Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана организира конкурс по повод коледните и новогодишни празници „Кукла Парцаливка” за Коледа”.
В конкурса могат да участват деца от 10 до 15 години от областите Монтана и Видин.
Куклата трябва да е с височина до 30 см и следва както тя, така и пълнежът да бъдат изработена от употребявани текстилни материали. Децата могат да включат своето въображение и талант при направата на куклите, като използват всякакви техники.
За да се включите в конкурса изпратете изработената кукла на адрес:
гр. Монтана 3400
ул. Юлиус Ирасек” №4, ет. 3
РИОСВ – Монтана
за конкурса „Кукла Парцаливка” за Коледа”
Куклата може да бъде и занесена на място в екоинспекцията на горепосочения адрес. Към всяка кукла да има надпис с трите имена на автора, възраст, училище, адрес за връзка и телефон.
Срока за изпращане (донасяне на място в РИОСВ – Монтана) на творбите е 1-ви декември 2021 г.
Резултатите ще бъдат публикувани в срок до 10-и декември 2021 г. РИОСВ – Монтана ще награди първите трима с предметни награди.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
По повод 130-годишнината от обявяването на градския статут на Монтана екипът на регионална библиотека „Гео Милев” организира Трета регионална краеведска конференция на тема „Монтана – пред погледа на Балкана и ласката на Огоста”.
Заради въведените противоепидемични мерки, конференцията не може да се проведе присъствено, затова са направени видеозаписи, в които авторите представят резюме на докладите. На 25-и ноември видео материалите ще бъдат качени в YouTube канала на регионална библиотека „Гео Милев”.
Там можете да видите и картините на възпитаниците на студио „РениАрт” с ръководител Таня Василева, които рисуваха по темата на конференцията „Монтана – пред погледа на Балкана и ласката на Огоста”. Творбите на младите художници са подредени във фоайето на библиотеката, където са показани и библиотечни материали от фонда на отдел „Краезнание”, които отразяват развитието на Монтана от древността до наши дни.
От библиотеката благодариха на всички участници в конференцията за авторските материали и лични проучвания, за неспирната енергия и всеотдайност, с които се включиха в инициативата, както и на възпитаниците на Студио „РениАрт” за вдъхновението, с което нарисуваха родния ни град.
Очаква се през 2022 г. Регионална библиотека „Гео Милев” ще издаде печатен сборник с пълния текст на докладите от конференцията.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Талантливи солистки на фолклорна формация „Огоста” с художествен ръководител Йорданка Цветанова се класираха втори в юбилейното 10-о издание на присъствения и онлайн национален конкурс „Пиленце пее” 2021.
Изявилите се в редица фолклорни състезания тази година Петя и Мария Николчови спечелиха сребърен медал и диплом за отличното си представяне във форума. Събитието се проведе в периода от 9-и до 24-ти октомври под патронажа на Министерството на културата, Столична община, СД „Свирец – игралец, Иванов и СИЕ”- София, Национално танцово движение „Бодифолк” и със съдействието на НЧ „Надка Караджова – 2012” – София.
Възпитаничките на преподавателката Йорданка Цветанова се надпяваха с даровити участници от цяла България и получиха шанса да се докоснат до репертоара на ненадминатата родна певица Надка Караджова.
Престижният формат даде на момичетата възможност да демонстрират вокалните си дарби и пространство за реализация.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
В началото на Възраждането на България в страната ни се раждат големи таланти – сякаш точно тогава българите са имали крещяща нужда от тях. Именно чрез духа в творчеството, българският народ се съхранява и одухотворява, а с това и мечтае. Мнозина казват днес, че трудните времена раждат силни личности. А каква по-силна личност от тази на твореца?
Точно по време на Освобождението на България в Северозападна България проплаква за пръв път един бъдещ художник, творил и живял в по-голямата част от живота си в родния си град и увековечил с четката и таланта си уникални пейзажи.
