Живот на колела – историята на Цвети Митова и нейното семейство
Албена Николова
През последните десетилетия светът се промени изцяло. Сякаш Земята увеличи оборотите си на въртене, а ние хората се превърнахме в хартиени самолетчета, носени от бурните ветрове. Объркани от неясния маршрут се опитваме да летим колкото се може по-бързо, нетърпеливи да стигнем до крайната дестинация, където най-накрая да си поемем въздух. И преди да се усетим, се оказва, че сме изпуснали цялото пътешествие, наречено живот.
Колкото по-рано разберем, че се носим по течението, толкова по-бързо можем да изберем своите посока и темпо. Преди близо десет години Цвети и партньорът ѝ Иван осъзнават, че искат да живеят свободно – по-близо до природата и далеч от шума на града. Купуват си палатка и две шалтета, а пътеките на живота ги отвеждат до раждането на сина им Борис, купуването на каравана, след това и до преместването в настоящия им дом – кемперът.
Междувременно, споделяйки красиви моменти от пътуванията им, Цвети събира над 19 хиляди последователи в Инстаграм. Профилът ѝ не е поредното място, където се трупа съдържание, а е една сбъдната мечта, която цели да помага на всички останали мечтатели.
В началото бе палатката…
Приключението им започва през есента на 2014 г., когато Цвети се съгласява да изкачи връх Ком с група приятели. Тогава за първи път среща своята сродна душа. Няколко месеца по-късно се засичат отново на преход до Черни връх. В този момент усещат, че ще покоряват всеки следващ връх заедно.
Двамата копнеят да бъдат колкото се може по-близо до природата, затова ръка за ръка и с палатка на гръб започват да обикалят България и Европа. Няколко години по-късно, през 2017 г., се ражда синът им Борис, но това не спира желанието им за къмпингуване в дивото, дори напротив. Малкият Борис става част от преходите още като бебе, носен първо с кенгуру, а после със специална раница. Инвестират в нова по-голяма палатка и пътешествията продължават.
„За мен пътуването е завръщане към себе си. Когато си постоянно сред природата, оставаш насаме с мислите си и започваш да се чуваш по-ясно, осъзнаваш кое има значение и кое не. Пътуването не решава проблемите ни магически, но ни помага да се свържем по-дълбоко със себе си. И мисля, че точно там започва истинската промяна“, споделя Цвети.
В сърцата им се заражда чувството, че имат нуждата от точно този начин на живот – спокоен, осъзнат и истински. Лишени от удобствата, с които повечето хора са свикнали, но изпълнени с лекота, Цвети и половинката ѝ продължават да вървят по своя път.
Старата каравана Дъртанянка
В края на 2019 г. семейството решава да стартира нов етап в приключенията. Те купуват и реновират изцяло сами стара каравана, на която дават името Дъртанянка. Започва ковид пандемията и тогава, сякаш естествено, караваната се превръща в техния основен дом. Избират да останат в родния Северозапад и през повечето време я позиционират над язовир Огоста, където изграждат дървена платформа. Това им позволява да бъдат близо до природата и града едновременно.
В началото Цвети споделя в Инстаграм личните си преживявания, дестинациите, които посещават, и уроците, на които ги учи животът на колела, без да очаква да достигнат до толкова широка аудитория. С времето обаче все повече хора са пленени от идеята, че въпреки хаоса, в който е въвлечен целият свят, всеки може да създаде вътрешната си хармония. Профилът дава началото на една нова общност, жадна за свобода.
„Ние не започнахме с много, но винаги сме били благодарни и сме вярвали в пътя си. И ако докосваме хората, мисля, че е именно с посланието, че всичко е възможно, когато вярваш в себе си и следваш това, което усещаш отвътре“.
Простотата, спокойствието и близостта през петте години, които прекарват с Дъртанянка, им показват колко малко всъщност е нужно, за да се чувстваш добре. С времето представата им за дом се променя. Разбират, че домът не е конкретно място, а усещане. Той е там, където са заедно, където има любов и хармония – понякога на красиво място сред природата, друг път просто в мига, когато сутрин пият кафе и гледат изгрева.
„Когато човек се чувства добре и живее в мир с вътрешния си свят, той започва да носи дома в себе си“.
Идва момент, в който трябва да вземат важно решение – да вложат спестените си средства за ремонт на апартамент в града или да купят кемпер, с който да бъдат изцяло мобилни и да сбъднат мечтата за постоянен живот на колела.
Camper life
Животът в караваната им показва, че са готови да се отдадат изцяло на пътешествията, но още по-осъзнато от преди. Лятото на 2024 г. купуват 20-годишния Кемперчо – новият им дом на колела. Реновират го сами, като отново влагат сърце и душа във всеки детайл. Оборудват го със слънчеви панели и мощна захранваща система, които им подсигуряват абсолютна автономност.
С него започват още по-смелите им приключения. За разлика от караваната, кемперът позволява пътуването през студените месеци и минаването през повече маршрути. С това свободата става още по-голяма. Това дава още повече енергия на Цвети и тя създава цели поредици със съвети и вдъхновяващи мисли в социалните мрежи.
Първото по-дълго приключение се случва именно през зимата, когато организират 10-дневна обиколка на Черноморието. Следват още десетки пътувания до забележителности и уединени местности, които организират и преживяват заедно. А споделяйки ги в онлайн пространството, успяват да пренесат виртуално мнозината, които искат да се докоснат до красивите гледки.
Въпреки че начинът им на живот може да изглежда като една вечна ваканция отстрани, всъщност трудностите не са изключение. Дните с лошо време, липсата на удобства, техническите проблеми, умората и малкото пространство са условия, към които се адаптират постоянно.
„Честно казано, точно тези трудности ни научиха на най-много неща: на търпение, на благодарност, на това да бъдем екип. Когато живееш по този начин, започваш да цениш малките неща – топлото кафе, красивата гледка, спокойствието и времето заедно. Така сякаш животът става по-истински.“
Тук и сега
Цвети, Иван и Борис не обичат да планират живота си твърде строго – стараят се да живеят тук и сега. Когато попитах Цвети как си представя живота им в следващите няколко години, отговорът ѝ не беше насочен към определена цел, а към чувство. Тя си пожела да живеят все така осъзнато и свободно, да продължават да откриват нови места, да вдъхновяват и най-вече да запазят усещането за благодарност. Защото за тях успехът не е просто в това къде прекарват живота си, а как се чувстват, докато го живеят.
И може би точно това е ключът за бягство от скоростния поток на времето. Да се наслаждаваш на всяка крачка от житейския си път, вместо да съжаляваш за минала спънка или да бленуваш за бъдещ скок. Просто да поемеш въздух, да благодариш за настоящия момент и да бъдеш.
