На 5-и септември Рок вълнение Х се завръща за 10-ото си юбилейно издание. В навечението на Деня на Съединението в Летния театър в Дунавския парк на град Лом ще има изпълнение на групите Уикеда, Cool Den, Roadwire и още една група, която все още е изненада.
Рок вълнение X се организира от сдружение „Рок вълнение Лом” с подкрепата на община Лом и спонсори, както и благодарение на даренията на гражданите. Входът за събитието по традиция е свободен.
На 21-ви август от 09:00 ч. пред ОХГ „Поломие” ще се проведе базарът на изкуствата в подкрепа на „Рок вълнение”. Там ще ви очакват много творения на различни артисти в комбинация с любима музика. Посещавайки базара не само ще имате възможността да се сдобиете с уникален сувенир, а и да подпомогнете провеждането на фестивала през септември.
Всеки от участниците в базара ще дари приходи от своите творби, които ще бъдат вложени и използвани за покриване на разходите около събитието със свободен вход. Повече информация можете да намерите тук.
На 4-ти септември (събота) в мездренското село Типченица ще се проведе 13-ото издание на Фолклорния фестивал „Типченица пее”, съобщиха от община Мездра. Събитието е включено от Министерството на културата в съвместната инициатива на Съвета на Европа и на ЕС „Европейски дни на наследството” (European Heritage Days).
В тазгодишното издание на „Типченица пее”, което ще бъде с конкурсен характер, ще участват близо 500 самодейци – певци, танцьори и инструменталисти, от четири региона на страната – Враца, Монтана, София и Добрич, представители на 10 общини – Мездра, Враца, Ботевград, Бяла Слатина, Козлодуй, Борован, Вършец, Монтана, София и община Добричка. Те, от своя страна, ще се състезават в три категории: „Хорове и певчески групи”, „Танцови състави и формации” и „Индивидуални/дуетни изпълнения”. Техните сценични изяви ще оцени жури в състав: Йоанна Аспарухова, Тони Яшова и Пламена Минчева.
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Фестивалът на духовите оркестри „БДМ фест” V – Северозападен фестивал на духовата музика” ще се проведе на 4-и и 5-и септември в Берковица.
Организаторите съобщиха, че тази година събитието няма да има конкурсен характер. На тазгодишното издание на фестивала очаквайте повече музика и повече веселба.
Ето и пълната програма за двата дни:
Относно автора
Призни
Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.
Община Берковица обяви програмата, с която от 03.09 до 11.09 ще отбележи своя празник. В рамките на седем дни ще се проведат различни инициативи. Честването ще започне с изложение „Произведно в Берковица”, което ще се проведе от 10:00 ч., а на същия ден ще има и фотоизложба „Изгледи от Берковица” в къщата-музей „Иван Вазов”, както и още няколко събития до края на вечерта.
Фестивалът на духовата музика – „БДМ фест” също ще е част от празника на 4-ти и 5-и септември. Cрeд учacтницитe ще ca oркecтър Кaрaндилa, Бeркoвcкaтa духoвa музикa, Мoнтмюзик – Мoнтaнa, духoви oркecтри oт Caндaнcки, Трoян и други ceлищa в Бългaрия. Oргaнизaтoритe oт oбщинaтa в Бeркoвицa и Бeркoвcкaтa духoвa музикa oбeщaвaт мнoгo музикa и дoбрo нacтрoeниe пo врeмe нa фecтивaлa, кoйтo cъхрaнявa бългaрcкaтa трaдиция и културa.
Каква ще е програмата в следващите дни от събитието можете да видите тук:
Мнозина познават Нели Василева като водеща различни събития – от концерти и представяния на книги до кръгли маси и сватби. Други я помнят от ефира на вече несъществуващото „Огоста радио” – Монтана и радио „Силвър” – Враца, както и от публикациите и в медиите.
Тя завършва журналистика и специализация връзки с обществеността, както и културология. Понеже е главен експерт „Култура и вероизповедания” в община Монтана, тя стои зад повечето анонимни публикации в местните медии, които популяризират фестивали, творчески конкурси, празници, изложби и всевъзможни арт изяви. „Под повърхността на айсберга” обаче остава работата и както и като обучител на семинари по връзки с обществеността, арт мениджмънт и маркетинг, медийна грамотност, делова култура и комуникация, както и като консултант в сферата на личните финанси и работата й в сферата на медийната педагогика. За нейната неформалната група за обучение по журналистика клуб „Медии” ще стане дума в това интервю.
Кои са твоите най-силни страни, които ти помагат в многобройните дейности, с които се занимаваш?
Ако имаш предвид черти на характера, мисля че това е вродената ми любознателност, вътрешната мотивация за развитие, търсенето на интересни интелектуални предизвикателства, висока работоспособност, устойчивост, последователност. Моята лична религия е ученето през целия живот. Способността за разбиране и емпатия към хората също ми помага. Най-силното ми качество обаче е стремежът да бъда полезна.
