Авторката на трилогията „Змей закрилник“ гостува в Монтана

Младите писатели в България са новите народни будители, които пораждат вълнението, магията и страстта за четене на подрастващите у нас. Именно такава е и Симона Панова, авторката на трилогията „Змей закрилник“, която е хит сред читателите, книжните блогъри, както и във всички социални мрежи. Смеем да твърдим, че тя е от онези автори, които показаха, че младите могат да пишат и да станат известни с литература по нашите земи.
Именно затова и се вълнуваме да разкрием, че всички читатели в Монтана ще могат да се срещнат с нея на 22-ри януари от 17 ч. в Регионална библиотека „Гео Милев“. Всеки ще може да поговори с нея на литературната среща, където да зададе въпросите си относно книгата, героите, процеса на писане и издаване в България, както и дали вече има бъдеща идея за книга.
Симона Панова е родом от Видин, а след това животът я отвежда в чужбина, където учи и работи. Тя е пример за онези млади българи, които се завръщат по родните си места и избират да живеят, творят и развиват родния си град. Вече имаме подробно интервю с нея, което можете да прочетете тук, а в седващите редове ѝ зададохме още няколко въпроса, след като трилогията е вече завършена и тя е все по-разпознаваем и утвърждаващ се автор.
Прочетете какво ни сподели тя и се вдъхновете за срещата в сряда, когато можете да видите и чуете авторката лично, докато се наслаждавате на уютната атмосфера на любимата ни местна библиотека.
Здравей, Симона! Как започна твоят път на писател и какво е най-голямото предизвикателство в писането и публикуването на книги в България?
Началото на този път се губи някъде из детските ми години. Откакто умея да чета, съм запален читател, а оттам преходът към писането беше неизбежен. Не си спомням някога съзнателно да съм решавала, че ще се занимавам с литература – винаги се е подразбирало от само себе си.
Публикуването на книга понякога е по-сложна задача от написването ѝ, понеже отчасти е извън твоята власт. Нужна е упоритост, граничеща с инат, но и щипка късмет. Да привлечеш интереса на издателство е само първата стъпка – редакцията също е ключова, както и отношението на читателите, когато книгата излезе. Благодарна съм, че моята поредица попадна на точните хора.
Как се развива процесът на писане при теб – започваш ли с детайлен план или оставяш историята да те води?
Планирам, при това подробно. Преди излизането на „Змей закрилник“ вече бях наясно какво ще се случи в следващите две книги. Това ми позволява да избегна повтарящи се сцени и ми спестява лутането. На героите им е позволено да се лутат, ако е предвидено в сюжета – аз обаче трябва да знам накъде отива историята.
Как родният Видин повлиява творчеството ти?
Видин е главният герой в „Змей закрилник“: той е и сцената, на която се развиват събитията, и движещата сила зад мотивите на героите. Умишлено закотвих романите си тук – искаше ми се повече хора да погледнат на този град през моята призма и да доловят вълшебството му. Видин много ми липсваше през годините, които прекарах в чужбина, и сега съм изключително щастлива, че отново живея тук. В него се развива и следващата поредица, по която работя в момента.

Мислиш ли, че локалната идентичност помага на писателя или го ограничава, особено в началото на неговия път?
Локалната идентичност е магията, която ме тегли към автори от други култури. Точно това харесвам в книгите им: различната гледна точка, която ме провокира да се замисля за своята.
Всеки е повлиян от средата си, в която родният град е ключов елемент. Да бъдем космополитни не означава да се уеднаквяваме с останалите, а да уважаваме различните култури и да се гордеем със своята.
Ако имаш идея за следващ роман, ще останеш ли във фентъзи жанра или би пробвала нещо ново?
В момента вече работя по следващия си роман – първата част на фентъзи четирилогия, която също се развива във Видин. Имам обаче идеи и за книги в други жанрове: магически реализъм, съвременна проза, детска литература. Като читател обичам разнообразието и бих искала да мога да го предложа и като автор.
Какво означава за теб гостуването ти в Монтана? Как ти се отразяват срещите с читатели в по-малките градове?
Монтана е началната точка на всяко мое приключение. Видин е в ъгълчето на картата, така че всяко пътешествие, накъдето и да ме води, задължително започва с чаша кафе във вашия град. Това е и последната ми спирка на прибиране: щом съм стигнала Монтана, значи вече съм си у дома. Затова и усещам гостуването там „по съседски“.
Срещата между автор и читател носи различно усещане за двете страни, поне по мой опит. Като читател винаги ми е ужасно неудобно да кажа някоя дума на писател – струва ми се, че мнението ми е без значение за него и не бива да го притеснявам. Като автор обаче живея за читателските отзиви. Всяко споделено впечатление ми е важно, независимо дали критично или позитивно, защото осмисля труда ми.
Очакваме ви на 22-ри януари, точно в 17 ч. в Регионална библиотека „Гео Милев“, гр. Монтана, за да се срещнем със Симона Панова – един от любимите ни млади български автори.