Мадлен Аспарухова – всичко, което искам
Елизабет Тончева
„После се смяхме. Смяхме се много онази вечер и за много неща. Преди да заспи ме попита какъв подарък да ми направи като за добре дошла, а аз ѝ казах, че смехът ѝ е бил най-големият подарък. И беше вярно. А тя ми го подари още няколко пъти преди да заспи в ръцете ми. Беше магия.“
Из разказа „Няколко пакетчета кафе“ от книгата „Всичко, което искахме“ от Мадлен Аспарухова
Всеки от нас в някакъв етап от живота си е представял, че е някого другиго. Като деца се преструваме на учители, механици, пилоти, лекари, дори животни. В един момент избираме път, по който да вървим, където остава един или повече, но не всички образи на Аз- а, които можем да бъдем. Колко от нас могат да кажат, че са „станали“ тези, които са мечтали да бъдат като деца? Тогава искахме да имаме супер сили или да сме принцове и принцеси, понякога рицари, дори и злодеи. Понякога искахме да сме русалки като Ариел или герои като Херкулес, а когато родителите ни „помолеха“ да се приберем за вечеря от игра, мечтаехме да сме като Маугли или Тарзан – цял ден навън. Мечтаехме за любов като в приказките, за това да постигаме мечтите си с лекота, а когато те все пак не се сбъднат, да имаме силата да се изправяме като героите, за които четяхме.
Днес ви срещаме с една изключителна жена – Мадлен Аспарухова от Видин. В редовете по-долу тя ни разказва за себе си, за любовта към книгите, за различните роли на жената, за случилата се обич и това да бъдеш майка. Тя ни разказва за нейния път към себе си и защо Блага Димитрова е любимият ѝ автор. Разказва ни за сбъднатата мечта – за това животът ти да бъде огледало на любимата детска приказка. Често нарича себе си „късметлийка“. Не, тя не приема късмета си за даденост, напротив, нейната смиреност и благодарност се излъчват от всеки неин жест и дума.
Познавах Мадлен дистанционно, по-скоро чрез творчеството ѝ. Препоръчаха ми да разгледам част от него преди няколко години и останах искрено очарована. Начинът, по който пише, успява да общува с читателя, емоциите, за които разказва, са ни повече от познати, а думите, които използва, са толкова умело подредени, че ни позволяват да съпреживеем с нея всеки миг. Премествайки се във Видин, се надявах да открия своя кръг от съмишленици – хора, с които да общувам. Дори ѝ споделих, че тогава се надявах да се запознаем около общата си страст – книгите. Е, случи се три години по-късно на една пейка.
Кога започна да пишеш?
Давам си сметка, че още от малка писането е имало притегателна сила за мен. Може би съм била на пет или шест години, когато ходих при майка на работа само за да щракам на пишещата машина. Слагах разстояние между разбърканите букви, за да изглеждат като думи, а след това си пазех листата и си измислях какво всъщност съм написала.
Кое е първото нещо, което написа?
Стихотворение за това колко много искам сестра. Тя се роди малко по-късно.
Кое е първото нещо, което написа и публикуваха?
Бях в V клас, когато в училищния вестник публикуваха мой кратък разказ. Мисля, че се казваше „Розови сълзи“ и беше от гледна точка на изоставени розови храсти, след като хората са напуснали къщата. По това време много от приятелите ми заминаха за чужбина със своите родители и това бе моят начин да рефлектирам върху ситуацията.
Иначе в момента пиша за жена, която се опитва да пресъздаде хубавите моменти от една връзка в друго, но не ѝ се получава. Като цяло, женските образи ме вълнуват – колкото по-объркана, отчаяна, ядосана, луда, толкова по-интересна е героинята за мен.
Коя е Мадлен Аспарухова? Къде е тя в момента?