Ако става дума за професионални качества, бих могла да обобщя – моя силна страна са комуникативните умения. Ако се замислиш във всичките професии, които практикувам, аз правя едно и също – общувам. Така, че умелото боравене с послания, което са базира на висока езикова култура и на познания в конкретна предметна област; способността да създавам текст – съдържателен, смислен, съобразен с аудиторията; талантът за ефективно слушане (малко трудно го овладях) и говорене, което води до постигане на целите. Смятам, че имам добри презентационните умения, които съм развила още като тийнейджър в театралното студио с работа върху правилно разчитане и интепретация на текст, прецизна дикция, интонация и темп на речта, подходящо невербално поведение. Надграждам тези умения, опознавайки начина да ги съчетавам с новите технологии. Понеже с интерес и отдаденост съм преминала през няколко специалности в университета, развих уменията за усвояване, анализиране, селектиране, синтезиране и представяне на информация. Това е в основата на работата ми и като обучител по журналистика, и като водещ, и като консултант. В работата ми като програмен мениджър на радиото и в администрацията пък развих умения за планиране, организиране и приоритизиране, което отново ми помага за всичко, с което се занимавам. Придобих и умения за междукултурна комуникация при организирането на международните фестивали на общината и участието ми в международни проекти.
Защо избра Монтана като място за реализация?
Защото Монтана избра мен. Тук намерих желаната професионална реализация, тук създадох семейство. Мнозина твърдят, че съм сбъркала, упрекват ме, че съм инертна и неамбициозна щом стоя тук. Периодично и мен ме обземат настроения от типа: „Манастирът тесен за мойта душа е…”, но е факт че съм родния си град. Оказах се твърде въвлечена в действителността тук, твърде свързана и твърде обвързана, за да потърся хляб и щастие на друго място. Но, ако трябва да съм откровена не чувствам силна привързаност към Монтана. Така че, ако Враца, София или Мюнхен ме изберат и ми предложат по-добри алтернативи, по-стимулираща среда, може би ще направя промяна. В момента обаче това не ми е на дневен ред.
Как се роди идеята да създадеш клуб „Медии”? Разкажи ни малко повече за това какви са дейностите, с които се занимавате, кога се провеждат занятията и как можете да се присъедините.
Идеята за създаването на клуба не е моя, а на директорката на Обединен детски комплекс „Ние, врабчетата” Миглена Георгиева. Тя ме покани като лектор там в далечната 2002 г. Мога много да разказвам за миналото на клуба и то с носталгия по журналистическите материали и предаванията, които правехме с децата в „Огоста радио“ и радио „Беркк М”, в кабелна телевизия „Монт 7”. Сега тези местни електронни медии, в които децата участваха с огромен интерес и желание, ги няма. Изявяваме се само в печата и в информационните сайтове, участваме в конкурси за есета и печелим награди. Събрала съм отличените с призови места от национални конкурси есета в папка с обем от близо 400 страници. Планирам да ги издам като книга. Но се питам кой ще я чете… Все по-често децата, които идват в клуб „Медии“ ми казват, че искат да бъдат инфлуенсъри и влогъри, а не журналисти или пиари. Това е обяснимо. Така че се налага да префокусирам обучението, за да им помогна да постигнат своите цели.
С какво се занимаваме? Наред със запознаването с журналистическите жанрове и писане на текстове, което е базов елемент от учебната програма, приоритетни теми са медийната грамотност и гражданско образование, развитието на меки умения, подготовката на кандидат-студентите. Амбициите ми като обучител са обобщени от формулата 4 К – развитие на комуникативност, колаборативност, креативност и критично мислене. Разбира се, ако епидемичната обстановка позволи, ще организираме и събития по актуални теми. Последната ни дискусия „Интелектуална самозащита” – за дезинформацията и фалшивите новини, беше през есента на 2019 г. След това в рамките на обучението в електронна среда не сме правили онлайн събития. Това може би е пропуск, който ще наваксаме. При желание на новите членове на групата може да стартираме и подкаст.
Предвиждам отново да каня за гости бивши членове на клуба и действащи журналисти. Изключително мотивиращи за децата са срещите кореспондентката на Nova Биляна Борисова, с Павлина Радославова и Хелия Иванова, които са пиари, със спортния журналист Борислав Орлинов, който вече има престижна международна награда. Разчитам и на подкрепата на бивши членове на клуба, които допълват моята компетентост. Последно през тази година като госто–обучител по темата „Журналистика на данните” се изяви Моника Руменова – асоцииран член на клуба, заършила журналистика и творческо писане в University of Strathclyde в Глазгоу, главен редактор в Strathclyde Telegraph и редактор в Aff The Record. Преди нея Ива Е. Иванова – студентка във ФЖМК на Софийския университет, ни гостува с лекция за журналистикатата за решения или Solutions Journalism, тъй като беше на лекцията на Дейвид Бордман – председател на борда на Solutions Journalism Network и декан на School of Media and Communication към Temple University, Филаделфия и Луси Черна от Transitions Online Чехия. Имам обещание, че за видео сторителинг ще ни разказва Веселина Фотева, която наред с работата си като Content Marketing Strategist в Европейката комисия, има успешна компания The Filming Fox.
Ако всичко казано е заинтригувало някой тийнейджър или родител, може да открие страничката на клуб „Медии” във фейсбук и да ми пише. Присъствените занимания се провеждат в неделя, така че всички да сме отпочинали и да нямаме други ангажименти, свързани с работа или училище. Иначе обучението е нон-стоп, защото сме в непрекъсната връзка в социалните мрежи. Случвало ми се е и през нощта да обсъждам и да редактирам есета за конкурси, за да не изпусне срока някой позабавил се автор от групата.
Каква според теб е причината все по-трудно да могат да се различават фалшивите новини?
Причините са много. По тази тема мога да говоря 3 часа, но смятам, че най-вече липсата на критично мислене, непознаването на спецификата на медиите и неспособност за ориентиране в дигитална среда допринасят за дезинформационната пандемия. Социалните мрежи се оказаха хранителна среда за фейк нюз. Разбира се, и самите дезинформатори задобряха неимоверно много и овладяха рафинирани методи за манипулация. В техните ръце новите технологии, чиито връх е deepfake, и социалните мрежи се превърнаха в оръжие с огромно поразяващо действие върху човешкото съзнание. А и след като политици от висок ранг не се свенят да наричат откровените лъжи „алтернативни факти” и да ги разпространяват на всеослушание, какво да очакваме?
