръце са просто проводник на това раждане.
Заповядайте да признем и да поостанем в малката, топла и уютна вселена на нашата героиня. Искрено вярвам, че след тези вълшебни минути, които ще измерим не в обичайното земно време, а в мигове на усещане и вдъхновение, ще пожелаете да грабнете парче глина, игла и конец или кутията с цветни моливи и ще създадете нещо от сърце, без значение дали то ще има общоприетата стойност.
Мария Асенова е родена в китния крайдунавски град Лом. Въпреки че животът я води на различни места, тя споделя, че чувството за принадлежност никога не е същото никъде другаде. Завръщането в нейния Лом не може да се определи просто като завръщане в една определена точка – това за нея винаги е завръщане към себе си. Тук са корените ѝ, тук е Дунав, тук са гласовете от нейното детство. Мария има нужда от тишината и синия хоризонт, които само място като Лом може да ѝ даде. В родния си град тя се чувства цяла.
По образование е психолог и работи няколко години в тази сфера. Но, когато изкуството живее в сърцето, идва момент, в който всичко останало се отдава на тази страст. Мария прави кукли още от дете. Изработването им не е само работа, а нещо много повече — това е нейният живот.
Магията през воала на детството
„Когато бях дете, прекарвах много време с баба ми, която ме учеше да шия на нейната стара шевна машина. Направих първата си кукла на 7 години и все още я пазя в едно от чекмеджетата в студиото ми. Баба и дядо пътуваха с шлеповете по река Дунав, такава беше работата на дядо ми. Много често носеха списания, каталози на магазини от другата част на Европа. Там имаше толкова красиви играчки, които не бях виждала никога. И разбира се, желанието ми да имам подобни, ме накара да се опитам да си ги направя сама. Може би това беше преломният момент. Моментът, в който детската ми мечта се превърна в моя път.“
Мария разказва също, че тази липса, от друга страна, е направила децата от нейното време по-изобретателни. Те сами са си измисляли игри и така са се забавлявали.
Връщайки се назад, нашата събеседничка отбелязва, че няма как да не ѝ направи впечатление, че в онези години творчеството и фината моторика са заложени изключително много в детските занимания. Нещо, което сега като че ли осезателно липсва.
Мария с много топлота и малко носталгия споделя и за приказките, с които е пораснала:
„Майка ми не пропускаше и ден, в който да не чете приказки на мен и брат ми. Обичахме да купуваме книги заедно и после всички вкъщи се занимавахме с тях. Любимите ми книги са на Астрид Линдгрен и държа да го споменавам винаги, когато ми се отдаде възможност.“
Мария разказва, че през детството си расте заобиколена от любов, вълшебни приказки и мъдростта на своите родители, баби и дядовци. Тази спокойна и сигурна среда посява семенцето на мечтателя в душата ѝ, която копнее да сбъдва и да прави всички хора около себе си щастливи.
Всяко дете има своята мечтана професия и когато го попитат какво иска да стане като порасне, детските му желания изглеждат достижими и напълно възможни. Тогава малката Мария отговаря, че иска да има бяла къща, с красива градина, пълна с безброй различни цветя, а тя да рисува на статив. И разбира се, продължава да вярва, че и това един ден ще се случи, така както винаги го е виждала в представите си. Мария обича да рисува, но на този етап, покрай всички свои задължения и ангажименти, не ѝ остава необходимото време, за да го практикува редовно.
Тя споделя, че през годините в гимназията посещава уроци по рисуване при художника Иван Манойлов. Тези творчески часове подобряват уменията ѝ и завинаги я вдъхновяват да открие смисъла и радостта от срещата с белия лист и от това да правиш онова, което те привлича.
Музи, предопределеност и житейски опит
В момента, в който Мария забременява с дъщеря си, решава, че иска да прави нещо с ръцете си – нещо, в което да вложи много любов и което да носи нейния почерк и усещане. Това е мигът, в който тя отново започва да прави да кукли, но в една по-осъзната възраст и с една по-ясна представа за това, което иска да създаде.
„И след този момент, в позицията си на бъдещ родител, се ориентирах към валдорфската педагогика и валдорфските кукли, разбира се. Те се изработват изцяло от естествени материали и за тях е характерна простотата, в която няма твърде много детайли. Точно тази семплост стимулира детското въображение и дава възможност на всяко дете да си представи своя свят върху тях. Валдорфските кукли са създадени, за да растат заедно с детето, да му дават онова прекрасно чувство на сигурност и уют.“
Валдорфските кукли имат много изчистени лица и дават пространство на детето да си представя игрите. Дали куклата плаче, усмихва се или е тъжна, тя няма конкретни изражения и така детето може да развие своето въображение. Този тип кукли се изработват от вълна и при прегръщането им се усеща топлина, която не бихме могли да сравним с никоя друга. Присъства и ароматът на вълна. В Германия имат специална дума за този вид аромат, който носи усещане за село, животни и земя. Когато вълната е изчистена, ароматът малко се губи, но остава заземяващото усещане с нотки на слама, почва и природа. То действа успокояващо на нервната система и Мария е запазила точно това усещане и до днес.
Валдорфските кукли са много повече от една играчка. Те са своеобразен начин да се свържат два различни свята – този на децата и този на възрастните.
Името, което избира Мария Асенова за своя марка, с която да бъде разпознаваема, е Marias Nature Toys (Натуралните играчки на Мария). Тя споделя, че използването на естествени материали е изключително важно за нея и за следата, която желае да остави след себе си. Нищо не може да се сравни с очарованието и стойността на ръчно изработена играчка. Това е нещо, което постоянно ѝ напомня каква е идеята, от която е започнала своя вълнуващ път. То говори много за нейните принципи, стандарти и светоусещане.