Мадлен Аспарухова е една жена в майчинство и колкото и нескромно да звучи, ще се окаже, че тя е от малкото хора, на които всичките мечти са се сбъднали. Тя работи в библиотеката, има прекрасен човек до себе си, има своята красива и инатлива дъщеричка, има привилегията на бавния живот в малкия град, а миналата година излезе и вторият ѝ сборник с разкази. Казано така, тази Мадлен е голяма късметлийка!
Разбира се, нищо не е идеално, но когато преди години се върнах във Видин точно така си представях живота си.
Аз винаги бързам. Имам чувството, че това ми е заложено на клетъчно ниво постоянно да съм в движение, постоянно да се стремя към нещо, постоянно да върша нещо. Но след тежката бременност и след дългото чакане на книгата, си обещах, че ако доживея този етап, ще се науча да забавям темпото и просто да съм благодарна за всичко, което ми се случва. Уча се. Имам чудесна десетмесечна учителка.
Кой запали страстта ти към думите и книгите? Кой те подкрепяше тогава, а и сега в писането?
Ако има някой виновен, то това със сигурност е майка ми. Тя ми четеше приказки всяка вечер и ме запозна със света на книгите. Но освен близките, са ме подкрепяли и много учители. Аз винаги съм казвала, че имам късмет с учителите си и винаги говоря с уважение за тази професия. Г-жа Румяна Йорданова, която ми преподаваше по български език и литература в V клас ме насърчи да продължавам да пиша. Г-жа Юлия Петкова, с която работихме по училищния вестник и която чувствам повече като семейство, отколкото като преподавател, също много ме подкрепяше и продължава да ме подкрепя през годините.
Анелия Гешева ми даваше насоки в писането, докато бях ученичка, а години по-късно стана редактор на втория ми сборник с разкази.
В работата също срещнах хора, които повярваха в думите ми. Задължително трябва да спомена Валентина Вълчева – моя колежка и приятелка, която пише страхотно и до която съм се допитвала за мнения относно различни текстове.
Александър Русев, с когото работим заедно по общото предаване с ТВВ „Книга за компания“ и който впоследствие стана илюстратор на „Всичко, което искахме“.
Притеснявам се, че изпускам някого. Наистина съм късметлийка с такива хора покрай мен.
Промени ли се стила ти на писане след като пое нова щафета, тази да бъдеш наричана „мамо“?
За стила не знам, но определено преоткрих чара в писането на ръка. Тъй като не знам кога малката ще има нужда от мен и колко време ще имам, вече рядко пускам лаптопа. Имам си тефтер и в него си нахвърлям идеите. Пиша, драскам, добавям – голяма бъркотия е вътре, но пък ми припомни да внимавам повече с думите, защото нямам лукса постоянно да трия.
Коя беше първата книга, която купи на дъщеря си?
Тя е още много мъничка и първите ѝ книжки са гумени. Но за първия рожден ден съм решила да ѝ купя голяма книга с приказки и да ѝ я надпиша красиво. Така винаги ще имам спомен, че тя е най-важната част от нашата приказка и доказателство, че мечтите се сбъдват.
Кога се зароди любовта ти към книгите?
Винаги съм обичала книгите. Вкъщи винаги е било пълно с книги, включително детски за мен. Майка ми всяка вечер ми четеше различна приказка и беше традиция да ми подаряват книга за всеки празник заедно с типичните за едно дете играчки, кукли и така нататък.
Коя книга препрочиташе като дете?
От дете обичам приказките. Мисля, че най-често препрочитах „Красавицата и Звяра“. Харесваше ми главната героиня да прави нещо, а не просто да чака да бъде спасена, пък и Красавицата е момиче от малък град, което обожава книгите – не ми беше трудно да се идентифицирам с нея.
А сега?
И сега не съм далече от приказките. Чета всякаква литература, но най-препрочитана през последните години е една фентъзи поредица, която е базирана върху „Красавицата и Звяра“ – „Двор от рози и бодли“ (Сара Дж. Маас).
Коя книга четеш сега? Цитирай ми част от нея. Защо избра точно този цитат?