А относно работата с участниците в клуб „Медии” какви методи използваш, за да ги насърчиш да развиват своето критично мислене и медийна грамотност? Кое е най-трудно за тях, когато се включат, и какви съвети ти искат най-често?
Използвам предимно методите на неформалното образование, които са интерактивни и по-силно въвличат и ангажират участниците в процеса, но и изискват повече енергия и прецизно обмислен сценарий (умишлено не казвам план на урока) от обучителя. Друго предимство е, че неформалното образование се съобразява в по-голяма степен с индивидуалните възможности и интереси на участниците в групата. То дават повече свобода при избора на теми по желание на членовете на клуба, при определяне на правилата и организацията на обучителния процес, при комуникацията –от тет-а-тет до през всички онлайн канали (само в TikTok още не се подвизавам, но… предстои). Разбира се, сама знаеш, че понякога преподавам ex catedra, ако темата го налага. Досега след лекция не съм чула емблематичното тийнейджърско: „Скукаааааа“, но това вероятно е така, защото са добре възпитани. Не съм от учителите, които са на принципа „Нищо ново не научил, нищо старо не забравил“, защото си давам сметка, че педагогическото ми образование е завършено в началото на 90-те години на миналия век, когато децата бяха други… Непрекъснато чета и търся нови методи и подходи, за да спечеля децата от това поколение, пък и на мен да ми е интересно. Тук е мястото да спомена, че за подготовката ми в сферата на неформалното образование голяма роля изигра участието ми в семинар за обучение на обучители, организиран от Центъра за социални практики – София, както и запознаването с методиката „Интерактивни методи и групова работа в съвременното образование“ на Румен Вълчев. Следя и доста специализирани сайтове.
По отношение на втората част от въпроса, ще обобщя, че най-трудно за децата е да бъдат непрекъснато активни, а не пасивно да присъстват на заниманията, както най-често се случва в клас. Това да участват е критично важно, защото журналистиката се усвоява най-вече по метода „учене чрез правене“. Трудно им е също да създават смислен, съдържателен, логично структуриран и тематично фокусиран текст, както и да проумеят, че в медиите се пише и говори не, за да изявиш себе си, а за да задоволиш информационните потребности на аудиторията. Виж, в клубовете по творческо писане, е различно. Ние правим и такива опити, но по-рядко и най-често, когато говорим за литературна журналистика. Всъщност, за различните деца са трудни различни неща. Зависи от индивидуалните им особености. Шокиращо е, но … съм попадала на средношколци, на които им е трудно да четат гладко.
Какви съвети ми искат децата? Различни. Най-често са свързани с журналистическите задачи, които им давам – кои събития да отразят, как да открият надежден информационен източник, какви въпроси да зададат, как да структурират текста и естествено – въпроси от типа „как се пише …“, касаещи граматични, пунктуационни, стилистични правила. Искат съвети от това как да си напишат есето по философия или домашното по литература, за професионална ориентация и кариерно планиране. Понеже за неформалното образование е характерна и по-близката и по-лична връзка „учител – ученик“, защото се работи в малки групи от по 10-тина участници, са ми искали и житейски съвети, свързани с отношения в училище, в семейството, с приятелите. Много от участниците стават мои приятели и сътрудничеството ни продължава и след като са студенти или вече работят. Имаме си нещо като алумни общност – всички бивши участници в групата са нейни асоциирани членове.
На какво те научи работата с млади хора и кое е най-голямото предизвикателство за теб по време на занятията в клуба?
Работата с младите хора ме научи и ме стимулира да се науча да правя много нови неща. С това тя е ценна за мен, пък е и единствената ми връзка с любимата ми професия журналистиката. Благодарение на работата ми като обучител следя развитието на професията, на медийния и комуникационния сектор.
Най-голямото предизвикателство е да опознавам всяко ново поколение и да намирам адекватен подход към децата, така че да допринасям за тяхното развитие. Сега имам чувството, че деца с разлика във възрастта от 5 г. са коренно различни. Непрекъснато ме изненадват.
Според теб какъв е начина за оптимално развитие на медийната сфера и обществените комуникации в Северозапада?
Мисля, че печеливш ход е да се акцентира върху регионалната тематика и медиите да проявяват съпричастност към проблемите на хората тук.
За да се създаде влиятелна медия, а не стотици дребни медийки е нужно и обединяване на способните, енергични и качествени журналисти. Следва въпросът кой има интерес от това? Но тъй като темата е безкрайна, нека спрем дотук.
Легендите, митовете и преданията съхраняват културата и идентичността на един народ, но и зареждат с нещо тайнствено всеки един, докоснал се до тях. От доста време търся кое е онова, което ни разпръсква в различни краища на света и ни отдалечава от родното място… Кое е това нещо, което ни принуждава да напуснем дома си и да отидем да работим в чужбина, уверени, че няма бъдеще за нас в собствената ни страна? Не е личността, защото тя се променя и адаптира, не е точно манталитета, защото той също може да бъде култивиран или видоизменен, а при някои – изцяло подменен. Не е и средата, защото тя, вярвате или не, е еднаква навсякъде. Никъде не е „лесно” и „уредено” както на пръв поглед ни се струва. Навсякъде правилата са едни и същи – спазване на закони, ред, самодисциплина, труд и развитие. И не навсякъде е по-уредено и по-справедливо. Моето семейство също някога напусна България, но аз се върнах и си задавам този въпрос вече повече от десетилетие…
Всеки, който е бил в чужбина знае, че там трябва да се съобразяваш изцяло с правилата на страната, в която се намираш и особеностите на личността и манталитета остават на заден план, когато целта е да се реализираш професионално или пък да живееш по-спокойно и сигурно. Обикновено това е доводът на повечето хора, които си осигуряват бъдеще навън.
