Дако Даковски – един емблематичен български режисьор от средата на ХХ в.
Призни
Днес ви срещаме с историята на Дако Даковски – кинематограф и режисьор, допринесъл много за развитието на българското киноизкуство. Той е роден във врачанското село Търнак през 1919 г. Уви, съдбата обаче му отрежда тежък и кратък житейски път. Дако Даковски става сирак още на 15-годишна възраст. Неговият чичо го взема под крилото си и започва да се грижи за него, като го приема в дома си в Бяла Слатина. Той е талантливо момче и започва да проявява артистичните си заложби първоначално на сцената в читалището в родното му село, а по-късно и в самодейния театър във Враца.
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, но в още като студент през 1939 г. постъпва в студийния „Опитен театър“ на Стефан Сърчаджиев. След неговото закриване през 1941 г. става актьор в Скопския драматичен театър. С въвличането на България във Втората световна война младият актьор с леви убеждения се присъединява към партизаните от отряд „Георги Бенковски“, a след това участва и като доброволец в Отечествената война. От фронта се завръща с орден за храброст – I степен. Впоследствие става секретар на Камарата на народната култура – до 1947 г., когато е изпратен във Всесъюзния държавен институт по кинематография (ВГИК) в Москва да учи режисура, където негови преподаватели са едни от най-известните дейци на съветското киноизкуство.
Много показателено за мащабността на мисленето му е това, че за своя дипломна работа той избира да претвори националната епопея „Под игото“. Интересен факт е, че това е и първият пълнометражен филм, заснет от завършващ студент. Към онзи момент реализацията на продукцията е истинско предизвикателство за прохождащото българско кино. Във филма се снима почти цялото българско актьорство, подкрепено от кавалерия, войска, населението на Копривщица и другите села, в които са правени снимките. Една от най-силните страни на Дако Даковски като режисьор е работата му с актьорите – той „открива“ за българското кино Апостол Карамитев, Цветана Николова, Иван Братанов, Димитър Буйнозов, Богомил Симеонов, Георги Георгиев – Гец, Мирослав Миндов и много други.
В своята кратка творческа биография, която опродължава едва 10 години, Даковски поставя „Под игото“ (1952), три филма за неспокойното съвремие на българското село по романите на Ст. Ц. Даскалов – „Неспокоен път“ (1955), „Тайната вечеря на седмаците“ (1957) и „Стубленските липи“ (1960). Именно тази трилогия е причината той да бъде определян като вдъхновеният певец на новото село. Последният му филм „Калоян“ (1962), негова студентска мечта, остава недовършен. Твърде рано, едва на 42 години, жизненият му път приключва на 28 януари 1962 г.
Дако Даковски налага селската тема в новото ни кино. И като тематично, и като стилистическо търсене. Със своите скромни на брой пет филма заема своето място в историята на българското киноизкуство, като във всяко от произведенията му лежи отпечатъкът на неговата индивидуалност. В тези творби се чувства духът на родното, като същевременно те носят своеобразието на обаятелната личност, която остава да живее и след смъртта му.
В памет на Даковски в родното му село Търнак през 1979 г. е поставен негов паметник, дело на скулптура Димитър Остоич.
