В края на октомври Северозападът се сдоби с едно ново пространство за творчество и срещи на хората, правещи и вълнуващи се от изкуство – Ателие 11:11. Мястото не съществува от вчера и през годините е дом на изкуството, но изпълнява различни функции и предназначения. Въпреки че пространството се преобразява напълно едва седмицата преди официалното откриване, неговата история на бавна трансформация започва преди години. В края на октомври Ателие 11:11 се откри официално със съвместна изложба на Константин Костов и Деннис Тодоров „Хора и Хора”, за която вече ви разказахме.

Далечната си история Ателие 11.11 започва преди малко повече от две десетилетия. По това време постройката почти се разпада докато с възкресяването и не се заема Константин Костов или както приятелите го наричат – Косьо. Той превръща гаража в своя първа работилница за рисуване и иконопис. Постепенно сградата придобива вид и се превръща и място, което Константин нарича дом последните три години. „Почти не е имало ден, в който да не съм направил поне нещо. Зависи от периода – някой път съм по-продуктивен, някой път съм по-мързелив”, споделя той за дългия път на трансформация. Повод за по-бързото преобразуване на мястото става организираната след месеци отлагане изложба „Хора и Хора” в град Берковица тази есен.

„Създадоха се обстоятелства, едно нещо последва друго и просто се случи. Ателие 11.11 се получи, следвайки своя естествен път”, допълва още той.  Името на ателието не е случайно, въпреки че Косьо не вярва във Интернет историите, свързани с тoва число. „Имаше обаче период, в който цифрата 11:11 непрекъснато се появяваше. Винаги различни истории, но този час непрекъснато изникаваше”, пояснява избора на име Константин. В ателието не по-малко впечатление на желаещите да посетят изложбата правят и предметите, повечето от които с история и минало. „За преобладаваща част от интериора в ателието са използвани рециклирани материали, почти няма нови материали и суровини”, отбелязва Константин.

Това обаче няма да е финалната промяна на студиото. Плановете не спират дотук, защото Константин планира да разшири допълнително пространството. „На откриването на изложбата и по време на джаз-концерта ми направи впечатление, че прозореца на втория етаж е изключително подходящ за сцена. Ще трябва обаче да си поиграя с фините настройки, за да се подобрят възможностите за подобни мероприятия”, споделя още той. Косьо има и редица други идеи, за които обаче държи да ни разкаже при тяхното случване.

По думите му Берковица и студиото са местата, където се чувства най-добре. „Има и по-хубави места, но за мен е ценно това, че тук съм живял. Tук дядо ми е вложил своята енергия, a сега аз правя същото”, споделя още една от причините си за желанието да съхрани и вдъхне нов живот именно на това пространство.

Сякаш не е случайно и мястото на студиото – в една от най-артистичните части на града. В съседство се намира и Градската художествена галерия, където Константин е вземал уроци по рисуване като дете. „Баща ми имаше голяма амбиция – да ме направи художник. От мен дипломиран художник така и не стана. Аз насила нищо не мога да свърша добре. Затова не харесвам и думата „професионализъм”. За мен това е да правиш нещо, което не харесваш и въпреки това да го направиш.  Или ще го правя с мерак, или няма да го започвам”, споделя в края на разговора ни Константин.