Никола Първанов – книжовник, възрожденец и бележит български просветител

Никола Първанов – книжовник, възрожденец и бележит български просветител
Снимка: 1333.bg

Никола Първанов е роден през 1837 г. (възможно е и през 1845 г.) По онова време е било трудно да се запише точната година на раждане. Родом от Вълкова Слатина, Кутловишко, за Никола Първанов била отрдена необикновена съдба на художник и просвещеник. Като млад той става ученик на Кръстьо Пишурка в Лом. По-късно завършва Историко-филологическия факултет на Великата школа в Белград.

Прeз своята кариера Никола Първанов си сътрудничи с бележития възрожденец Георги Раковски при създаването на „Дунавски лебед”, а от 1866 до 1872 г. той е учител в Лом.

Той въвежда класното училище като горна степен след основното. През 1868 г. той основава младежко ученическо дружество със 101 членове. Неговите съвременници казвали за него, че е високо образован и голям ерудит.

Както всички книжовници и просветители в ранните години на Освобождението на България от османско робство той допринася със своето дело за възраждането и просветата в своя район, с което оставя незабравими следи както за северозапада така и за цяла България. В Лом той допринася за развитието на читалищното дело. По-късно става и делегат за българския Църковно-народен събор в Цариград през 1871 г.

В своята кариера Никола Първанов е известен като сътрудник към вестниците „Време”, „Турция” и „Право”, и „Македония”, а също така и на списанията „ Български книжници” и „Читалище”.

Той всъщност е и един от първите завършили филология в университет в България, още преди Освобождението. Автор е на редица езиковедски книги и дори издава своя собствена научна граматика на Български език.

Този велик български общественик и просветител намира кончината си във Виена, през 1872 г. Отива там, за да се лекува, но за съжаление не се връща отново в родината си. Погребан е във Виена, в гробището „Св. Марко”.

В началото на Възраждането българите не забравят своите просветители, учители и културни дейци. В нашата народопсихология, макар и в латентно състояние, и до днес съществува почитането на народните ни будители. През 1905 г. в Лом е открито първото общо училище „Никола Първанов”, а през 1970 г. то става основно училище когато ОУ „Никола Вапцаров” и училище „Кръстьо Пишурка” се обединяват под едно общо име, а именно „Никола Първанов”.

Няма по-хубав начин да почетем своите дейци за свобода и за просвета от това да кръщаваме читалищата и училищата си на тях. Така те живеят вечно в сърцата на хората и в българската история.

Относно автора

Станислав Стоилов


Още новини