Роден в Лом през 1878 г., Александър Обретенов прекарва по-голямата част от живота си в родния си град макар и да получава средното си образование в чужбина – Одеса, Русия, и по-късно обучение в Санкт Петербург, в Художествената академия. На младини живее малко в Москва, а после в Германия, където отново учи в художествена академия, само че в Мюнхен. Там през 1904 г., той се учи при проф. Ото Зайц.
До 1913 г. живее, твори и излага своите картини в Мюнхен и Берлин. Връща се в България в началото на Първата световна война и постъпва като военен художник. Тогава се установява трайно в Лом и става учител по рисуване в Първа и Втора прогимназия.
Неговата страст са пейзажите. Рисува на платно с маслени бои. Архив с негови творби се съхранява в Историческия музей в Лом, а произведенията му рядко се срещат по изложби извън музеите.
Приживе е участвал в общи изложби със своите именити колеги Илия Костов и Петър Панайотов. Обретенов умира през 1945 г.
Макар и днес в интернет да не се пише много за него и той да не е популярен художник като други именити български творци от ранга на Иван Милев или Владимир Димитров – Майстора, Обретенов оставя своя принос за историята на своята родина и за своя край като със своите творби допринася за историческото и културно наследство на България.
Никола Първанов е роден през 1837 г. (възможно е и през 1845 г.) По онова време е било трудно да се запише точната година на раждане. Родом от Вълкова Слатина, Кутловишко, за Никола Първанов била отрдена необикновена съдба на художник и просвещеник. Като млад той става ученик на Кръстьо Пишурка в Лом. По-късно завършва Историко-филологическия факултет на Великата школа в Белград.
Прeз своята кариера Никола Първанов си сътрудничи с бележития възрожденец Георги Раковски при създаването на „Дунавски лебед”, а от 1866 до 1872 г. той е учител в Лом.
Той въвежда класното училище като горна степен след основното. През 1868 г. той основава младежко ученическо дружество със 101 членове. Неговите съвременници казвали за него, че е високо образован и голям ерудит.
Както всички книжовници и просветители в ранните години на Освобождението на България от османско робство той допринася със своето дело за възраждането и просветата в своя район, с което оставя незабравими следи както за северозапада така и за цяла България. В Лом той допринася за развитието на читалищното дело. По-късно става и делегат за българския Църковно-народен събор в Цариград през 1871 г.
В своята кариера Никола Първанов е известен като сътрудник към вестниците „Време”, „Турция” и „Право”, и „Македония”, а също така и на списанията „ Български книжници” и „Читалище”.
Той всъщност е и един от първите завършили филология в университет в България, още преди Освобождението. Автор е на редица езиковедски книги и дори издава своя собствена научна граматика на Български език.
Този велик български общественик и просветител намира кончината си във Виена, през 1872 г. Отива там, за да се лекува, но за съжаление не се връща отново в родината си. Погребан е във Виена, в гробището „Св. Марко”.
В началото на Възраждането българите не забравят своите просветители, учители и културни дейци. В нашата народопсихология, макар и в латентно състояние, и до днес съществува почитането на народните ни будители. През 1905 г. в Лом е открито първото общо училище „Никола Първанов”, а през 1970 г. то става основно училище когато ОУ „Никола Вапцаров” и училище „Кръстьо Пишурка” се обединяват под едно общо име, а именно „Никола Първанов”.
Няма по-хубав начин да почетем своите дейци за свобода и за просвета от това да кръщаваме читалищата и училищата си на тях. Така те живеят вечно в сърцата на хората и в българската история.
Солисти на певческа група певческа група Пъстренец Jr. към Общински младежки дом – Монтана, бяха включени в сборна формация от „Лятно училище по народно пеене”, която участва в тържествения концерт по повод 15 г. от създаването на Българско училище „Кирил и Методий” във френската столица Париж. В камерния хор пеят 15 талантливи момичета от София, Варна, Шумен, Пловдив, Генерал Тошево, Монтана, Берковица, Асеновград и Харманли, които през последните няколко години се обучават в майсторския клас на проф. Станилова от Академията за музикално танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив. Директорът на Младежкия дом и музикален педагог Асен Асенов, който е организатор на „Лятното училище по народно пеене”, съпровождаше на гъдулка изпълненията на младите таланти.
