Асен Асенов за това как вътрешната сила печели златен медал на Световно първенство по Винг Чун
Анжелика Иванова
„Аз не мога да те науча, аз мога само да ти помогна да откриеш себе си.“ – Брус Лий
Силата на тялото и духа се изразяват в умението да си спокоен, балансиран и уверен в себе си. Бойните изкуства изграждат тези черти и те се усещат отдалеч, струят от хората, още преди да са произнесли и дума.
Днес имаме честта да ви срещнем с един човек, овладял бойното изкуство, себе си и емоциите, които често са причина да се откажем, когато стане трудно. Само преди седмици той се върна в България със златен медал в дисциплината Бю Джи (Летящи пръсти), сребърен в дисциплината Ниен Шоу и плакет за трето място в комплексното представяне на Световното първенство по Винг Чун в Южен Шаолин – Китай. Често си мислим, че тези успешни хора са забравили откъде са тръгнали, но в това интервю с Асен Асенов ще се докоснете до истинската сила на успеха – смирението и умението да вдъхновяваш с думите и действията си, докато продължаваш да израстваш и надграждаш себе си.
Истинска привилегия е в града ни да се намира Спортен клуб УШУ – Монтана, в който Асен Асенов преподава, защото учениците могат да се докоснат до ранг, признат от цял свят, и да бъдат сигурни, че уменията, които придобиват, ще бъдат от най-високо ниво. Това е една възможност, която би изградила характера, духа и увереността на всеки, който стъпи в залата. В клуба по китайски бойни изкуства могат да се включат деца, както и възрастни, които искат да възпитат в себе си самодисциплина, както и да се научат на самозащита, придобивайки бойни умения.
Бихте ли разказали кое беше най-голямото предизвикателство по време на подготовката за Световното първенство? Как успяхте да го преодолеете?
Не бих казал, че срещнах конкретно предизвикателство. Аз се подготвям за него от 40 години, защото от дете се занимавам с бойни изкуства. Повече от две десетилетия тренирам Винг Чун – един от стиловете в Ушу (Кунг Фу). Лично за мен това китайско бойно изкуство за самозащита е единствено по рода си, защото е динамично, адаптивно и пасва на собствената ми нагласа.
В целия ми път към шампионската титла обаче имаше много предизвикателства. Предизвикателство за мен беше да продължа да се занимавам с Винг Чун, след като от Пловдив се завърнах в родния си град. За да се развивам, не беше достатъчно да пътувам до Пловдив или София за участие в семинари и тренировки. Трябваше да създам нов клуб в Монтана, където бойните спортове имат традиция и успехи. Започнах от нулата, като със средства по проект, спечелен от нашата неформална група по Винг Чун, направихме зала в Младежкия дом. Благодарни сме, че общината разреши това, защото без подходяща база, тренировъчният процес е невъзможен.
Впоследствие завърших и следдипломна квалификация „Треньор по Ушу“. Това също беше изпитание за мен – макар да приемам ученето през целия живот като моя философия, се впуснах в нещо напълно различно от това, с което съм свикнал, имайки предвид, че съм завършил музикална академия. За мен обучението в Националната спортна академия беше в известен смисъл трудно, но интересно и изключително полезно.
Предизвикателство беше да създам спортен клуб, регистриран по Закона за спорта, за да може да участваме в състезания в България и в чужбина. Въпреки че от 2006 г. съм член на EWTO (Европейската Винг Чун организация) и имам висока степен, равняваща се на черен колан, без легитимна диплома от българско висше учебно заведение не можех да бъда правоспособен треньор. Преди това, заедно с децата от Младежкия дом, се състезавахме за Спортния клуб в Пловдив на майстор Станислав Багалев, който е главен инструктор на EWTO – България. Активното ни участие в турнири доведе до много медали и купи. Две поредни години (2023 г. и 2024 г.) Спортен клуб УШУ – Монтана печели купата на България по Винг Чун за деца и юноши. Аз, като играещ треньор, съм неколкократен републикански шампион по Винг Чун, както и в дисциплината „Бутащи ръце“ от Тай Дзи. Нашият клуб развива и това китайско бойно изкуство, но за възрастни, които търсят възможност за здраве и вътрешна хармония.
