Игнажден – да поканим доброто в дома ни през цялата година
Моника Тинчева
„Замъчи се божа майка, Коладе, Коладе ле,
от Игнажден до Коледа, Коладе, Коладе ле,
Да си роди Млада Бога,
Млада бога – Исус Христос,
Родила го – не го видя,
Тръгнала е да го дири,
срещнала е тумба момци,
тумба момци коледници.“
Народна песен
Всеки път когато наближи края на годината, а началото на новата започва да свети с лъчите на възроденото слънце, ние обгръщаме с поглед и вътрешно усещане това, което е вече зад гърба ни. Какво успяхме да постигнем, с какво се преборихме, какво научихме и кой беше до нас?
Мечтахме, сбъдвахме, падахме, ставахме, учихме, усещахме, вярвахме.
Ще започнем ли с нови очаквания, ще начертаем ли картата на новото ни пътешествие?
Точно с такъв заряд е и днешният ден, който носи символиката на новото начало и се свързва със зимното слънцестоене. В народната традиция той е познат като Игнажден, Млада година, Млад месец, Полазовден. Този ден е считан за своеобразно начало на новата година. Точно поради тази причина е натоварен с редица обичаи и ритуали, които обрисуват и предначертават картината на новите 365 дни, които предстоят пред нас. И именно последните 12 дни от годината – тези от 20 до 31 декември ни показват какви ще бъдат предстоящите 12 месеца. Гадаем по дъжда, облаците, снега, както и по липсата или присъствието на слънцето в небето.
На този ден православната църква почита Свети Игнатий Богоносец. Той е роден в Антиохия и е бил ученик на Свети Йоан Богослов. Игнатий става епископ на Антиохийската църква и е неин ръководител 40 години. Наричан е Богоносец, защото самият той е казвал, че носи Бог в сърцето си.
Според поверията Игнажден се счита за начало на т. нар. Мръсни дни, които продължават от Игнажден до Богоявление. Вечерта срещу празничния ден пък е позната като първата Кадена вечер. На масата на тази специална вечер присъстват само постни ястия. Приготвя се специален хляб, върху който се слага запалена свещ, а най-възрастният член на семейството обикаля с тамян и прекадява.
На този ден се палят огньове и се вярва в това, че именно те са земният облик на слънцето. Огънят се възприема като посредник между горния и долния свят. Той е връзката между земята и небето свят и носи в себе си силата да пречиства. Какво по-красиво и съкровено обяснение на наглед обикновени стихии, приели в себе си светлината и силата на новото, зареждащо и осмислящо начало.
Нашите предци са разделяли годината според движението на Слънцето и Луната. Зимата се определяла от Димитровден до Гергьовден, а лятото от Гергьовден до Димитровден. По време на зимното слънцестоене Слънцето се намира най-ниско над хоризонта. Обикновено това е на 21 или 22 декември. понеже времетраенето на слънчевата година не съвпада съвсем точно с календарната година.
На Игнажден се избира и дървото, което ще гори в огнището на Бъдни вечер или т.нар. „бъдник“. Коледарите започват да се събират и да репетират коледарските песни и наричания. Това е периодът, в който те определят и кой ще бъде техния водач.
Тясно свързан с Игнажден е и обичаят, който дава другото име на празника. „Полазването“ е специфичен ритуал, който носи силата да вещае каква ще бъде новата година. В онези далечни и често тревожни времена по време на суровата зима е имало правило и то е било следното: какъвто човек прекрачи първи прага на дома ти на този ден, то такава ще бъде и годината. За да онагледим този стар обичай, ще трябва да се върнем доста време назад. Ако някой получи покана да посети стопаните на къща в селището, то той е добър „поода“. Като това предвижда добра и успешна година и много пилета през пролетта. По старо неписано правило на този ден не се обикалят безцелно къщите, за да не умират пилетата. Имало е случаи, в които ако някой все пак посети нечия къща, то тогава стопанката „насажда“ гостенина зад вратата върху наръч слама, за да не боледуват пилетата. Но от своя страна и госта трябва да бъде подготвен и да носи вършина от дърво с листа и още от входа да вика с пълно гърло: „Пиууу-пиууу“. С тези действия се вярвало, че се предотвратява опасността, надвиснала над поколенията на домашните птици и така и гостът, и домакините били удовлетворени.
Обичаите от тези отколешни времена са по-скоро в миналото, но все пак остава вярването, че какъвто човек прекрачи първи прага на твоя дом, то такава енергия ще носи цялата година. Добър човек – добър заряд. Лош човек – трудности и препятствия. Желанието за оптимистично начало е част и от съвремието. Нека когато наближи празник, ние да се спрем за миг и да си припомним какво е означавал той за нашите предци. Тогава ще чуем мъдри съвети и наред с поредицата от ритуали и вярвания ще стигнем отново до мъдростта, добротата и онова благородство, което понякога ни липсва днес.
Всички искаме добро начало и предпоставки за една успешна и благосклонна година. Това донякъде зависи и от нас, защото отново народният мъдрец е обобщил: „На каквото си постелиш, на това ще легнеш.“ Но нека все пак да сме добри, разбиращи и да носим в себе си вярата в утрешния ден. Да изпълваме себе си и хората около нас със смисъл, добрина и вяра, че сме тук и сега, и продължаваме заедно напред в новата година.
