Лъвското сърце на Кристиян Цветанов
Елизабет Тончева
На 7 септември 2024 г. за поредна година се проведе ултра крос триатлонът „Lion Heart“ („Лъвско сърце“). Състезанието беше организирано сред прекрасната природа на Странджа, с притегателен център – Приморско. Триатлонът има три категории: ултра, щафета и полумаратон. Кристиян Цветанов участва за пети пореден път в него, но този е специален, защото за първа година той печели индивидуалното състезание.
Ултра категорията представлява 120-километрово трасе разделено на три етапа: 3 км плуване, 96 км колоездене и 21 км бягане. Състезанието се провежда в рамките на един ден, като има стриктно контролно време. Ако участник надхвърли лимита за някой от етапите, той се дисквалифицира – мярка, въведена, за да се осигури безопасността на всички участващи.
Кристиян е млад мъж от Монтана, с когото се срещнахме в студентските си години. Тогава работехме на едно и също място след лекции и може би е редно да вметна, че и двамата бяхме изненадани от факта, че не се познавахме преди да станем колеги. Той беше изключително тих и смирен, трудолюбив и дисциплиниран, отзивчив и усмихнат. Не се е променил. В момента той е на 30 години. От осем години живее в Прага, Чехия заедно със своята спътница в живота и новия член на тяхното семейство.
Днес ви срещаме с него – победителя в индивидуалната категория, за да си поговорим за успеха му в ултра крос триатлона и баланса между работа, семейство и тренировки.
Здравей, Крис! Сподели, че от осем години живееш в Прага със семейството си. С какво се занимаваш?
По професия съм механичен дизайнер (конструктор) в автомобилостроенето, а пък в личен план се занимавам със спорт, главно с триатлон. Тъй като работата ми е свързана с доста часове, прекарани пред компютъра, спортът е нещото, което ме поддържа в добра физическа и психическа форма.
Ако правилно си спомням, голямата ти любов в спорта е плуването? От колко време се занимаваш с него? Къде и кога успяваш да тренираш?
Като малък много харесвах плуването, но както знаеш в Монтана нямаме условия за тренировки по плуване, защото няма подходящ басейн. Когато бях ученик, басейнът в тогавашното VII и VIII училище функционираше (не съм запознат дали все още работи). Тогава започнах да се занимавам с плуване. Бях 9-годишен. В студентските си години плувах с отбора на Техническия университет. Учител ми беше Георги Палазов – супер спортист и човек. Той ме научи на по-структурирани тренировки за издръжливост.
Защо реши да се включиш и в тазгодишния ултра триатлон?
Специално за тази година реших да участвам, защото не бях напълно доволен от предишните си представяния. Имаше някои неща, които знаех, че мога да подобря и в подготовката си, и в самото състезание.
Семейството ти подкрепи ли те? А приятели, непознати? Завърза ли интересни познанства на самото състезание?
Разбира се! Моите близки хора ме подкрепяха и най-много приятелката ми. Без нейната помощ нямаше как да се подготвя, тъй като двамата имаме и малко дете, което също изисква доста време и усилия. Разбира се, в тренировъчен план хората, които тренираха с мен, също ме подкрепяха. Дори вярваха в мен повече, отколкото аз в себе си.
Колко време отне личната ти подготовка и в какво се състоеше тя? С треньор ли се подготвяш или сам? Отрази ли се по някакъв начин на присъствието ти вкъщи със семейството?
Нямам треньор и в повечето дни тренирам сам. Подготовката ми започна в началото на годината. Тъй като този триатлон е сравнително дълъг, прекарах няколко месеца в дълги тренировки на ниско натоварване, за да развия аеробната си система. Няколко седмици преди състезанието се насочих към по-интензивни тренировки, а пък съвсем преди старта се концентрирах върху по-специфични тренировки: такива, които да симулират усилието в самото състезание.
Тренирах около 12 ч. в седмицата, като се опитвах да плувам, да карам колело и да бягам по 3 пъти седмично, плюс една тренировка в залата с тежести. Последната тренировка включваше 4 класически упражнения: 5 серии от 4 до 6 повторения, за да укрепя тялото си и да съм готов за триатлона. Разбира се, все пак сме хора и всички имаме работа, семейство и други задължения, така че програмата ми не е фиксирана, а променяща се според ситуацията. Доста често ми се налага да използвам спорта като начин за транспорт, за да спестя време. Например бягам или карам колело до работа или през уикенда. Когато трябва да се посети роднина или приятел, карам колело до мястото, а семейството ми пътува с кола. Относно хранителен режим, не бих казал, че спазвам нещо конкретно. Ям доста въглехидрати, за да мога да се възстановявам между тренировките. Опитвам се да избягвам алкохола. Старая се да съобразявам времето си на хранене, за да предотвратя стомашен дискомфорт по време на тренировка.
