Еньовден – празник, обединяващ фолклорната мистика и християнството
Елизабет Тончева
Красотата на българския дух и на пръв поглед сякаш необезпокояваните нито от времето, нито от повратностите на историята народни традиции са от нещата, които не спират да изумяват чужденците. Често наблюдаваме в родните обичаи хармонично преплитане на християнство и народен фолклор.
В детството си не се замисляме над обичаите, в които родителите и прародителите ни включват. В едни моменти се радваме, в други се бунтуваме да бъдем част от дейностите на „големите“. Слушаме историите на възрастните за св. Еньо и чародейната сила на билките, четем за св. Йоан Предтеча и предсказанията му за идването на месията. Историите, разказани ни от любимите хора, са специални. Традициите ни, предадени в семейството, макар и често пречупени през призмата на нашето възприятие, остават в съзнанието ни. Магията остава!
Слънцето „трепти“ и „играе“ с венец от билки
На 24-ти юни честваме един чуден празник – Еньовден. Няколко години преди новата ера се ражда св. Йоан Предтеча – човекът, предрекъл идването на месията. Празникът, познат като Еньовден, е посветен на него. В много от поверията заляга култът към слънцето, а самият празник съвпада с лятното слънцестоене. Денят е обвързан с много интересни и различни обичаи и легенди: някои изследователи смятат, че той датира от времето на траките. На изток славянските народи кладат огън, който прескачат. При нас легендата разказва, че в навечерието на Еньовден билките добиват чародейна сила. За това сутрин преди изгрев слънце се берат билки, правят се венци, връзват се с червен конец и се наричат на членовете на семейството. Оставят се навън през нощта, а на сутринта по тях се гадае за човека, на когото е наречена китката. По-късно се закачат на различни места из къщата. Болните се кадят с тях или се окъпват с водата, в която са стояли китките. Друга позната традиция е да се свие голям еньовски венец, през който минават всички за здраве. Историите, останали от предците, ни разказват, че който види първите слънчеви лъчи сутринта на Еньовден ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев трябва да се обърнете с лице към слънцето и през рамо да наблюдавате сянката си: ако е цяла, човекът ще бъде здрав, ако пък е наполовина – ще боледува. Силата на слънцето прави водата лековита, а росата крие магия и затова сутрин обичаят повелява да се претърколите през нея или да измиете очите си в течаща вода. Друго поверие разказва, че на този ден не се жъне, защото св. Еньо ще се ядоса и ще порази с гръм този, който е отишъл да работи, а не е останал да го почете.
На този ден празнуват билкарите, а православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител (Предтеча). Тук е редно да напомним за често срещаното преплитане на окултното с християнските празници в българските обичаи. Винаги съм приемала тази симбиоза като нещо уникално, красиво и истинско, направено „така, както го чувстваш“.
Билките, които се събират на този ден
Еньовче (Galium Verum)
Някои от лечебните свойства:
– Антимикробно
– Болкоуспокояващо
– Локално кръвоспиращо
Жълта комунига (Melilotus officinalis)
Някои от лечебните свойства:
– Седативно
– Сънотворно
– Антитромботично
– Противовъзпалително
Лечебна иглика (Primula officinalis ( L.) Hill. Primula veris L.)
Някои лечебни свойства:
– Седативно
Маточина (Melissa oficinalis)
Някои лечебни свойства:
– Седативно
– Противовирусно
Магичната нощ преди Еньовден
Според разпространено поверие, в полунощ преди Еньовден небето се разтваря и стават чудеса и черни магии, сънищата са пророчески, а ако някъде има заровено богатство, се вижда син пламък.
Когато говорим за традиции и спазването им, често си спомням откъс от книгата на сър Тери Пратчет „Петият слон“: „ Това, милорд, е семейната ни брадва. Вижте, тя ни принадлежи от почти деветстотин години. Разбира се, че понякога е имала нужда от ново острие. И понякога е имала нужда от нова дръжка, нова метална конструкция, освежаване на орнаментите… но не е ли това същата деветстотин годишната брадва на семейството ми? И защото се е променяла по малко с времето, тя все още е една доста добра брадва. Доста добра.“
(“This, milord, is my family’s axe. We have owned it for almost nine hundred years, see. Of course, sometimes it needed a new blade. And sometimes it has required a new handle, new designs on the metalwork, a little refreshing of the ornamentation . . . but is this not the nine hundred-year-old axe of my family? And because it has changed gently over time, it is still a pretty good axe, y’know. Pretty good.”
― Terry Pratchett, The Fifth Elephant)
Първите ми спомени за празника са свързани с моята майка, която и до днес става преди първите лъчи на слънцето, минава боса по росата и събира билки от близката поляна. Рядко се събуждах с нея, но винаги на масата бяха наредени свежо набраните билкови букети, а усмивката ѝ – винаги сияеше. Така почита тя този празник. И така, неусетно и аз започнах да се будя преди първите лъчи на слънцето всяка година на Еньовден и да се разхождам боса по росата.
С времето и с предаването на историите, легендите, приказките и обичаите, свързани с един празник се променят. Променя ги изискването на времето и на човека, който ги разказва. Традициите търпят промени дори в едно семейство. Начинът, по който моята майка празнува Еньовден, не е начинът, по който аз празнувам Еньовден. Начинът, по който моята прабаба е празнувала този празник, не начинът, по който вашата прабаба го е правила… или може би е? Всяка от нас има и е имала свой прочит на деня, всяка от нас има различна нужда от това как да го почете, разполагала е с различно време, но ние го празнуваме заедно и то ще остане след нас. Моите деца ще „чуят“ историята по „техния“ начин и така поколение след поколение… Но не си ли остава това същият празник? Не запазва ли той своята магия? Във времена като днешните, когато все по-рядко успяваме да отбелязваме празници като този физически заедно, прочитът на самите обичаи става все по-разнообразен, но „брадвата“ си остава все същата.
Честит празник!
