Авторката на романа „Змей закрилник“ Симона Панова, която избра да живее и твори във Видин
Анжелика Иванова
В следващите редове ще ви срещнем с талантливата Симона Панова, автор на поредицата „Змей закрилник“. Тя е момиче, обичащо легендите, сказанията и Дунава. От малка расте край величието на крепостта „Баба Вида“, като още от крехка възраст започва да се появява любовта ѝ към четенето. Тогава заедно с дядо ѝ започват да измислят край на всяка приказка, която четат и някъде там, между страниците се заражда и нейната мечта да стане писател. През годините не спира да пише, а след това се озовава във Великобритания, където учи реклама и маркетинг, а след завършването си започва работа там. Така бързо отминават осем години, в които тя чете много, но не изпитва вдъхновение да пише и осъзнава, че мечтата ѝ да стане автор изглежда все по-далечна… до момента, в който не се прибира в родния Видин и сърцето ѝ се стопля отново. Тогава се появява на бял свят и първата книга от поредицата „Змей закрилник“.
Помните ли онези приказки, които ни четяха, когато бяхме малки? Да, точно тези, които разкриваха нови светове пред нас и ни накараха да повярваме в магията. Ето това усещане ще ви донесе „Змей закрилник“ с неговите описания за змейове, самодиви и билки. Дори това време да ви се струва безкрайно далеч, то историята няма как да не запали искрата на магията у вас и да не ви накара да се върнете години назад, когато преданията и легендите изглеждаха съвсем реални. Ще усетите нотка на липов аромат и щипка вълшебство. Със сигурност препоръчвам книгата за всички, които искат да се докоснат до мотивите от родния ни край и да усетят любовта към малкия град. Съвсем наскоро излезе и втората част на книгата – „Змей побратим“, а Симона вече пише и последната книга от трилогията.
Имаме удоволствието да ви запознаем с нея, тъй като тя отговори на някои наши въпроси. Чрез тях ще можете да разберете какво е да си млад автор във Видин, как един млад човек решава да се върне на родното място, както и много интересни факти около писането.
Ти самата споделяш много често, че любовта ти към Видин е надделяла и си взела решението да се върнеш у дома след следване в Англия. Интересно ни е да споделиш дали като човек от Северозапада смяташ, че средата по-малкият град е по-подходяща за развитие в творческа насока?
За мен лично – да. Решението ми да се върна във Видин не беше изцяло емоционално. Вярно е, че градът много ми липсваше: който е израснал на Дунава, не признава друга река, останалите паркове са ми тесни и без „Баба Вида“ пейзажът е скучен. Но имах и още причини.
В Англия завърших университет и после работих няколко години. От понеделник до петък, от 08:00 до 17:00 ч., плюс часове, пропилени в чакане на влакове, за да се добера до офиса. Не ми оставаше време, нито енергия, нито желание за писане, а мечтата ми от съвсем малка е да създавам книги. Отношението към имигрантите също доста се промени покрай Брекзит, стана значително по-резервирано и враждебно – поне по мое впечатление.
Има хора, които обичат огромните градове, тълпите и шумотевицата. На мен подобни места са ми чужди и неуютни. Когато установих, че завиждам на видинчани за спокойния живот, си купих еднопосочен билет за вкъщи.
Много хора се страхуват да останат по родните си места или да се върнат, защото се опасяват, че не биха могли да имат добро кариерно развитие. Като млад човек и вече успешен писател, би ли дала съвет на изправените пред такъв избор?
Това е тема, по която бих искала да пиша в бъдеще, понеже ме засяга и вълнува.
Единственият съвет, който мога да дам, е: подреди собствените си приоритети. Различните градове предлагат различни условия. Ако знаеш какво искаш, можеш да избереш мястото, където ще го намериш. Струва ми се, че много хора избират София или чужбина по инерция, понеже „там има повече възможности“, без въобще да се запитат какво би ги направило щастливи.
Разбира се, правилното за мен не е правилно за всеки. Това, което ми е важно, може да е без значение за друг. Факт е, че ако си мечтаеш за бляскава кариера в огромна международна фирма, трудно ще я постигнеш във Видин. Ако целиш конкретна заплата или висока позиция, по-вероятно е да я получиш в столицата.
Малките градове имат други предимства: животът не е толкова напрегнат и скъп, трафикът не е проблем, няма навалица и опашки. Познават те в любимите ти кафенета, а където и да отиваш, си на 10 мин. пеша. И от личен опит: който си търси работа, си намира. Също така много компании вече предлагат възможност за работа от вкъщи и затова доста млади хора във Видин работят онлайн.
Как протича един твой ден, бидейки млад писател, живеещ във Видин? Кои са начините, по които успяваш да намериш златната среда между работа, личен живот и безвремието, за което често пишеш?
Писането ми е приоритет и затова му отделям основната част от времето си, върша го с желание и влагам много труд. От замисъла, черновите и преработката им, няколко редакции и корекции накрая – това е процес, който изсмуква множество часове в продължение на дълги месеци. Привърши ли, започвам работа по следващата книга.