Това е дългият ми път към Световното първенство в Южен Шаолин. Закономерно беше след толкова инвестирано време, средства и усилия да постигна ниво, за да бъда класиран за този турнир. Непосредствено преди да замина за участието, обърнах повече внимание на една от четирите дисциплини, в които се състезавах – формата на дървения манекен, защото там имаше какво да усъвършенствам. Предизвикателство за мен беше и това, че за пръв път на Световното първенство участвах в Ниен Шоу (нарича се още Чи Сао – „Лепкави ръце“) – контактна дисциплина, в която спечелих сребърен медал.
Кое качество според Вас е ключово, за да станеш успешен спортист, който наистина е отдаден на това, което прави? Може ли това умение да бъде придобито?
Винг Чун изгражда не само физически умения, но и променя начина на мислене и калява характера. Според мен успехът в спорта (а и във всичко останало) не зависи толкова от някое специално умение, а от постоянството и целенасочеността. Ключова е и самодисциплината. Когато става дума за непрофесионален спорт, трябва да се има предвид, че човек самофинансира развитието си, т.е. той отделя средства от семейния си бюджет, за да участва в обучения и състезания. Това означава, че той трябва да има друга професия, от която да се издържа и която поглъща голяма част от времето и енергията му, т.е. ще „краде“ от възможността за посвещаване – в моя случай на Винг Чун. Малцина са тези, за които Винг Чун е основна професия. В действителност нашата група включва хора от всякакви сфери – от банкери и бизнесмени до музиканти, IT специалисти и филолози.
Отдадеността е това, което определя постиженията. Тя се изразява в това да отделяш цялото си свободно време за развитие в сферата, която те вдъхновява. Например всяка вечер да тренираш до късно в залата, вместо да се забавляваш с приятели. Или вместо да отидеш със семейството си на море, да присъстваш на семинар по Винг Чун с водещи инструктори от Европейската Винг Чун организация. През уикендите да си на състезания, а не на пикник сред природата. Така постепенно практикуването на този вид спорт се превръща във вътрешна потребност и твой начин на живот. Силният импулс за развитие е водещ. Целта не са медалите и титлите. Те обаче са логично следствие от това, което правиш постоянно.
Какво означава за Вас спечелването на златен и сребърен медал в две различни дисциплини? Как се почувствахте, когато чухте името си на награждаването?
Тези награди – златен медал в Бю Джи, сребърен в Ниен Шоу и плакет за трето място в комплексното представяне на Световното първенство – са за мен заслужено признание и висока оценка за всичките ми усилия. Фактът, че ги получих точно в манастира Южен Шаолин – едно легендарно място, където се счита, че е създаден Винг Чун като бойно изкуство, придава още по-голяма стойност на получените отличия. Давам си сметка, че бях част от едно уникално събитие, което ще остане в историята на Винг Чун, защото е първо по рода си. Мисля, че то ще допринесе за популяризирането на Винг Чун в България, защото за масовата аудитория тук това име не говори почти нищо. Разбира се, ако се каже, че това е бойното изкуство на Брус Лий и се свърже с Шаолин или Кунг Фу, вече се пораждат конкретни асоциации.
Как се почувствах, когато тържествено ми връчиха златния медал? По време на церемонията по награждаването победителите в отделните дисциплини трябваше да направим демонстрации, така че бях концентриран изцяло върху моето изпълнение и не осмислях емоциите си. Може би удовлетворение, радост, гордост… Определено е много вълнуващо да излезеш на една и съща сцена редом до майстори от Китай, САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Колумбия, Аржентина. А да си на една сцена заедно с монасите от Шаолин, които показаха феноменалните си умения, е невероятно преживяване. Те са пример за това какво физическо съвършенство и бойни умения могат да бъдат постигнати, колко неограничена е силата на човешкия дух.
