Галин Борисов, треньорът и основател на ФК „Кархули“: превърнах семейното лозе в стадион за децата на Монтана
Призни
Име: Галин Борисов, основател и президент на ФК „Кархули“
Образование: Юрист. Лицензиран треньор по футбол. Владее три езика.
Семейно положение: Семеен, с дъщеря на 15 години. Част от семейството са и домашните котки и кучета.
Любим футболен отбор: „Liverpool“
Любима книга: „Начален сигнал“ на Тони Шумахер
Музикален вкус: Хард-рок и хеви метъл.
Любими групи: Metallica, Europe, Guns and Roses и Rainbow
Хоби: Мотори. Редовен участник по мотосъборите.
„Искам хората в Монтана да ме запомнят като онзи, лудият мечтател, който посвети живота си на това да научи местните деца на нещо хубаво и ценно. Да ги научи да мечтаят.“
Така започва разказа си Галин Борисов – дипломиран юрист, бивш възпитаник на детско-юношеската школа на ФК „Монтана“, лицензиран треньор към БФС със стаж в България и Финландия, а съвсем отскоро основател и председател на най-новия детско-юношески спортен клуб в града – ФК „Кархули“.
Едва направил първите си стъпки през октомври миналата година, клубът вече се радва на сериозен интерес. Не само защото се превръща в притегателен център на детско-юношеския спорт, но и защото историята по създаването му е толкова невероятна и уникална, че слага в джоба си и Американската мечта. Ако използваме прословутата фраза на Елинор Рузвелт, че „човек е толкова голям, колкото големи са мечите му“, то монтанчанинът Галин Борисов е вече исполин! В т. нар. „северозападнал район“ на България само за около две години Галин построява стадион мечта върху… семейното лозе! При това само и единствено със собствени средства и с помощта на семейството и приятелите му, които се превръщат в строителна бригада. Без един лев помощ от държавата, без финансиране по европейска програма, без строителна фирма. Но с много вяра, че начинанието си струва.
„На баща ми в началото му беше малко тъжно за гроздето. Хубаво вино правеше той от това грозде“, смее се Галин и допълва: „Затова му обещах, че ще направим стадион, който ще е като старото вино – с годините ще става все по-хубав и по-ценен.“
Днес стадионът на ФК „Кархули“ прилича на малко бижу. В процес на изграждане е и модерна съблекалня. Само след около два месеца на него вече ще се обучават и първите малки футболисти на възраст между 6 и 10 години. „Искам децата да имат нормални условия за тренировка, а родителите им да са спокойни, когато ги записват тук“, казва Галин.
Признава, че началото преди две години никак не било бляскаво и спокойно. Комбинацията от липса на опит, липса на работна ръка и оскъдни финансови средства водела нерядко до трагикомични ситуации.
„Началото беше като в час по „труд и творчество“ – с лопата, ъглошлайф, електрожен и материали от вторични суровини“, шегува се днес Борисов и допълва, че навремето никак не му било до шеги. Имало моменти, в които направо му се е плачело. Но нито за миг не му идвало на ум да се откаже! После стратегията се променила. „Семейният съвет“ се превърнал в своеобразен математически факултет: всеки лев се изчислявал прецизно, започнали да се следват утвърдени строителни практики, да се избират първокласни материали. На стадиона лозе се трудели няколко поколения – от пенсионирания баща на Галин, който е абсолютен перфекционист и е на терен от сутрин до здрач, през връстниците на Борисов, съпругата и дъщеря му – тийнейджър до 10-годишната племенничка, която гордо поема грижата за семейните кучета и котки.
В последните дни се включват дори местни футболисти аматьори, които помагат безвъзмездно – само за да може стадионът да отвори врати по-бързо. Крайният резултат е повече от впечатляващ и заслужава пълен респект. Особено горд е бащата на Галин, който се убеждава, че жертваното лозе се е превърнало в нещо специално.
Откриването на стадиона през октомври 2022 г. пък се превръща в празник за любителите на футбола в целия град.
„Вложил съм сърцето си тук, десетки литри пот и много надежда. Този стадион и този клуб са създадени с много труд и много любов от моето семейство и приятели – за всички семейства в Монтана, които искат децата им да се научат да се трудят упорито и да обичат това, което правят“, емоционално разказва Галин.