Успоредно с това работя като екскурзовод на английски език във Видин и Белоградчик. Радвам се да показвам любимите си места на посетителите – иска ми се да ги видят през моите очи и да оценят красотата им.
Всяка случайна свободна минута запълвам с шевици – включително докато слушам музика или говоря по телефона. Старая се да отделям време и за близките си, виждам се с приятели, ходя на театър, концерти, остава ми време и да чета. Не знам дали съм близо до златната среда, но се чувствам удовлетворена.
Шевицата е нещо много отличително за теб и всички твои читатели го знаят, но можеш ли да разкажеш как измисли различните шевици за всеки герой от книгата?
Обичам шевиците и затова исках всеки от осемте ми главни герои да си има своя собствена.
Първо избрах символите, които да включа: слънца, луни, крепости, пламъци, змейски люспи, цветя, змии, планини и реки. За всеки герой се спрях на знак, който да е свързан с характера или съдбата му.
Цветовете също са изключително важни, затова обърнах внимание на символиката им. Оранжево, червено и черно използвах в шевицата на огнена, гневна героиня, а сините тонове – за интровертен герой, склонен към тъга. Бялото, черното и сивото като комбинация говорят за строг и резервиран характер, а жълтото и оранжевото – за слънчев и благ.
Изпробвах различни фигури, линии и форми, докато стигна до крайните варианти. Също така разработих шевици със змей, триглава ламя и три изгледа от крепостта „Баба Вида“ – те могат да се видят и в самите книги.
Постарах се да направя възможно най-много книгоразделители с тези шевици и да ги подаря на първите читатели, докоснали се до книгите. Изработвам ги с огромно желание и се радвам, че са харесвани.
Следиш ли и други автори от Северозапада и, ако да, кои са заглавията, които можеш да ни препоръчаш?
Разбира се! Видинчанката Цветелина Цветкова ми е страшно любима – особено с трите тома на „Лейди Гергана“, написани на характерния видински диалект. Обожавам чувството ѝ за хумор, чела съм книгите по няколко пъти и ги препоръчвам горещо.
Любителите на детективско-шпионския жанр сигурно са чели Андрей Гуляшки – и той е от Видин. Романите му за Авакум Захов ми бяха много интересни и бих ги препрочела.
Владимир Зарев също има видински корени. Трилогията му „Битието“, „Изходът“ и „Заветът“, по която има заснет и сериал, се развива в следосвобожденския Видин. Привлече ме точно с описанията на любими места в отминали епохи.
Какво ново ще открием в новата ти книга, „Змей побратим“, което липсва в първата?
Четвърта гледна точка: при това именно тази на Йордан. Старая се всеки от разказвачите ми да има собствен разпознаваем глас и той не е изключение. Йордан се превърна в любим злодей за много читатели и смятам, че би било любопитно да надникнем и в неговата глава.
Друга новост в „Змей побратим“ са местата, където се развива действието. Първата книга ни разхожда основно из Видин, но продължението ни отвежда и до Белоградчик и околните села, които носят различно очарование. Също така вторият роман обхваща времеви период от цяла година. Това ни позволява да обърнем внимание на повече традиции като кукерски игри, лазаруване и нестинарски танци. Освен змейове, самодиви и лами, този път се сблъскваме и с още създания като юди и таласъми. Целта на втората книга е да разгърне мащаба на историята и да я обогати с нови мотиви, герои и случки.
Има ли нови герои в историята или по-скоро се развиват героите от първата книга?
Имаме нови герои: смъртни и безсмъртни, змейове и самодиви, юди и таласъми. Познатите ни образи също се развиват, изправят се пред трудности, заговорничат, смеят се и страдат. Някои умират, а други губят себе си или претърпяват необратими промени. Но нито един не остава недокоснат от събитията около следващите Горещници.
Не използвам истински прототипи за героите си. Вместо това ги изграждам върху класическите архетипи, отговарящи на природните елементи: огън, вода, въздух и земя. В трилогията те са свързани и с боите на картите за игра.
Главните осем герои в „Змей закрилник“ съответстват на дамите и валетата, а в „Змей побратим“ опознаваме част от асата и поповете. Идеята е третата книга да допълни 16-те основни типажи, така че героите да са възможно най-разнообразни.
Можеш ли да издадеш как е писането на третата книга, за която също нямаме търпение?
Третата книга ще бъде последната от поредицата – такъв беше замисълът от самото начало. Още преди първата книга да достигне до читателите, знаех как ще се развие историята до самия ѝ край.
Имам подробни бележки, които съм подредила по глави – така избягвам повторения на сходни сцени и мога да избирам от чия гледна точка да предам дадено събитие. В момента работя по първата чернова. След това ще я преработя внимателно няколко пъти преди да започне редакцията.
Постарала съм се да включа широк спектър от идеи, кътчета и случки, на каквито не сме ставали свидетели досега. Героите се развиват в нови насоки, борят се срещу нови врагове, но и намират нови съюзници. Създават си различни проблеми и вражди, извършват предателства и саможертви и попадат на места, където не са стъпвали до този момент. Имаме и още една гледна точка, която да предава по свой начин преживяното.
Влагам цялото старание, на което съм способна, и се надявам третият роман да постави запомнящ се финал на трилогията.