Напоследък нещо ме притегли към Елиф Шафак и наскоро започнах „Черно мляко“. Намери ме много навреме тази книга, сякаш е чакала точния момент да ме повика от рафта. В нея авторката говори за тревогите си около майчинството, за следродилната депресия и съчетаването на писателската кариера с грижата за децата. Според мен всяка жена трябва да прочете тази книга.
Ето и един от любимите ми цитати:
„Мисълта ми е, че каквато и жена да станеш, ще съжаляваш, че не си другата“.
Мисля, че много добре отразява постоянната борба на жените да бъдем всичко за всеки и навсякъде.
Къде пишеш?
Вкъщи, на дивана. Правя си кафе, изключвам света и сядам да видя дали дадена идея изглежда толкова добре, колкото в ума ми.
Къде отиваш, когато имаш нужда от себе си?
В ръцете на мъжа ми. Той винаги събира парчетата, когато се разпадам.
Любимата ти дума?
Обич.
„Кандардисвам“ и „префърцунен“ също са хубави, макар и не толкова като смисъл, а по-скоро като звучене. Мисля, че точно такива думи показват богатството на нашия език.
Ти го каза. Как се чувстваш спрямо стремглавото изместване на българските думи с чуждици?
Опитвам се да не го правя и още по-усърдно се опитвам да не правя забележки на хората, когато го правят. Имаме изключително богат език и се надявам скоро да стане модерно да го ползваме и да се гордеем с него.
„Перото е по-силно от сабята само ако сабята е много малка, а перото много остро.“ – Сър Тери Пратчет. Съгласна ли си със Сър Тери? Какви мисли предизвиква в теб този цитат?
Със Сър Тери сме една зодия и от опит знам, че Телец рядко греши, но се надявам в този случай да е така. Мисля, че говори за цензурата и ограниченията, пред които понякога се изправяме пишещите хора. Сабята може да е по-силна в определени ситуации, но пък словото е вечно.
Голяма част от разказите ти са за несбъдната любов? Сбъдна ли я?
Да, да, да!
Тъкмо бях прекратила една трудна връзка и не исках и да чуя за обвързване отново. Някак приех, че явно това нещо с любовта не е за мен и ще си живея живота. В това време мъжът ми се върна от София също след токсична връзка. Тогава и той не искаше да чуе за обвързване, а просто да прекарва времето си с приятели и да си отдъхне. И точно в този момент съдбата ни срещна. Четири години по-късно сме сгодени и имаме дъщеря.
Когато се появи твоя човек, си го познаваш. Както той каза веднъж: „Отначало с жена ми се дърпахме, но после видяхме, че няма накъде“.
Шегата настрана, Вселената ми изпрати точно каквото си бях пожелала.
Прочетох твоето стихотворение „На дъщеря ми“ и се влюбих. В името на нашите читатели ще го цитирам:
„За всеки път, когато заспивах,
а нямаше кой да ме завие,
превръщам се в приказка, спомен, огнище
и държа те, държа те, държа те.
За всеки път, когато падах,
а нямаше кой да ме хване,
превръщам се в пояс, въже, платнище
и държа те, държа те, държа те.
За всеки път, когато плаках,
а нямаше кой да изтрие сълзите,
превръщам се в кашмир, ласка, лято
и държа те, държа те, държа те.
За всеки път, когато успявах,
а нямаше кой да каже: „Обичам те!“,
превръщам се в шепот, целувка, песен
и държа те, държа те, държа те.
Мило мое момиче,
ти си втори шанс да обичам,
както трябваше да обичам
себе си.“
Разкажи ми за него.
Винаги съм искала дъщеря. Знам, че хората казват: „Няма значение какво е, важното е да е живо и здраво“ и това е така, но аз толкова исках момиче, че отначало бях убедена, че ще е момче, просто защото го искам прекалено много.