Честването се състоя на 12-и ноември в църквата на фондация „Южени Наполеон”, която са оказа тясна да поберe стотиците наши сънародници, пожелали да споделят празника. Програмата на самостоятелния концертен блок на „Лятното училище по народно пеене обединяваше солови, камерни и многогласни хорови песни от всички фолклорни области”. Кулминация на концерта бе изпълнението на „Излел е Дельо хайдутин” от 10-годишната Анжелика-Гая Меркова, изпратена с незатихващи аплодисменти. Вълнуващ финал бе изпълнението на „Хубава си моя горо”. Песента разплака публиката. Сред зрителите бе и проф. Генка Петрова – заместник-министър на образованието и науката.
С голям интерес бе посрещната и творческата работилница в Българското училище „Кирил и Методий“ във френската столица. Проф. Станилова разкри пред ученици и родители спецификата на народните песни от Северняшка, Шопска, Тракийска, Родопска и Пиринска фолклорни области. Солистки от групата представиха образци на фолклорното изкуство и демонстрираха характерния маниер на пеене.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Пред финал са основните ремонти на покривите на две големи сгради в града.
Две седмици е срокът, приключването на ремонта на покрива от 1500 кв. м на 1. ОУ „Св.Св. Кирил и Методий”. То е най-старото в града. Работата по него стартира в края на миналата седмица. Успоредно с този обект усилено продължава ремонтът на покрива на читалището. Цялата сграда се обновява по проект за културна инфраструктура по оперативна програма „Региони в растеж”.
Завършен е първият етап от проекта „Красива България” за ремонт на І-ва детска ясла „Мечо пух”. Става дума за пълно обновяване на вътрешността на сградата. Предстои общината да кандидатства за втори етап основен ремонт на покрива, фасадата и двора на яслата.
През последните дни са оформени нови зелени и цветни площи на ул „Цар Борис ІІІ”.
Общинското предприятие „Чистота” е поело задачата да почисти няколко неподдържани и запустели държавни терена. Това са старата жп линия в индустриалната зона и частта на язовирната стена до комплекс „Аугуста”.
Много усилия се отделят и за почистването на агитационни предизборни материали, залепени на непозволени места, като стълбове и улични електрически табла в града и селата.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
На 18-ата краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето” се включиха 50 участници с 38 разработки, посветени на темата „Трапеза и традиции – храни и напитки от Северозападна България”.
Хранителният код на Северозапада – история, култура и традиции! В първата сесия бяха представени предимно изследвания на историци и научни работници, посветени на историческите корени на традиционната кухня – местни храни и напитки, употребявани от българите, населяващи този регион, донесени през вековете продукти, суровини и подправки от различни краища на света.
Бяха представени и текстове, посветени на индустриалното млекопреработване и консервиране на плодове през първата половина на ХХ в. Втората сесия бе посветена на обредната трапеза и ежедневната селска домашна кухня в миналото и днес, на градските традиции и пренесените от странство рецепти за сладкиши и ликьори, на домашното и индустриално производство на вино и ракия, традицията на билковия чай. По време на събитието бяха показани интересни техники за приготвяне на хляб, песил и агне в трап. Коментирани бяха и стари бабини рецепти, претворени от млади готвачи в различни кулинарни изложби и състезания.
Участниците в конференцията бяха приветствани от Силвия Павлова – директор на Регионална библиотека и Лорета Колева – временно изпълняващ длъжността началник на РУО – Враца. Старши експертът към РУО Румяна Цветкова поздрави краеведите за неспирната енергия и желание да участват в срещата, въпреки нетрадиционния формат за провеждане за втора поредна година. Събитието протече изцяло онлайн.