За мен участието в първото Световно първенство в манастира Южен Шаолин е сбъдната мечта – да посетя Китай – страна, към чиято култура имам изключителен интерес. Щастлив съм, че се докоснах до нея и най-вече, че имах възможността да посетя музея „У Мей Винг Чун”. Той е посветен на монахинята У Мей, която се счита за създател на това бойно изкуство, но е направен като действаща школа в старата част на град Фуджоу. Енергията на мястото и докосването до това легендарно минало, което намира своите проекции в настоящето, е неописуемо преживяване.
Спокойствието и баланса са в основата на бойните изкуства. Как поддържате своята концентрация и спокойствие по време на състезания, а и в живота?
Благодарение на Винг Чун смятам, че съм овладял способността за самоконтрол. Бойните изкуства развиват не само двигателни умения и физически качества, но и възпитават сила на характера, дисциплина, увереност, воля, целенасоченост, упоритост. Зад Ушу (Кунг Фу) стои цяла философия и наука. Символът Ин и Ян е най-точният графичен аналог, който илюстрира философията на китайските бойни изкуства. Този символ изобразява точно това, което целят и те – търсенето на баланса, без крайности. При някои бойни изкуства доминира Ян, т.е. физическата сила, а други са насочени повече към Ин – мекотата, използването на силата на противника срещу самия него. За мен предимството на Винг Чун е, че там се съчетават по оптимален начин и двете начала. Цели се балансът между Ин и Ян. Това се отнася и за други бойни изкуства, защото в самата китайска философия и начин на живот много силно е залегнал този принцип на баланса и равновесието.
Какво Ви вдъхнови да започнете да тренирате Винг Чун и да продължите през всички тези години?
Както вече споменах, започнах да се занимавам с бойни изкуства още като дете. Мотивира ме желанието да изградя увереност и самочувствие. Като дете бях дребен и слабичък, заниманията с бойни изкуства бяха начин да компенсирам това, придобивайки сила и умения.
Тренирал съм карате в Монтана и Джийт Кун До в Плевен, където учех в музикалната гимназия. По-късно открих Винг Чун като студент в Пловдив. Вдъхновиха ме филмите за манастира Шаолин с Джет Ли, майсторството на Брус Лий. Този първоначален импулс прерасна в задълбочен интерес. Колкото повече навлизах във Винг Чун, толкова повече се пристрастявах към него и откривах уникалните му възможности като система.
Винг Чун развива ценни физически качества, прецизност на движенията, перфектна координация, адекватна реакция. В това бойно изкуство се работи с цялото тяло, което допринася за неговото хармонично развитие. Безспорно предимство е, че изгражда способност за самоотбрана в реална ситуация и че паралелно с физиката Винг Чун развива и ценни психологически качества.
На едно по-дълбоко ниво, какво за Вас са бойните изкуства и как те хранят душата ви?
За мен бойните изкуства са вътрешна потребност и начин на живот. Качествата, които развивам благодарение на бойните изкуства, ме правят по-добър във всички останали области от професионалния и личния ми живот. Заниманията с Винг Чун ме зареждат емоционално и укрепват психически, дават ми тонус и енергия, вълнуващи моменти и интересни пътувания, социална среда и общуване със сродни души.
Какво послание бихте отправили към младите, практикуващи Винг Чун или други бойни изкуства?
Останете в залата и тренирайте усилено, защото така се превръщате в активни и здрави личности, които успяват във всичко. Ще намерите нови приятели, ще овладеете страхотни умения, ще докажете себе си като печелите степени и медали, ще подобрите дисциплината и фокуса си ще станете по-уверени и смели. Бойните изкуства са източник на здраве и сила. Те не са просто размяна на ритници и юмруци. В тях има много дълбочина и философия, която да се разбере.
От уменията и силата, която развиват младите хора, практикувайки бойни изкуства, произтича и отговорността да ги използват единствено за самозащита, а не за агресия. В това ги възпитаваме в залата на Спортен клуб УШУ – Монтана.
Можете да откриете повече информация за школата на Асен Асенов на Facebook страницата на клуба, както и на email wushu.montana@abv.bg или тел. 088 900 4413.