Радвам се, че ти е харесало стихотворението! Честно казано, не възнамерявах да пиша за нея, защото ми се стори твърде клиширано, но една вечер, когато малката заспа, стихотворението просто започна да се пише само.
Мисля, че в него се усеща моето желание да ѝ дам всичко, което не съм дала на себе си. Доста дълго време бях ужасно критична към себе си и имах чувството, че не заслужавам да бъда обичана, ако не постигам нещо. Звучи страшно да го кажа на глас, но е така.
Не знам защо жените не харесваме телата си, носовете си, устните си. Не знам защо сме си втълпили, че трябва да сме идеални домакини, майки, служители, съпруги, приятелки, дъщери. Понякога имам чувството, че гоним един недостижим идеал и в това преследваме забравяме кои сме и какво в действителност искаме. Но това е дълга тема. Тук трябва да намесим възпитанието, влиянието на обществото, народопсихологията ни и т.н. Това е и една от причините да обичам да пиша за ядосани героини – това са жени, на които им е писнало от очакванията на другите и започват да чуват своите собствени желания.
А на дъщеря ми всеки ден ѝ казвам, че я обичам, прегръщам я, докато ѝ писне и се надявам да я науча, че може да мести планини, ако иска, но дори да не го прави, пак ще бъде обичана и пак ще бъде достойна.
Кой е любимият ти автор?
Ако трябва да посоча само едно име – Блага Димитрова. За мен друг автор не е описвал и не е дълбал толкова добре в женската психология. Възхищавам се на смелостта ѝ да говори толкова искрено и уязвимо за най-големите ни страхове, за тези наши си чисто женски комплекси и в същото време да показва силата, която се крие във всяка една жена. Обожавам Блага!
Иначе много обичам и руските класици. Всяка Коледа препрочитам „Анна Каренина“ (не ме питайте защо, знам, че не е най-комерсиалното празнично четиво).
А произведение?
Книга: „Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова.
Стихотворение: „Мантра“ от Камелия Кондова.
Разказ: „Виелица“ от Александър Пушкин.
Да очакваме ли нещо ново на книжния пазар с твоето име?
В момента съм се фокусирала върху детенцето, но продължавам да пиша и когато събера достатъчно материал и ако той си заслужава да види бял свят… може и да има.
За какво мечтаеш?
Искам само всички, които обичам, да са здрави. И най-сетне да ремонтираме кухнята.
Чай или кафе?
Кафе, определено кафе.
Книгите са един различен свят, затворен в няколкостотин страници. Те ни дават отговори или задават правилните въпроси. Учат ни на нови думи, принципи, отношение. Те ни дават възможност да разберем кои сме, живеейки безброй други животи и бъдейки безброй други личности. Разказват ни за важността на баланса между доброто и злото; позволяват ни да преминем през разнообразни ситуации и когато се сблъскаме с тях в истинския живот, ние знаем безброй възможни изходи. Научават ни да общуваме красиво и да се изразяваме правилно, така че винаги да бъдем разбрани. Показват ни, че силата понякога се изразява с една простичка дума… или премълчаването ѝ.
И сега си спомням тези думи: „Ако писател се влюби в теб, ти никога не ще умреш.“
Творческата биография на Мадлен е завидно богата, пъстра, като нея самата:
– Завършила средното си образование в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“- Видин с профил „Изящни изкуства“.
– През ученическите си години е участвала в редакторския колектив на училищния вестник „6-ото“.
– Член на литературен клуб за деца „Иван Деспотов“ в гимназията до завършване на средно образование.
– В училищния вестник „Жар“ е писала рубрика на тема „Бележки на учителя“ с хумористични изрази и случки от училищния живот.
– Като ученичка е издала сборник с кратки разкази, озаглавен „Пътечка през шубраците“.
– Има публикувани текстове в различни периодични издания в град Видин – в-к „Видин“, в-к „Видински мост“, в-к „Конкурент“ и други.