„Всяка една кукла се нуждае от сърце, а не само от прецизност. Това ми даде работата с куклите по метода на Валдорф — умението да виждам формата като начин да достигна нещо по-дълбоко.“
В настоящия момент Мария създава кукли, които носят в себе си както много детайли, така и част от сърцето ѝ. Тя използва единствено естествени материали, както за самата кукла, така и за дрехите и аксесоарите: памук, вълна, коприна и дърво. Всеки един елемент се изработва с изключителна прецизност и внимание.
Мария влага и онзи съзидателен дъх на твореца, който прави творбите му единствени в света. И те заемат своето място там, където традицията бива оценена, а посланието на твореца бива разбрано, прието и продължено във времето.
Един ден в света на Мария
Вдъхновението на Мария Асенова идва от неизказаните емоции. Тези емоции, които за мнозина остават незабелязани и тихи. Тя споделя, че обича да чете сутрин, докато отпива от чашата си с кафе. По този начин се зарежда с енергия, въображение и щипчица вълшебство за целия ден. Обича и разходките край успокояващите води на Дунав. Това е мястото, което винаги ѝ носи спокойствие.
Относно творческия процес Мария казва: „Ако искаш да станеш добър в нещо, са нужни около 10 000 часа практика, приблизително седем години. Има и една стара българска приказка: „Майстор се става за седем години.“ Вярвам, че и в двете твърдения има истина. Седем години труд, постоянство и опит наистина могат да те направят много добър в това, което правиш. Но не мисля, че те правят завършен майстор. Истинският майстор никога не спира да се учи. Той не спира да търси, да експериментира, да греши, да поправя и да надгражда себе си. Не за седем години, а през целия си живот.
Когато днес погледна куклите, които съм изработвала преди седем години, виждам десетки неща, които бих направила по различен начин. Виждам решения, които тогава са ми изглеждали правилни, а днес бих променила. Това ми показва, че съм израснала. Най-опасният момент е този, в който си кажем: „Вече знам достатъчно“, защото в същия миг спираме да се развиваме. А винаги ще се намери някой, който може би има по-малко талант, но повече дисциплина, повече постоянство и повече желание да върви напред.
Много харесвам една мисъл от „Алиса в Огледалния свят“: „Трябва да тичаш с всички сили, само за да останеш на едно и също място. А ако искаш да стигнеш някъде другаде, трябва да тичаш поне два пъти по-бързо.“
Точно така възприемам и развитието, не като надпревара с другите, а като ежедневна работа върху себе си. Стремеж всеки ден да бъда малко по-добра от вчера, като човек, като артист и като майстор.“
Особена топлота и любов се усещат в гласа на Мария, когато говори за своята 5-месечна внучка, която някак съвсем очаквано носи нейното име. Двете Марии обичат да прекарват време заедно и да виждат света и неговите малки магични моменти – всяка през очите и емоциите на другата. Мъничката Мария често прави компания на своята баба в пъстрата творческа атмосфера на ателието, което е кацнало на един таван и е събрало в себе си цветове, идеи и онова чувство на споделеност, което не би могло да се опише само с думи. Артистичната обстановка, вдъхновението, което наднича от всеки рафт и чекмедже, палитрата от нюанси и материи и всеки бод, който иглата на времето пришива в невидимото платно със спомените – всичко това витае във въздуха и несъмнено остава в чистото детско съзнание. И може би започва да се пише нова приказка за мечти, по-красив свят и магията на създаването.
Успехите на Мария
Мария Асенова работи от години с немската писателка и илюстраторка Даниела Дрешер. Тя е автор на историята за гномчето Гисбърт, което живее в една стара бъчва, пълна с дъждовна вода. На Мария се пада отговорната, но вълнуваща задача да зарадва многобройните почитатели на малкия герой и неговите фантастични приятели, като ги пресъздаде от вълна, мек плат и много любов. Десетки приказни кукли от поредицата са „оживели“ под пръстите на Мария и са намерили своя нов дом в големия, шарен свят.
Съвсем скоро Мария е получила и още едно признание за своя талант и любов към това, с което се занимава:
„Направих една от най-значимите стъпки по своя професионален път – успешно преминах критиката на NIADA (National Institute of American Doll Artists). Това е международна организация, която обединява едни от най-изявените и признати творци на художествени кукли в света. Членството и признанието от NIADA представляват висока оценка за артистичност, качество и оригиналност в областта на кукленото изкуство.
Безкрайно съм благодарна на всички, които ме подкрепиха и ме приеха с отворени обятия като творец. Това постижение е не само личен успех, но и ново начало, стъпка към по-широко международно сътрудничество и обединение с други талантливи артисти.
С нетърпение очаквам предстоящите проекти и възможността скоро да работим заедно като един екип, водени от общата ни любов към изкуството и създаването на кукли.“
Тя се подготвя за предстоящото си участие в това изключително значимо събитие за творците по цял свят, което ще се проведе в американския град Ашвил (Северна Каролина). Там Мария Асенова ще представи свои произведения пред международна публика. Тя съвсем чистосърдечно споделя, че изпитва огромно вълнение, нетърпение и, разбира се, онази малка щипка притеснение, която неизменно съпътства всеки творец, когато иска да покаже най-доброто от себе си пред света.
Започнахме нашата история с цитат от любимата приказка на малки и големи. Редно е да я завършим подобаващо, отново с приказен цитат:
„Там, където има мечти и доброта, дори дървените кукли оживяват.“
„Приключенията на Пинокио“
Нека го приемем като метафора за любовта, таланта, усилията и отдадеността на всички творци, които влагат частичка от себе си в това, което създават. Техните творения носят живот и правят света по-добър, по-смислен и по-цветен.