Но аз мисля, че открих кое е това нещо, което ни отчуждава още от най-ранна детска възраст и ни приобщава към други култури по-лесно, дори още докато сме тук. Това са автентичните истории, приказки, разкази за велики личности, легенди от нашата родна страна. Когато един народ не съхранява чрез предаване от поколение на поколение на автентичните си приказки, легенди и предания, той се разпръсква и притопява.
Открих, че там, където има живи история и легенди, има живот и смисъл. Историята и разказите ни крепят, макар и да не го усещаме на съзнателно ниво. Без тях сякаш всичко се разпада.
В България е често срещан митът за змейовете, драконите и ламите, но в никоя част на България не звучи толкова истински и толкова достоверно, както митовете за змейове и дракони от Северозапада – и по специално този за момите, които ставали змейови невести.
В българските митове, змейовете се преобразяват на хора, за да правят бели. В много от приказките, те отвличат млади момичета за невести. В моминските обичаи от Северозападна България има останали знаци от древността.
Маргарита Николова в сборника „Регионални проучвания на българския фолклор”, том 4: Северозападна България, издаден от БАН през 2002 г. разглежда рисувана сцена от пещерата Магура и прави анализ на няколко народни песни от Северозапада, изпълнявани по Великден през пролетта и по жътва, в които се разказва за връзката между момите и змейовете.
В своя труд, тя разкрива, че мнимата смърт е често повтарящ се мотив в части от Северозапада, който е по-скоро ритуал, предпазващ живите, чрез който те се помиряват със света на мъртвите и молят за услуга свръхестествените сили. При анализа си на фолклорни песни от Северозапада, Николова разглежда сюжети, в които змей отвлича мома през комина или портата, от седянката, от хорото или край кладенец с вода, а в други я ухапва и тя умира.
Пещерата Магура е била от голямо значение за древните. Около нея е имало гъста гора, а до нея е Рабишкото езеро. Водоемът по това време се е смятал за вход към отвъдния свят и място за срещи със змейовете. Хората са преминавали през езерото, за да стигнат до пещерата и да запишат своите знания. Младите моми са посвещавани там в полова зрялост. В пещерата е открит скелет на младо момиче, на което имало гривна изобразяваща змия захапала опашката си. На една от рисунките в Магурата има жена с вдигнати ръце и препаска на кръста, която изобразява плодовитост, а към нея устремено се е насочил змей.
В анализа си Николова също пише за брачно посвещение, което се е извършвало на пролетното равноденствие – 22-ри март. Тогава моми, облечени в специални дрехи, накичени със много златни накити, били отвеждани в гората от по-голям брат. Майките им ги оплаквали, защото се смятало, че известно време момите нямали лице или име, докато се намират отвъд този свят. Момите бивали отвеждани в гората, където играели погребално хоро на поляната и отивали при кладенец или друг водоизточник. Мястото било в близост до пещера, където се извършвал ритуал по дефлорация или оплождане от лице със свещен статут, преобразено на Змей. Така те бивали посвещавани в тайнството на създаването на живот, а някои наистина се връщали с деца „от овъдното”. След завръщането си те получавали нови имена и право на брачни отношения.
Интересна е друга легенда, за отвлечена мома към отвъдното, произхождаща от село Ракево на име „Змейова невеста” (много по-различна от едноименната приказката на Николай Райнов), записана от Калина Тодорова от Мария Иванчова – 92 г. и Пенка Томова, през 1992 г. и е публикувана в „Крал-баир” през 2000 г.
Легендата разказва за красива мома на име Здравка, която била много работна и голяма певица. Тя се влюбила в момче с гарвановочерни коси, който я причаквал след седенките, след като тя се отдели от своите дружки. Те се скривали и разговаряли дълго – чак до полунощ, когато момъкът изчезвал. Когато останела вечер сама в стаята си, момъкът се спускал през комина и отивал при нея, а после изчезвал тайнствено по първи петли. Носел и подаръци и я ухажвал, а тя го заобичала толкова силно, че започнала да вехне и да съхне по него. Не след дълго разбрала, че момъкът не е мъж, а змей, но продължила да го обича и не казвала на никого, защото се страхувала да не я разделят от него с магии. Змеят бил огнен и силен.
На пролет, когато хората отивали да копаят на нивата и после да жънат, те често замръквали и оставали да спят по нивите, а с тях отивала и Здравка. Тя само чакала всички да заспят и се измъквала да отиде при своя любим. Не можела вече без него. Веднъж брат и я усетил и тръгнал след нея. Тя се прибрала в селото, до бащиния им дом голямото дърво светело, а в него сякаш горял огън. Брат и се досетил, че това е змей, който се преструва на момък, за да отвлече сестра му, но вече било късно.
С никакви билки и баяния не могли да помогнат на Здравка да се откъсне от змея. Тя легнала в треска и бълнувала за своята любов. Накрая умряла, а хората казвали, че той я е изпил. Здравка станала невеста на змея, а в дървото вече нямало огън. Той отнесъл момата на огнените си криле в отвъдното.
