„Бившите хора“: представяне на книга на Мартин Иванов във Видин

мин за четене 2
Преглеждания:  61
Елизабет Тончева
Сподели във Facebook Сподели в WhatsApp Сподели във Viber Сподели в E-mail
„Бившите хора“: представяне на книга на Мартин Иванов във Видин

На 16-и май в музей „Конака“ в град Видин доц. д-р Мартин Иванов представи книгата си „Бившите хора“ на концлагерна България“. Темата засяга деликатен период от българската история. История, за която никой не говори. Историята на нашите прародители, чиито гласове остават заглушени.

Вие разговаряли ли сте с вашите прародители за техния опит през този така неразказван период? Питали ли сте ги какво са чувствали тогава? Познавате ли семейната си история? Питате ли бабите и дядовците си да ви разказват истории от „тяхното време“. Поразровете се в семейните архиви, поговорете с тях, помнете, запишете и запазете историята си. Личната си история.

„С течение на времето „бившите“ вече хора са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии, да оцелеят… тази книга се старае да даде думата на оцелелите свидетелства от „бивши хора“, огласявайки колкото се може по-пълно техните насилствено заглушавани гласове.“

Разговорът премина в споделяне и на лични истории на част от гостите. Присъстващите успяха да си вземат книга и получат автограф на място. За тези, които все още желаят да се сдобият с копие, биха могли да закупят такова на място в музей „Конака“.

Нещо, което авторът на книгата каза в началото на лекцията, а аз запомних и разбрах като напомняне е, че вина за изгубените истории не носят само историците, а всички хора на словото. Напомняме си, че ние в „Призни“ сме обединени от тази кауза – да разказваме неразказаните истории от Северозапада.

 

Относно автора

Елизабет Тончева

„Тате, аз се прибирам!“- така в три часа сутринта Бети казва на баща си, че се прибира вкъщи. На следващия ден молбата за напускане е подадена, на два курса багажът - пренесен и след десет години живот в София и над три години стабилно развитие в корпоративния свят, тя се прибира вкъщи. Родният ѝ дом е в Лехчево и Бети носи автентичната непокорност на региона. Ако не я намерим с книга в ръка, то тогава държи длетото. Обожава красотата на диалекта в Северозапада и не се свени да я покаже на останалите. Най- голямата ѝ ценност е семейството. Търси, събира и запазва информацията и историите за рода си. Влюбва се и създава семейство във Видин. Пътува всяка възможна минута между Видин и Лехчево, а малкият ѝ син е винаги с нея: „Той е част от това. Той го носи, това е неговата история и ще я познава.“ Не казва много, когато я попиташ какво за нея е дома. Чуваш я да цитира единствено: „…Тръгни по пътя и през двора. През портата позната. И ще стигнеш у дома. Или дом стъкни си. Или си почини.“ Останалото е в очите.

Прочетете и другите материали на автора тук

Още новини