„Абагар“ и силата на символите
Гавраил Гавраилов
За жалост понякога чуваме гледната точка, че българите нямат поводи за национална гордост. Ако това бъде възприето от подрастващите, резултатът би бил генерация от бъдещи емигранти. Във времена на големи промени в глобален мащаб местният патриотизъм сякаш не се забелязва достатъчно. По-рядко се отчитат постиженията на хората от селото или квартала, а вместо това се следят силните на деня или инфлуенсърите в социалните мрежи. А какво остава за исторически личности, които са променили съдбата на цял един народ?
В следващите редове ще ви представим един ярък пример – издаването на първата печатна книга на новобългарски език, появила се в Рим през 1651 г. Вероятно повечето българи са чували за „Абагар“, някои може би го свързват и с нещо конкретно. Но колко от нас знаят нещо за автора на книгата епископ Филип Станиславов, който с право се определя като един от тримата големи в Чипровската книжовна школа, редом с Петър Богдан и Петър Парчевич?
През лятото на 2024 г. ще се навършат 350 години от смъртта на тримата велики българи, които са част от националната гордост, към която по-често трябва да се обръщаме. Любопитно е как ще бъдат почетени в наши дни и с какво „Абагар“ може да привлече вниманието на младото поколение. Сега е модерно човек да бъде известен, да го следват в социалните мрежи, да трупа бърза слава. Споделянето в тези платформи е като писането на пясъка на плажа, всяка нова вълна заличава предишното. За разлика от днес в средата на XVII в. писането и споделянето са били привилегия на просветените, а издаването на книга е било цяло приключение.
Подобна е съдбата на книгата „Абагар“, която е написана в село Трънчовица, след това издадена в Рим след благословията на папата и разпространявана из целия модерен свят. Нейни копия днес се пазят в различни държави от Копенхаген до Казан, от Болоня до София. Любопитна е съдбата на софийското копие, което случайно е открито в началото на ХХ в. от служител на Националната библиотека по време на описване на стари вестници. И така модерната ни държава по случайност се сдобива със своето копие. Но как този предприемачески подвиг на Никополския епископ Филип Станиславов може да бъде разбран днес?
През лятото на 2022 г. група ентусиасти стартират кампания за създаване на литературен маршрут покрай река Дунав, посветен на книгата „Абагар“ и делото на нейния автор. Родом от село Ореш, живял в Трънчовица, погребан в Никопол, Филип Станиславов е енигматична личност, която заслужава да намери своето достойно място в пантеона на българските възрожденци.
С помощта на съвременните дигитални технологии копието на „Абагар“ оживява в триизмерен вариант като холограма и добавена реалност. Техническото изпълнение е дело на група студенти от Русенския университет, под надзора и със съдействието на техните преподаватели от катедра „Телекомуникации“. Общинското ръководство в Никопол с радост подкрепя тази инициатива и в новосъздадената музейна сбирка в града се планира „Абагар“ да бъде показван чрез добавена реалност, както и други местни артефакти. Изключителен интерес представлява и скалната църква „Свети Стефан“, разположена недалеч от града на брега на Дунав. В нея по времето на Филип Станиславов са били отслужвани литургии за католиците в района, при все че тази църква в оригиналния си замисъл е православна. Сега тя е обект за културен туризъм, а триизмерно нейно копие ще може да бъде видяно чрез добавена реалност в музейната сбирка на Никопол.
И това не е всичко. Идеята на тези ентусиасти родолюбци е холограмният „Абагар“ да бъде показван и на други места в страната, които по някакъв начин са свързани с автора и неговата историческа епоха. Най-естественото подобно място е Историческия музей в Чипровци, който съхранява паметта за Чипровската книжовна школа и тримата и големи автори. С помощта на дарители предстои да бъде оборудвана музейната сбирка в Никопол със специална техника за холограмно възпроизвеждане на образи. Вече се планират и национални чествания през лятото на 2024 г., когато се навършват 350 години от смъртта на Епископ Филип Станиславов.
Повече за „Абагар“ и Филип Станиславов, можете да прочетете тук и тук.