Участие през платформата zoom взеха представители на културните институции от Северозападна България – регионалните библиотеки, музеите и архивите от Видин, Монтана, Враца, исторически музей в Правец, читалищните библиотеки от региона, ученици от Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство – Враца , СУ „Христо Ботев”- Враца, ПГО „Елисавета Багряна” – гр. Бяла Слатина, представители на Регионално краеведско дружество – Враца и краеведските дружества в Мездра и Бяла Слатина, изследователи от БАН.
Осемнадесетата регионална краеведска конференция „Трапеза и традиции” се организира от Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца и Регионално управление на образованието – Враца.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
В Деня на народните будители кметът на Монтана Златко Живков награди с почетната значка на общината Любимка Даскалова. Отличието е признание на продължителната и професионална работа в сферата на културата, връчена и на нейната 75-годишнина.
Десетилетия от активния път на Любимка Даскалова са свързани с развитието на културата в област Монтана. Веднага след дипломирането си в Софийския университет, специалност философия и история тя започва работа в родния си край. Почти през цялата си професионална кариера е председател на окръжния съвет по култура в тогавашния Михайловград. Тя помни това време като период на подем в българската култура и важната роля, която са имали за това творческите съюзи.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Позлатена ръка и част от торса на императорска статуя откриха проучвателите на античното укрепление Помодиана при днешното село Станево, община Лом.
Фрагментите са намерени сред останките от жилище от V-VI в., вероятно за да бъде преизползван металът. Tова археологът Валери Стоичков, като уточни, че предната половина на лявата ръка на статуята e със запазени четири пръста, без палеца. Само по леко издължените фаланги е трудно да се определи кой е бил изобразеният, но хората от екипа не губят надежда да открият още части от „пъзела”.
Фигурата е била в естествен ръст, изработена от бронз със следи от позлатяване.
„Злато са нанасяли върху статуи на императори и на богове. Но тези на божествата значително са надхвърляли човешкия ръст. Практиката да се поставят такива статуи зачестява след края на династията на Северите. Заради варварските нашествия от север императорите пътуват по Долнодунавския лимес и инспектират строящите се там крепости.
Такова пътуване на император Диоклециан е засвидетелствано през 294 г. Той е в Сингидунум на 8-и септември, до 10 септември е в Рациария, оттам през съседните на Помодиана Алмус и Цебрус преминава през Вариана (на 13-и септември), Апиария (17-и септември) и Дуросторум (21-22 септември.) Император Константин I на 5 юли 328 г. лично открива моста, изграден между Ескус и Сукидава, вероятно изминавайки същия маршрут. Разбира се, възможно е нашата статуя да е свързана с победата на Траян над даките. Но издигането на такова скъпо произведение на изкуството в неголямо укрепление като Помодиана по-скоро би трябвало да е свързано с лично посещение на императорска особа”, поясни Валери Стоичков.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Празничен онлайн концерт на Център за подкрепа за личностно развитие към обединен детски комплекс „Ние, врабчетата” – град Монтана ще се проведен по повод 1 ноември – Деня на народните будители.
В него участват възпитаници на вокално студио „Детски смях”, клуб по модерни танци „Дъга”, фолклорен танцов ансамбъл „Северняци”, театрално студио „Автограф”.
Той ще започне в 10:00 ч. и можете да го гледате тук.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Във Вършец са обновени спортни площадки в боровия парк и вече са отворени за жителите и гостите на града. Работно им време е от понеделник до неделя от 08:30 до 17:00 ч.
Ремонтните дейности са осъществени чрез проект, чиято цел е да подобри средата и условията за активен начин на живот, свързани със спортуване и осмисляне на свободното време на жителите на община Вършец, както и да повиши привлекателността на територията като туристическа дестинация.
В рамките на проекта е ремонтирана и обновена спортна инфраструктура – баскетболно игрище с площ от 405,30 кв. м и волейболно игрище с площ от 352,10 кв. м в градски парк във Вършец. Проектът е на стойност 94 816, 09 лв.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
