Кръстьо Пишурка – незабравим възрожденец, будител и учител
Станислав Стоилов
Най-известният български социолог и публицист, Иван Хаджийски, казва така: „България бе тогава (през Възраждането) страна на неограничените възможности. Всяка кариера се правеше с лични качества и собствени сили. Богатствата се създаваха, не се наследяваха и всеки заемаше това обществено положение, което сам си създаваше. Това беше епоха на българските викинги, хора без предистория, които разчитаха само на себе си, на собствената си смелост, прозорливост и изобретателност.”
До голяма степен това важи с пълна сила за българските възрожденци, които са допринесли изключително много за българските култура и развитие. Сред тези самосъздали се, но и наследили качества от достойни и велики прадеди е един виден врачански възрожденец, театрален деец, учител, будител на българския народ – Кръстьо Стоянов – Пишурка. Роден на 24 август 1823 г. във Враца, той в член на виден врачански род, в чието родословно дърво има много книжовници. Неговият прякор Пишурка идва именно от това, че пише и се занимава с книжовност. Получава своето образование в Лом, където по-късно става и учител. През 1856 г. там организира второто в страната театрално представление с постановка по преведената от него пиеса „Многострадална Геновева”. По време на подготовката си на друга пиеса – „Велизарий”, той бива арестуван от турските власти. Освен тези свои пиеси Кръстьо превежда и други творби от сръбски език. Автор е на стихове, които публикува в печата, както и на редица самостоятелни книги.
Макар и излизал в странство и получил образование в Гърция, Кръстьо не забравя родината си се завръща в родната Враца, където става учител през 1847 г. Той преподава в най-старото и най-известното врачанско училище по онова време – Възнесенското, като разширява неговата дейност и го модернизира, прилагайки успешни гръцки методики на класно обучение. Той провежда и първия публичен изпит в града.
Епископ Агапий във Враца започва да чувства застрашено разпространението на гръцката култура. През тези години гръцкото духовенство целенасочено разпространява своята писменост и култура сред населението и немалко българи започват да се гърчеят. Дейността на учителя притеснява епископ Агапий и духовникът с правата, дадени му от Цариградската патриаршия, прогонва Кръстьо Пишурка от Враца.
Въпреки успехите му, гръцкият епископ Агапий, чувства, че Пишурка е заплаха за разпространението на гръцката култура и го прогонва от Враца. Тогава видни хора от Лом научават за проблемите на Пишурка и го канят лично да стане учител в града, като той на драго сърце приема. Именно там се запознава със своята съпруга – учителката Ангелина Първанова, с която имат пет деца.
Кръстьо Пишурка е и сред първите, които поставят надпис „Читалище” над врата на една от училищните стаи и нарежда своите книги на различни езици. В Лом той се отдава на поезия и творчество заедно с учителските си занятия, нареждайки Лом начело на читалищното дело в България.
През 1857 г. Кръстьо Пишурка издава в Белград „Аделаида, алпийската пастирка” с посвещение за ломското читалище. В същата година поставя и първото театрално представление в града, а именно по любимата си „Многострадална Геновева”, като той самият и Ангелаки Йованчов (новозаселил се търговец на вълна, кожи и добитък) играят главните роли.
През живота си, Пишурка на няколко пъти е имал проблеми с турските власти, смята се, че един от пътите, когато е бил арестуван във Видин, е било заради гостуването на Раковски в дома му в началото на Кримската война. Тогава турските власти го обвиняват в подмолна дейност срещу държавата, но жителите на града се застъпват за него и го спасяват от властта.
По време на войната, той обикаля села и градове в областта, увещавайки хората да не напускат родината си и да не се заселват в Русия.
Днес отчайващо се нуждаем от хора като Кръстьо Пишурка и дали трудните времена раждат силни личности, както пише в книгите, ще узнаем тепърва.
