Видинската синагога – „белият лебед“ на Дунава
Тихомир Алексиев - Роки
Опитвам се да си спомня как си представях света преди 24 години… Тогава, подготвяйки се за кандидат-студентски изпит върху географията на България, пребивавах временно в квартал „Калето“ във Видин. Блокът, където живееше моята баба, носи звучното име „Златен лев“. Една от терасите щеше да открива гледка към Дунав, Баба Вида и Кръстатата казарма, но те са скрити от по-високо строителство. Само едни странни кули стърчат тайнствено зад „модерната“ жилищна кооперация и коренно променят усещането за гледката. Благодарение на тях става ясно, че това все пак е хилядолетният Видин, а някъде там се крие тайнствената синагога. Но какво представляваше синагогата преди 24 години? Можем да се върнем само 3 години назад с красивото ни видео, където можете да видите каквото бе останало тогава от тази емблематична сграда, заплашена да бъде погълната от растителността и земята.
Да се върнем на балкона през горещото и наситено с комари видинско лято на 2000 г., когато в главата на едно 17-годишно момче дойде идеята да види повече от тази стара вещица, която някога несъмнено е изглеждала много по-добре. Ако дотогава не съм проявявал особен интерес към синагогата, то ще да е било заради оградата (не особено непристъпна) и зловещият и опасен вид на самата сграда, който я правеше подходяща за снимачна площадка за филмови трилъри. Един ден се престраших да вляза и това, което видях, ме разтърси. Ако това място беше метафора, то нейното значение бе плашещо. Ако разхвърляните навсякъде спринцовки и ръждясалите железни колони бяха символи, то те бяха и вопъл да променим нещо. Ала на 17 години се чувствах слаб да променям света. Само си задавах въпроси: Как ли е изглеждала тази красавица в своя разцвет? Как ли е изглеждал Видин? И в мен се роди една мечта – да видя Видинската синагога в истинския ѝ блясък. Мечта, която се оказа възможна.
Преди обаче да стигнем до осъществената мечта, нека да разкажем накратко за историята на видинската еврейска общност и един от нейните най-ярки представители. Както знаем, Видин е разположен на важния международен път Е-79, който от древни времена свързва Дунав с Егейско море при Солун. Там, където този път се кръстосва с пътя от Константинопол за Централна и Западна Европа, е стратегическото място в средата на Балканския полуостров, което нашите предци сполучливо нарекли Средец.
Може би евреите се вписват по-категорично в тази историко-географска картина след края на XV в., когато се създава обединена Испания, вследствие на брака между Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски. В същата 1492 г., в която Колумб ще достигне поради грешка Антилските острови, а последният мюсюлмански владетел е прогонен от Испания, кралят и кралицата ще издадат декретa от Гранада, с който принуждават всички испански евреи да приемат християнството или да напуснат в четиримесечен срок. Този акт генерира бежански поток, който по различни оценки наброява между 40 000 до 100 000 сефарадски евреи, насочен предимно към Османската империя. Държава, доминирана от ислямска доктрина, е нещо познато за тях, тъй като тяхната общност е процъфтявала в ислямска Испания в продължение на векове. Те са посрещнати радушно в Османската империя и включени в нейната администрация. Тяхното присъствие се концентрира главно в Егейска Македония, а в техен най-голям културен и стопански център се превръща Солун.
Като народ, надарен с умение да търгува, солунските евреи тръгват по всички пътища, започващи от важното пристанище и вероятно така достигат и до Видин, където създават своя общност навярно още през XVI в. Дали са заварили други евреи там? Възможно е, но знаем твърде малко. По времето на Срацимир евреите във Видин едва ли ще са били на почит, тъй като именно вторият брак на баща му с покръстената еврейка Сара го лишава от Търновския престол и се превръща в една от конфликтните линии на фаталното българско разединение през XIV в. Но пък това показва, че еврейски общности по време на Второто Българско царство са съществували.
Според данните, с които разполагаме през османския период, еврейската общност във Видин е наброявала около 1000-1300 души и горе-долу в подобни демографски рамки я намираме на прага на Освобождението. Именно в Освободителната война 1877-78 г. е разрушена старата дървена синагога. Следват годините на разцвет за еврейската общност във Видин, като през 1894 г. е построена новата величествена синагога по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Проектът е вдъхновен от Великата синагога във Виена и е вторият най-голям юдейски храм в България.
В онзи момент евреите са 10% от населението на града и общността продължава да се развива до навечерието на Втората световна война, когато настъпват драматични събития. В хода на войната видинските евреи са спасени от концентрационните лагери на нацисткия режим, благодарение на видинския митрополит Неофит, както и на усилията на техните съграждани. Скоро след края на Третия райх, през 1948 г., се създава държавата Израел и постепенно почти цялата общност мигрира. Синагогата запустява, а през 1950 г. е превърната в склад. По-късно покривът пропада и започва период на разрушение чак до 2017 г., когато „Шалом“ – сдружението на евреите в България – дарява сградата на община Видин за изграждането на културен център, който да бъде наречен „Жул Паскин“. Но кой е човекът, който стои зад това име?
Художник, роден в годината на Съединението, той е най-известният представител на видинския еврейски род Пинкас. Тъй като никак не го привличали търговските занимания на роднините му, той поема по пътя на изкуството, който го отвежда в европейските столици. От всички градове, Париж най-много пасвал на бохемската му и артистична натура. Там дружал с Модилияни, Хемингуей, Пикасо и много други ярки личности на парижката артистична сцена. Навестявал и САЩ, най-вече Ню Йорк, където често излагали негови творби и му дали американско гражданство. Най-много обичал Париж, също както и френската столица го обичала. В дена на погребението му всички художествени галерии в града затварят врати в знак на траур.
След като отправихме поглед назад във времето, за да си припомним важните моменти от историята на еврейската общност във Видин, нека се върнем в наши дни. На 4 септември 2023 г. реставрираната сграда е открита в присъствието на президента на република България и кмета на община Видин. Чудотворното възкресение на красавицата става възможно благодарение на проект „Реставрация и адаптация на Синагога – Видин в туристически обект „Културен център „Жул Паскин“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“.
Днес културен център „Жул Паскин“ представлява приветлива културна институция, с достъп за трудно подвижни хора, където работят усмихнати и вежливи уредници. Тя не функционира като храм, но помещава колекция от стари печатни издания на иврит и е запазила символиката на юдейската религия. Заради великолепната акустика и създадената сцена центърът вече е любимо място за концерти на видинската симфониета и други музиканти. Освен концерти, центърът приема изложби и архивни експозиции. Има оформен прожекционен кът за филми, както и такъв, който се използва за детски работилници. В двора има изградено арт кафене. Като истинско архитектурно бижу, сградата гордо носи прозвището „белият лебед на Видин“.
Синагогата се посещава не само от видинчани и гости от околността, но и от международни туристи, пристигащи по Дунав мост II и с круизите по Дунав. През март в синагогата още се проведат концерти и други събития, подробна информация за всички услуги и възможности за културни мероприятия можете да получите на сайта на център „Жул Паскин“. Отправяме покана и към вас да се насладите на „белия лебед“ и хилядолетната култура на Видин.