С тълкуванията си на преданията и легендите, ние се сплотяваме и надникваме в миналото на предците си, които сякаш ни намигат със символи и знаци, казвайки ни нещо за самите нас, за нашата култура и за онзи тайнствен компонент в кръвта ни, а защо не и за огъня, който гори в нас.
Можем да тълкуваме тези предания и легенди по много начини, но един повтарящ се мотив се открива във всяко едно предание – а именно надрастването над страха от смъртта и жертвоготовността на българката в името на любовта. Силата, с която една българка може да се отдаде на нещо по-голямо от нея без страх да премине границите на невъзможното и в същото време то да изглежда тъй естествено и непринудено сякаш е именно онова, което свързва всички българки. Може би точно това трябва да видим в себе си и да знаем, че ние сме потомки на тези неповторими вълшебници от древността.
Подкрепи ученици от бедни семейства с раници и учебни пособия
През 2020 г. Мая Методиева и нейните съмишленици доброволци събират, сортират и раздават 128 пълни раници на деца и младежи. Благодарение на кампанията и децата влизат и остават в час, което е и най-важната задача на подобна мисия. Днес тя е в пълна готовност да повтори успеха и и с твоя помощ да зарадва 500 ученици между I и VII клас от град Враца. Списъкът от неща които търсят са нови ученически раници – най-добре в неутрални цветове, тетрадки с тесни и широки редове, всякакъв формат, тетрадки с квадратчета, моливи, блокчета, програми, подвързии за учебници и други.
Повече информация за това как да участвате и да зарадвате над 500 деца да продължат образованието си може да намерите тук.
Стани другарче на дете
Тази година Свободен младежки център набира доброволци за работа с деца, за които родителите не полагат необходимите грижи и/или са отпадащи от училище до 16 години. В много случаи родителите са неграмотни или имат по-ниско образователно ниво от децата си. Повече от 50 деца в задължителна за обучение възраст (под 16 години) отпадат ежегодно от видинските училища. Почти всички те са роми. Същевременно много са малко онези, които продължават образованието си след основното или придобиват някаква квалификация. И в двата случая това са бъдещи безработни, които вероятно цял живот ще живеят от социални помощи. Днес, наближавайки 15-и септември, всеки един от нас може да промени мирогледа на едно от тези деца и да му се даде подкрепа. Единственото условие е да сте над 15 годишни и да имате желание да помогнете. Ако желаете да се включите в инициативата, може да се свържете със Свободен младежки жентър чрез формата за доброволци.
Правата ми в пандемия
Последната инициатива която сме избрали е онлайн, за да може всеки да участва. Вече повече от година сме свидетели на нарушението на редица основни права, сред които правото на свобода и лична сигурност, личен живот, свобода на движение, здравни прави, трудови права, правото на достъп до информация и други. За да се отговори на явната нужда от инструмент, който да дава яснота на гражданите за техните права по време на извънредни ситуации, Българският хелзинкски комитет (БХК) организира създаването на наръчника „Правата ми в пандемия”. С този пътеводител ще можем да защитаваме правата си както в настоящата ситуация, така и в евентуални бъдещи кризи.
В рамките на кампанията „Правата ми в пандемия“ БХК си поставя за цел да събере 5000 лв. за издаването на кратък наръчник за разясняване на правата на човека по време на здравна криза, който ще бъде подготвен от опитни експерти по темата и ще бъде разпространяван безплатно в онлайн формат.
Можете да дарите за създаване на наръчник „Правата ми в пандемия” на сайта на БХК или тук.
В община Монтана ще бъдат подменени старите отоплителните уреди на дърва и въглища на 478 домакинства. Към настоящия момент са кандидатствали и са класирани 190 домакинства, които през месец септември ще получат новите си по-екологични уреди.
Стартира вторият прием на документи по Основната схема от кампанията за подмяна на стари отоплителни уреди с с нови по-екологични отоплителни уреди на газ и пелети по Интегрирания проект „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух”.
Кампанията обхваща:
Първа зона обхваща жилищните адреси заключени между посочените по-долу гранични улици и булеварди на зоната за интервенция в централна градска част: бул. „Парта” от кръстовището с бул. „Христо Ботев” до кръстовището с ул. Княз Александър Батенберг (само адресите с нечетни номера); ул. „Княз Александър Батенберг” от кръстовището с бул. „Парта до кръстовището” с ул. „Странджа” (само адресите с четни номера); ул. „Странджа” от кръстовището с ул. „Княз Александър Батенберг” до кръстовището с ул. „Панайот Хитов” (само адресите с нечетни номера); ул. „Панайот Хитов” от кръстовището с ул. „Странджа” до кръстовището с ул. „Иван Аврамов” (само адресите с четни номера); ул. „Иван Аврамов” от кръстовището с ул. „Панайот Хитов” до кръстовището с ул. „Княз Александър Батенберг” (само адресите с четни номера); ул. „Княз Александър Батенберг” от кръстовището с ул. „Иван Аврамов” до кръстовището с ул. „22-ри септември” (само адресите с нечетни номера); ул. „22-ри септември” от кръстовището с ул. „Княз Александър Батенберг” до кръстовището с бул. „3-ти март” (само адресите с четни номера). ул. „Св. Климент Охридски” от кръстовището с бул. „3-ти март” до кръстовището с бул. „Христо Ботев” (само адресите с четни номера); бул. „Христо Ботев” от кръстовището с ул. „Св. Климент Охридски” до кръстовището с бул. „Парта” (само адресите с четни номера); бул. „3-ти март” от кръстовището с ул. „22-ри септември” до кръстовището с ул. „Св. Климент Охридски”.