Защо обаче един монтанчанин ще вложи всичко в направата на стадион в един от най-бедните райони на България? Отговорът на Галин е ясен: защото и децата, които се раждат в този беден регион, имат право да мечтаят!
„Онези в парламента може и да са забравили за този регион и за нашите деца. Но поне ние, местните жители, трябва да покажем на децата си, че мислим за тях! Да спрем да мрънкаме и да помислим какво можем да направим. И после да го направим! То се вижда, че от нас си зависи мечтите на нашите деца да не умират в зародиш“, казва президентът на ФК „Кархули“.
Като малък Галин мечтаел да играе футбол на световно ниво, с големите звезди. Започнал да тренира в детската школа на ФК „Монтана“, по това време „Септемврийска слава“. Съдбата обаче имала други планове. След отбиване на задължителната по това време военна служба започнал да учи право в юридическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, а след това заминал за САЩ.
„Трудни времена бяха отвъд океана, но и интересни. И в САЩ играех футбол – не редом до големите звезди, а с колеги латиноамериканци по стадионите за аматьорски футбол във Вашингтон“, припомня си Галин. Развитието на детския футбол в САЩ му прави огромно впечатление. „Имаше и много момичета. Всички деца имаха равен шанс. С всяко едно от тях се работеше по изключително професионален начин“, допълва той.
В САЩ детската мечта на Борисов да играе заедно със световните звезди се преражда в нова мечта – да направи нещо, за да даде шанс на децата в Монтана да играят по големите стадиони. Или поне да мечтаят за това. А тази нова мечта придобива формата на план, когато след почти десетилетие в САЩ Галин отива да работи във Финландия. Скандинавският модел за развитие на детско-юношеския спорт е безспорно един от най-добрите в Европа. По това време Борисов вече е лицензиран треньор и практикува в едноименния отбор на град Котка, черпи ценен опит там. Именно там се ражда идеята за създаване на клуб „Кархули“, както и за името на клуба. На финландски „karhu“ означава мечка. Така се казва и кварталът, в който Галин живее по това време.
„Няма как да го крия – изключително горд и щастлив съм днес. Тази емоция, да видиш мечтата си сбъдната след години на тежък труд, дисциплина и лишения – това е неописуемо. Чувствам се така, сякаш съм вкарал победен гол на финал на Световно първенство“, не крие вълнението си Галин Борисов.
Школата вече обяви официално прием и от средата на март по зеления килим на бившето вече лозе ще тичат и малките „мечета“ на ФК „Кархули“.
„Добре дошли са и момчета, и момичета. За мен физическите данни нямат значение. Нека си спомним феноменалния Гаринча с един по-къс крак или Марадона – нисък и с леко наднормено тегло. А знаете ли, че Франко Барези като дете не е бил „добре дошъл“ в школата на „Интер“ заради дребничкия си ръст и отива в другия градски клуб, където години по-късно става топ звезда, капитан на „Милан“ и националния отбор на Италия? Печели всичко, за което може да мечтае един футболист. Затова на всички деца трябва да се дава равен шанс“, споделя плановете си президентът на „Кархули“. „Интересува ме желанието и мотивацията. Основните цели на клуба са изграждане на качества като дисциплина, упоритост, лични физически и технически умения, уважение към съотборниците и противника. На това ще учим ние децата.
Останалото ще оставим на Гуардиола и Юрген Клоп, когато им предадем нашите деца по-късно“ – с усмивка казва президентът на „Кархули“.
Гуардиола? Юрген Клоп? Не се ли цели малко „на високо“ един клуб от бедния Северозапад?
„Моля?! Я го кажете това за „на високото“ на Стилиян Петров, на Мартин Петров – едни от най-големите световни футболисти от близкото минало! Тръгнали точно от този беден Северозапад!“, отсича Галин Борисов и после обобщава: „Вярно, е че „човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И всичко тръгва от детството! Да повярваш в себе си и да има поне един луд мечтател, който също да повярва в теб!“
Автор: Вера Димитрова
Снимки: автор и личен архив
