Как „Резиденция Баба” вдъхна нов живот в три села от Северозапада
Нели Найденова
През изминалото лято една различна инициатива – „Резиденция Баба” събуди българското село. Три видински села Синаговци, Кошава и Неговановци приеха близо 20 доброволци от цялата страна. Мисията им е да изследват неизследвания или не добре документиран местен фолклор, да събират информация за културата и историята на селото и не на последно място – да срещнат града и селото, младите с живота на друго поколение, да си вдъхнат взаимно и чрез споделяне живот и енергия. Резултатът: организаторите от Фабрика Идеи отчитат нарастващ брой желаещи да се включат в това приключението, наречено „Резиденция Баба”, а извън статистиката това са трайните приятелства и връзки.
В търсене на бъдещите резиденти и домакини
В последното издание на „Резиденция Баба” през лятото на 2019 г. за резиденти в Северозападна България са кандидатствали близо 70 човека. След финалната селекция от страна на организаторите са избрани 20 участника, разпределени в 10 домакинства в три видински села – Синаговци, Кошава и Неговановци. Работата на екипа на резиденция Баба започва далеч преди лятото и посрещането на първите резиденти. Всичко е предшествано от солидна подготовка и стотици навъртени километри в търсене на правилните села и домакинства, които да посрещнат доброволците. Традиционно екипът започва със срещи с представители на читалищата в селата, местните управници – кметове и кметски наместници. След това се организират общностни дискусии, където се представя идеята. Споделяме защо искаме да дойдат млади хора и да ги приемат в домовете си, какво ще научат взаимно, споделя Йоанна, един от първите участници в резиденцията, а сега част от екипа на „Резиденция Баба”. „Тази години много бързо ни се довериха във видинско, където има разни стереотипи, че хората са по-затворени и остри”, споделя тя.
Изследване на неизследваното
Селата – участници в Резиденцията са избрани съвсем целенасочено след разговори и консултации с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Един от основните принципи при избор на села е да се насочат към населени места, които не са добре изследвани етнографски. Основна мисия на доброволците по време на техния престой е да записват местни фолклорни традиции, да събират информация за културата и историята на селото. Събрана информация в последствие се качва и съхранява в архив, който се предоставя на техните партньори от Института по етнология за бъдещите изследователи и поколения.
В ритъма на селото
Извън изследователските дейности доброволците се включват в нормалния живот на селото. „Идеята ни е да покажем живота на хората, а не да ги въвличаме в дейности, които не са характерни за тях”, пояснява Йоанна. Извън живеенето в ритъма на селото резидентите помагат с освежаването, боядисването и почистването на места, които местните използват – читалища, клубове. В Синаговци се включват в чистенето на детската площадка за футбол след молба от децата, живеещи или прекарващи лятната си ваканция на село. „Външните хора дават някакъв импулс, те са повод да се раздвижат неща, които могат да се случат и без тях. В повчето случаи има ресурс, но липсва мотивация, обезсмислило се е за тях по някаква причина и сега доброволците просто им дават повод”, обяснява со Иоанна по-голямата активност на хората в селата по време на Резиденцията.
Трайните приятелства
Извън официалната мисия се създават и трайни приятелства, които се развиват години напред и извън рамките на резиденцията. Идеята е да има продължителност и приемственост, за да не бъде инициативата еднократно посещение. Тази година организаторите „отчитат” успех в това направление. Участници в инициативата вече три пъти посещават „резидентните” им села, завръщат се дори и доброволци от по-далечни частни на страната като Варна. Чак от Бургас пък пътува майка с двете си деца в с. Кушава при възрастната двойка, при която са настанени през лятото.
Финални прояви
Kраят на всяка резиденция се превръща в празник на селото. През последните два дни всички резиденти и техните домакини организират събития с и за местните хора. „В тези малки места хората имат все по-малко и все по-рядко поводи да се събират като общност, все по-малко и по-рядко и затова държим в тези финални прояви”, обяснява Йоанна. По време на тези събития се показват неща, които са типични за идентичността и културата на селото. Естествено за всеки празник има и храна, приготвена от местните. „Темата” се обсъжда предварително с местните, събират се идеи от тях – какво да има в събитието и как да се включат. “Тази година се получи много добре – имаше етнографска сбирка – хората донесоха предмети от домовете си, които имат някаква битова стойност, но не се използват вече и разказваха за тях, направиха изложба, имаше кино-вечер”, споделя Йоанна. Закриващо събитие и своеобразен празника на селото има и в трите резидентни села.
Лятото на 2020 г.
В процес екипът на „Резиденция Баба” е в процес на търсене на следващите резиденции в Северозапада. Екипът събира средства, за да срещне още повече доброволци с техните баби.
Всеки може да се включи с предложения за следващите инициативи тук.