Втора зона, обхваща всички жилищни адреси в ж.к. Изгрев.
Крайният срок за попълване и предаване на формуляр от желаещите нов уред е 10-и септевмри 2021 г.
Документите за кандидадстване може да намерите тук.
От 3-ти до 6-и септември 2021 г. в град Вършец ще се проведе 18-ото издание на международния фестивал Goat milk. Въпреки че не се провежда на своето традиционно място в село Горна Бела речка, той запазва своя формат на място за срещи и разговори на трудни теми и между хора, които трудно се срещат и общуват. Тази година артисти, музиканти, журналисти и изследователи от цял свят ще търсят отговора на големия въпрос: в какво се превърнахме?
За поредна година програмата на фестивала е изключително разнообразна и включва музикални изпълнения, кино вечери, дискусии, творчески работилници и изложби. За всички любители на изкуството, планината, чистата храна и себеизследването.
25-и август – 2-ри септември
17:00-18:00 ч.
Седем обета към Вършец
Изследователски работилници по проект Сентрифери с артистите Бранка Цветичанин (Хърватия), Фред Невче (Франция), Райна Тенева и Калин Сeрапионов (България) #Centriphery; Бански комплекс и различни локации във Вършец
2-ри септември, четвъртък
19:30-21:30 ч.
Добре дошли, участници и артисти в GOATMILK 2021 и проект Сентрифери #Centriphery; НЧ „Изгрев 2019”, село Горна Бела речка
3-ти септември, петък
11:00-13:00 ч.
Партньорска среща по проект Сентрифери #Centriphery – Бански комплекс
17:00-18:30 ч.
Вършец – град на здравето – културно-историческа обиколка с Благовест Драгиев #Centriphery – вход, Бански комплекс,
19:30 – 21:00 ч.
Седем обета към Вършец – Музикално шествие и концерт с участието на Вършечката духова музика, училищния духов оркестър на СУ „Иван Вазов”, Вършец и Фред Невче (Франция) #Centriphery – Алеята с чинарите, сцена Банско Казино
21:00-22:30 ч.
GOATMILK 2021 – ОТКРИВАНЕ – Сцена Банско казино,
Моля те, кажи ДА! – аудио-визуална инсталация с автори Бранка Цветичанин (Хърватия), Фред Невче (Франция), Райна Тенева и Калин Сарапионов (България) #Centriphery – Бански комплекс
4-ти септември, събота
08:00-09:30 ч.
Йога с Шила, Йога практикa с Шила Саадат (Иран) – Бански комплекс
11:00-12:30 ч.
Културата превръща периферията в свой център – сцена Банско казино – Дискусия за необходимостта от стратегически план и план за действие за развитие на културата за следващите 15 години. С участието на артистични директори, артисти, културни мениджъри, представители на местна и държавна власт от Австрия, Германия, Хърватия, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Иран и България. Модератор: Мариана Асенова #Centriphery – сцена, Банско казино
13:00-13:30 ч.
Пресконференция – Ролята на културата за превръщането на периферията в център, #Centriphery – Бански комплекс
15:30-16:00 ч.
Transformation Incubator – пътуваща изложба #Centriphery – Бански комплекс
16:00-16:30 ч.
Розово скривалище за спомени – Мултимедиен проект на Анна Нaрцис Шопова (България) – Бански комплекс
16:30-17:00 ч.
Среща на културите – Авторска изложба живопис на Мохсен Сиадат (Иран) –Бански комплекс
17:30-19:00 ч.
Казино Сугестопедика – Многоезична работилница с Владислав Дамянов (България) – Бански комплекс
20:30-21:50 ч.
„Пасажери”, 2020, 77 мин., документален филм, България
„Понякога хората искат да отидат някъде другаде, където нещата са различни и по-добри. Това е портрет на обикновени хора, които също са и необикновени мечтатели.”
Режисьори и сценарий – Здравко Драгнев, Цветан Драгнев, оператор – Красимир Стоичков – сцена, Банско казино
22:00-23:00 ч.
Афро – шамански танци – пърформанс на Мария Косса (България) – сцена, Банско казино
22: 30-23:30 ч.
Моля те, кажи ДА! – аудио-визуална инсталация с автори Бранка Цветичанин (Хърватия), Фред Невче (Франция), Райна Тенева и Калин Серапионов (България) #Centriphery – Бански комплекс
23:00-00:30 ч.
Музикално пиршество с участието на Фред Невче (Франция), Борна Сиадат (Иран), Томаш Жижка (Чехия), музиканти и гости на фестивала – сцена, Банско казино
5-и септември, неделя
10:00-16:00 ч.
GOATMILK ПАНАИР,
Работилници: Шила Сaадат – йога; Мария Косса – афро танци; Борна Сиадат – хенгдръм; Емилия Богданова – илюстрации; Татяна Дронзина – севернозападняшки език и кухня; Шила Саадат – ирански сладки; Цвети Чендова – музика и пеене; Мохсен Сиадат – склуптура; Диана Недева – арт терапия; Катерина Вълчева – лодки в река Ботуня; Мира Дикова – храна от Балкана; Цветослава Томова и Таня Николова – истинско сирене и кашкавал по рецептите на майстор Тома, ферма Криводол. Плюс още изненади на място – Бански комплекс
18:30-19:30 ч.
Лале ли си, зюмбюл ли си – концерт на Цвети Чендова и Милен Кукошаров (България) – сцена, Банско казино
20:00-21:10 ч.