С какви чувства завърши състезанието?
Позитивни, разбира се! Дори да изключим класирането, направих добро усилие за себе си. А като бонус в процеса се забавлявах със стари и нови приятели.
Някои бегачи и колоездачи обичат да слушат музика, подкасти или книги докато изминават дългите разстояния. Ти имаш ли свои навици, които да ти помагат да преодоляваш изпитанията?
Аз обичам да тренирам без музика, харесва ми да се съсредоточавам върху усещането за движение, ритъма на дишане или пък просто да се наслаждавам на природата, когато натоварването е ниско. Стремя се да използвам времето за тренировка, за да се дистанцирам от технологиите, но не мога напълно да се освободя от тях, тъй като тренирам със смарт часовник.
Следейки времената, забелязах, че ти имаш по-голяма преднина при колоезденето и бягането. Очакваше ли всъщност тези две дисциплини да те изведат на челната позиция и то с тази разлика от втория завършил (00:14:28)?
Не бих казал, че съм победил с много време. Все пак на фона на 7 часа, тези 15 минути са по-малко от 4%. Мисля, че новото трасе на колоезденето ми подхожда повече заради по-стръмните изкачвания, тъй като съм по-лек. Бягането очаквах да е малко по-бързо. По време на състезанието получавах информация с колко изоставам от близките си, намиращи се в зоната за смяна. Правех си някакви сметки в главата, но чак като при бягането настигнах водача и видях, че той е доста изморен, осъзнах, че ще спечеля. Според мен той също е преценил ситуацията и в оставащите километри е опитал да спести сили. От там идва тази разлика.
Какво можеш да дадеш като съвет на тези, които искат да се включат в ултра триатлона „Lion Heart“?
Бих ги посъветвал да преценят добре възможностите си. Да си поставят цели, които са достижими за тях и да започнат да се подготвят, следвайки тренировъчна програма, която да могат да изпълняват седмица след седмица, без да се разболяват или контузват. В крайна сметка постоянството е най- важно. Искам да отбележа, че екипировката не е от толкова голямо значение и да не ги спира. Аз участвах с тежко алуминиево колело, с маратонки, с които бягам за пета поредна година, и със скъсано трико. Не се стряскайте, че някой има колело за хиляди левове, неопрени, карбонови маратонки или аеродинамични каски. Тази година се убедих, че физическата и психическата подготовка са много по-важни.
Когато по време на различните етапи достигнеш точката, в която ти е най-трудно, какво те кара да се стегнеш и да продължиш напред?
Когато ми е най-трудно, се опитвам да разделя усилието на по-малки части, които са изпълними, и се съсредоточавам само върху тях. Например ще успея ли да стигна до следващото дърво без да спра, а след това до пътя и т.н. Но на такова дълго състезание е хубаво тези моменти да са към края на бягането. Всъщност това е целта на подготовката.
Смяташ ли да се включиш следващата година?
Засега не знам. Искам малко да си почина и да обърна внимание на други неща, за които не съм имал време. В началото на новата година ще решавам дали да взема участие или не.
Успехът на Кристиян Цветанов е доказателство, че човек трябва да се приспособи към условията, за да постигне целите си, вместо да чака условията да се адаптират към него. Докато разговарях с Крис, постоянно чувах в главата си философията на Брус Лий – „Бъди вода“. Мотивиращо е да разговаряш с хора, на пръв поглед „обикновени“ – със семейство, работа и хобита, но демонстриращи необикновена дисциплина, трудова етика и амбиция да постигат всяка една цел в живота си.
Често говорим за това как спортът калява психиката при децата и възрастните, но не успяваме да видим и половината от качествата, труда и саможертвите, които се налага да прави един „обикновен“ човек, за да постигне нещо необикновено. Често публиката вижда само крайния резултат. Успявайки да надникнем зад кулисите на една такава подготовка, за пореден път си даваме сметка колко много може да постигне един човек с правилната нагласа, план, трудова етика и най-вече подкрепа.
Дерзайте и бъдете подкрепата, която искате в живота си!
