Николай Спасов, който учи на любов към българските народни танци
Анжелика Иванова
Магията на народната музика и танца е нещо, което кара всеки от нас да настръхне и да замълчи за момент с усмивка на лице и гордост в душата. Без значение дали сме само зрители или сме част от танца, тръпката от изживяването е несравнима.
Днес ще си говорим именно за любовта към народните танци и защо един млад мъж избра да отвори школа по танци в Монтана и да се развива в родния си град. Вдъхновихме се за това интервю и поради Международния ден на младежта, който отбелязваме на 10-и ноември. Именно това е денят, в който изразяваме благодарността си към всички млади хора, които правят света ни едно по-добро място всеки ден – стъпка по стъпка.
Говорим за „Канатица“ – най-младата школа по народни танци в града, която само преди броени седмици се завърна с Награда на кмета на Община Сандански от Националния фолклорен фестивал „Сандански пее, заиграва – Пирина разлюлява!“. Събитието събра на едно място цели 29 любителски танцови школи от страната ни, а школата „Канатица“ се отличава още с първото си изтанцувано автентично хоро.
Танцьорите от „Канатица“ със страст и тръпка в сърцето ни вдъхновяват и напомнят, че танцът е изкуство, което може да омае всеки човек, но и че всеки един може да го овладее с малко търпение, дисциплина и любов.
Щастливи сме да ви запознаем с Николай Спасов, който показа, че в Монтана се случват красиви и отдадени на традициите дейности, които възпитават обич към българското.
Здравей, Николай, вече споменахме това, че днес отбелязваме Международния ден на младежта и приноса на младите хора към обществото ни и сме щастливи, че именно с теб ще го почетем. Кога за първи път душата ти трепна от народния танц – помниш ли този момент или по-скоро беше процес?
Първият ми досег до народните танци беше, когато бях още дете на 4-годишна възраст. Моята баба ме записа в школа по български народни танци „Стоянови“ с ръководители Стоян Стоянов и Геновева Стоянова. Там те запалиха искрата към народното изкуство в мен и така до ден днешен.
Ти си учил в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив, какво ти взе и даде този период?
Този период бих казал, че повече неща ми е дал, отколкото ми е взел. Аз изучавах българска народна хореография под задочна форма. Докато учех задочно в Пловдив имах възможността да работя при човека, който запали страстта ми към народните танци, а именно г-н Стоян Стоянов. Позицията ми беше на помощник-ръководител на ансамбъл „Младост“ и едновременно с това ходех на очни занятия в академията. По този начин трупах едновременно знания и опит, с които и до ден днешен си служа.
Разкажи ни нещо, което най-вероятно всички читатели се чудят – защо избра да останеш в Монтана и да създадеш школата тук?
Винаги съм харесвал нашия град и ми е било тъжно за него, когато млади хора го напускат и отиват в столицата, за да търсят по-добър стандарт на живот. Реших и създадох школата в Монтана, за да покажа на хората, че народното изкуство не бива да бъде забравено, а и за да бъда пример как младите бихме могли също да съхраняваме нашето народно творчество.
Нека да поговорим и за името на твоята школа „Канатица“, което бележи една от емблематичните фигури на Чипровския килим. Какво е значението и силата на този символ?
Канатицата като орнамент е открита и върху керамичен съд от праисторическото селище Хаджилар, Мала Азия преди близо 7000 години. Думата „канатица“ може да се преведе като „криле“ и се вярва, че носи щастие на този, който я носи и го пази от зли сили. Също така символът съхранява и закриля семейството. Вярва се, че той придава сила, хармония и равновесие.
За кого са подходящи танците в школата ти или всеки, който носи тази искра в себе си, е добре дошъл? Необходим ли е предишен опит, за да си част от „Канатица“?
Танците са подходящи и препоръчителни за всички възрастови групи. Всички, които имат желание да се докоснат до танцовото ни изкуство, са добре дошли. Не е нужно да имат предишен опит. Най-важното е да имат желание и да бъдат постоянни, защото все пак нашият фолклор хич не е лесен. Даже бих казал, че нашите народни танци са едни от най-трудните танци в целия свят, но това не трябва да притеснява хората, които тепърва искат да се занимават с тях.
Ако можеше да дадеш един съвет на хората, които тепърва искат да се занимават с народни танци, какъв би бил той?
Съветът, който бих дал на хората, които тепърва искат да се занимават с народни танци е следният: „Да не се отказват, да бъдат постоянни и търпеливи.“