„Пустиняци”, 2016, 66 мин., документален, България,
„За хората, които обитават периферията, хора, които не са забравили да вярват в истината, състраданието и красотата, така както я разбират те.“ Режисьор: Цветан Драгнев, сценарий: Христо Илиев – Чарли, оператор: Пламен Гелинов – сцена, Банско казино
21:30-23:00 ч.
Звезди се спускат над Вършец с Велека Цанкова и Михаил Йосифов квартет (България)
Велека Цанкова – вокал; Михаил Йосифов – тромпет; Милен Кукошаров – пиано; Димитър Карамфилов – бас; Атанас Попов – барабани – сцена, Банско казино
23:00-00:00 ч.
„Моля те, кажи ДА!” – аудио-визуална инсталация с автори Бранка Цветичанин (Хърватия), Фред Невче (Франция), Райна Тенева и Калин Серапионов (България) #Centriphery – Бански комплекс
6 септември, понеделник
08:00-09:30 ч.
Йога с Шила
Йога практикa с Шила Саадат (Иран) – Бански комплекс
10:00-11:30 ч.
Розово скривалище за спомени – мултимедиен проект на Анна Нaрцис Шопова (България) – Бански комплекс
Среща на културите – авторска изложба живопис на Мохсен Сиадат (Иран) – Бански комплекс
Transformation Incubator – пътуваща изложба #Centriphery – Бански комплекс
12:00-13:30 ч.
Северозападняцте, дами и господа!
Концерт и закриване на GOATMILK 2021 – сцена, Банско казино
Чипровци е китен малък град, намиращ се на брега на река Огоста, в полите на Западна Стара планина. Заобиколен е отвсякъде с хълмове и няма високи посторойки, което го прави наистина забележително място съхранило българските традиции и уют. Чипровци е известен като „Цветето на България”, но аз го наричам мой дом.
Затова искам да ви дам идеи за няколко места, които да посетите, когато решите да идете до Чипровци.
Гушовски манастир, екопътека Деяница и Чипровски водопад
Не вярвам да съществува човек, който да посети града и да не пожелае да се разходи и полюбува из красивата му природа. Изберете ли този маршрут, ще се озовете под сянката на вековните буки и ще се почувстате сякаш сте попаднали в приказка. За да стигнете до водопада, трябва да преминете през града, след това да се насочите посока Гушовки манастир. Той е разрушен по време на Чипровското въстание през 1688 г., но останките от каменната черква са запазени. Ако изкачите хълма, който се намира в близост, ще откриете каменен кръст. А при нужда от минута за отдих там има чешма и масички, където можете да си починете и да хапнете. След това има поставени табели, които ще ви помогнат да се ориентирате към екопътека Деяница. Преходът през нея е с продължителност около 1 ч. и 30 мин. във всяка посока. Пътеката ще ви отведе нагоре към планината през малко дървено мостче, откъдето се излиза на поляна. След това пътят става по-труден и на места има стръмни изкачвания – затова трябва да внимавате да не се подхлъзнете. В края на пътеката пред вас ще се появи Чипровският водопад, който е висок 18 м. Препоръчително е да го посетите през пролетта, когато той е най-пълноводен.
Освен природата в самия град има още няколко интересни местенца, които не са за изпускане.
Катеринината къща
Катеринината къща помещава Етнографският музей, който е посветен на материалната култура на торлаците, към които принадлежи и населението на Чипровци. Там могат да се видят традиционните за района носии и още много предмети от традиционния бит на населението. В Катеринината къща се намира и единствената у нас жива колекция с растения за багрене на вълната за килимите. В музея са поставени и килимарски станове за демонстрация на прочутата килимарска техника.
Историческият музей в Чипровци
Той е основан през 1988 г. в пряка връзка с честването на 300-годишнината от избухването на Чипровското въстание. В петте зали на музейната експозиция са представени събития и процеси, открояващи Чипровци в общо българското и световното историческо пространство. В първата зала са представени отделни етапи на рудодобива с акцент върху новите технологии, донесени от саксонските рудари. Във втората зала са показани произведения на Чипровската златарска школа (XVI – XVII в.), а третата зала представя ролята на католицизма в живота на чипровчаните, дипломатическата дейност на местното католическо духовенство, както и избухването и последиците от Чипровското въстание.
Католическа катедрала Санкта Мария (Света Богородица)
Снимка: Велин Павлов
Санкта Мария e българска средновековна католическа катедрала в Чипровци, а останските и се намират до Историческия музей в Чипровци. В близост до нея е разположен и паметникът на Петър Богдан Бакшев, за когото можете да прочетете повече в материала ни „Петър Богдан Бакшев – създателят на първата история на България”.
Шарена чешма
Един от символите на Чипровци и представлява старинна чешма от XVII в., с интересни орнаменти. Ако налеете вода от нея, няма да сгрешите.
„Чушкарчето”
Килимите са отличителната черта на Чипровци. И ако желаете да си вземете сувенир, който да е автентичен, можете да го направите в „Чушкарчето”. Магазинът се намира в центъра на града и е лесно откриваем.‚,Чушкарчето” е семейна фирма на потомствени килимари, основана през 1998 г. Там можете да намерите малки килими, които служат като сувенир и да се полюбувате отблизо и на по-големите. В магазина ще откриете и авторски бижута, керамика и други интересни неща. Повече информация можете да намерите натяхната facebook страница.