– През 2016 г. завършва висше образование в СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Връзки с обществеността“.
– През 2019 г. започва работа като „Експерт, връзки с обществеността“ в Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“-Видин.
– Има публикации в различни електронни издания, сред които: сайта за литература „Тетрадката“, сайта за литература „Кадър25“, електронно списание „Литературен свят“, електронно списание „LiterNet“, електронно списание „Нова социална поезия“, „Литературен вестник“, електронно списание „Музи в залива“ и др.
– Автор в сайта „High View Art“ с кратки текстове на различни тематика.
– През 2023 г. излиза и вторият ѝ сборник с разкази, озаглавен „Всичко, което искахме“, издателство „Потайниче“.
– 2019 г. – Първо място от Национален конкурс за есе на младежка тема (град Варна) с есето „Ключова дума „Търсене“.
– 2019 г. – Второ място от Национален литературен конкурс „Пурпурно перо“ в категория „Кратък разказ“ с разказа „Ръцете на баба ми“.
– 2019 г. – Награда-поощрение от конкурс за кратък разказ „Чудото любов“ за разказа „Декември, улица „Париж“.
– 2019 г. – Поощрителна награда от поетичен конкурс „Искри над Бяла“ за стихотворението „Не казвай на дъжда“.
– 2019 г. – Награда „Добро авторско постижение“ от конкурс за авторска приказка за приказката „Момичето с металното крило“.
– 2020 г. – Трето място в раздел „Проза“ от Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ с разказа „Върни се, като можеш“.
– 2021 г. – Първа награда от конкурса на името на Атанас Радойнов „Млад разказвач“ за разказа „Върни се, като можеш“.
– 2021 г. – Публикуван разказа „През петък, зад липата“ в алманах „Огоста“.
– 2021 г. – Публикуван разказа „Прокълнатият граф и момичето със сънищата“ в сборник с избрани разкази от конкурса „Гости на Дракула“.
– 2021 г. – Публикуван разказа „От обич“ в алманах „Албена“ като избран от текстовете, участвали в Четвърти национален конкурс за разказ, пресъздаващ женски образ в драматични сюжетни обстоятелства.
– 2022 г. – Поощрителна награда от конкурс за поезия „Наздравица за любовта“ за стихотворението „Този път завинаги“.
– 2022 г. – Трета награда от национален конкурс за разказ, свързан с планината – „Под върха“ за разказа „Григор и отговорите“.
– 2022 г. – Отличена от литературен конкурс #Първа работа, организиран от програма „Развитие на човешките ресурси“ и „Пощенска кутия за приказки“.
– 2022 г. – Втора награда от национален литературен конкурс посветен на Фани Попова-Мутафова, гр. Севлиево на тема „Жената и света“.
– 2022 г. – Специална награда на БНР-Варна от национален литературен конкурс за кратък разказ на името на Атанас Липчев, гр. Варна.
– 2022 г. – Публикуван разказа „Писмо до останалата част от живота ни“ в алманах „Огоста“ за 2022 г.
– 2023 г. – Награда за разказа „Писмо до останалата част от живота ни“ от Национален конкурс „Млад разказвач“, гр. Бургас.
– 2023 г. – Поощрителна награда за разказа „Теменужки“ в Седми читалищен конкурс „Георги Тодоров“, гр. Мездра.
– 2023 г. – Публикуван разказа „Писмо до останалата част от живота ни“ в алманах „Музи в залива“, гр. Бургас.
– 2023 г. – Публикуван разказа „Лора в пламъци“ в антология „Албена“ за 2023 г. от Национален конкурс „Албена“ за силен женски образ в драматични сюжетни обстоятелства.
– 2023 г. – Издадена втората книга, сборник с разкази озаглавен „Всичко, което искахме“, издателство „Потайниче“.
Мадлен продължава да пише истории, както и своята собствена, а аз, вместо финал на интервюто, ви отправям това послание: „Пожелавам ти в теб да се влюби писател.“