Чипровска семейна пивоварна
Чипровска семейна пивоварна е първата занаятчийска пивоварна в Северозапада и вече от месец разхлажда любителите на пенливата напитка по цял свят. Всичко започва, когато Цветомир решава да свари бира удома заедно с баща си. Подкрепен от семейството си, той осъществява мечтата си и така стигаме до днес, когато пивоварната е отворила врати, а вътре в нея сръчните чипровски ръце майсторят занаятчийската напитка по собствена рецепта. Освен че желаещите могат да опитат напитката „Чипровско пиво” на място, те могат да надникнат в процеса на самото производство. Ако решите да посетите пивоварната, семейството с радост ще ви разкаже за суровините, производствения процес и технология, както и още интересни факти около изкуството да създаваш бира и цялото приключение, наречено „Чипровско пиво”. Повече информация можете да намерите на тяхната facebook страница.
Чипровски манастир „Свети Йоан Рилски”
Пряката за манастира се пада на 5 км преди Чипровци, вдясно от главния път. Интересните неща в манастира са няколко – каменната църква, триетажната кула с костница и гледките към околните върхове.
Чипровци има богата и красива природа и около града има интересни места за разходка са много и следващото място би допаднало на всеки, който харесва разходките в гората.
Местността Сврачи дол
Това е любимо местенце за прекарване на време сред природата дори и на местните. Има няколко бесетки и чешма. Сврачи дол е идеалното място, за моментите, в които искаш да се откъснеш от света на социалните мрежи, защото обхвата там почти не същестува. Така по-лесно човек може да оцени както природата наоколо, така и хората, с които споделя момента.
В Чипровци има няколко ресторанти и хотели, в които можете да идете. Всеки местен лесно ще ви опъти към тях и така бързо ще ги откриете.
Тази седмица имах щастието да отида във Врачанския Балкан и като повечето хора, знаех единствено и само, че не е прекалено популярен между българските туристи, които сякаш се хвърлят в двете екстремности когато трябва да ходят на почивка – или море, или най-високите планини.
Прекарвайки време във Враца и околностите, осъзнах колко красив наистина е Врачанския балкан и колко са гостоприемни хората. Затова е следващите редове ще ви дам няколко идеи за разходки и любопитни места, които стават за всички възрасти, семейства, двойки, а дори и за хора които просто искат да избягат от града сами!
Вършец
Ще започна с може би едно от любимите ми места в този район и това е Вършец. Градът възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Там са открити и развалини от римски бани. За това и днес Вършец е известен със своите минерални извори, спа центрове и басейни, но не всичко в града е пригодено само за релакс. Горският парк, намиращ се в края на града, е подходящ за малки и големи. Започвайки в малко паркче, пътеката ще ви отведе към борова гора и различни поляни, пригодени за разходки с деца с беседки, полянки, малък амфитеатър и други. Горският парк е пригоден и за планински туризъм, тъй като самата пътека води и до водопад Райски кът на 30 мин. пеша от града и хижа „Бялата вода”, която е на малко повече от 2 ч. път и от нея се разкрива с прекрасна гледка към околността.
Враца
Магията на Враца е трудна за описване. Минавайки през центъра и уличките, е трудно да гледате напред, тъй като погледът постоянно бива привлечен от скалите обградили целият град.
Възхищавайки се на това как местните живеят на толкова красиво място, можете да направите панорамна обиколка на града през парка.
Можете да се отправите и към една приятна алея, която започва по стълбички от центъра на града, а крайната точка е малко след табелата за Враца до паркинга на ресторант и хотел „Чайка”. Обособена е и за велосипеди, така че и това е опция за тези сред вас, които са любители на колоезденето.
Ако правите разходката сутринта и сте готови за още приключения, можете да продължите по наследствена пътека „Вратица”. Тя представлява кръгов маршрут и открива гледки към града, а по нея могат да се видят остатъци от крепостните стени на Вратцата.
Леденика
Естествено, не забравяйте да отидете и до пещера Леденика, която се намира само на 16 км от Враца. Сигурна съм, че всички знаят Леденика по име, но не всички са я посещавали. Там ви очакват нейните множеството впечатляващи зали. Ще можете да видите Концертната зала, която е висока и широка и може да се ходи свободно, но също така ако продължите навътре, има и места на които трябва да внимава, тъй като височината е около 1,50 м, а ширината – по-малко от 1 м. В Леденика ще можете да се насладите и на различни фигури, сред които великан, момиче, сокол, дядо Коледа, баба Яга и къщичката и други, а накрая ще можете да си пожелаете нещо в езерцето на желанията.
Здравословен оптимизъм или залъгване е отново и отново да вярваме, че този път ще е различно? Ще можете да разберете на 18 август 2021 г. Любимите зведи от „Аламинут” се засвърщат с нов, горещ, пиперлив, усмихнат и завладяващ спектакъл. Комедията „Парен каша духа” ще дебютира в драматичния театър в Монтана от 19:00 ч.
Режисьорът е Робин Кафалиев и той отново ще ни пренесе в обичаната атмосфера от „Аламинут”. Зрителите ще се имат удоволствието да се надсмиват над житейските си грешки в атмосферата на най-веселият ресторант в Голяма зала на Драматичен театър – Монтана.
Сценаристи са Христо Христов и Рени Христова, сценограф – Теодор Даскалов, а в главните роли – Робин Кафалиев, Таня Кожухарова, Евгени Стефанов, Веселин Борисов, Иван Иванов, Цветана Благоева, Анна-Мария Николаева и трупа от естрадна сцена „Назъм Хихмет”.
Билетите се продават на касите на театъра, а вместимостта остава 50% поради наложените ограничения.
