Магията на най-ценното ни дадено лекарство – билките
Призни
Още от древни времена се смята, че когато Господ създал Земята, за всяка болка направил и лекарство. Това ценно природно богатство са именно билките. В Северозападна България се срещат много видове лековити растения. Лечението и използването на свойствата им е познато още от векове. Именно поради тяхната ефективност, те са изключително значими за качеството ни на живот и до днес.
Най-важният ден за събирането на билки е Еньовден. Смята се, че на този ден билките имат най-силни свойства и енергията им е най-голяма.
Сушене на билките
Растенията се събират, като се реже стъблото, а не се къса. Правят се на китки и се оставят закачени на сенчесто и проветриво място, обърнати с листата и цветовете надолу. Можем да проверим дали дадената билка е готова за съхранение, когато стeблото и стане чупливо, а не се огъва.
Силата на вече изсушените билки е от Еньовден до Еньовден, като събирането им започва главно след този празник, когато и цъфтежът им е най-силен.
В следващите редове ще ви разкажем занякои билки, намиращи се в околността на Чипровци:
Теснолист живовляк
Той представлява многогодишно растение, което се среща по ливади и тревисти места. Вирее добре на слънце или лека сянка. Листата се събират през лятото и се изсушават. При събирането тази билка се реже в долния край на чашката, почти до началото на корените му. Използва се за приготвянето на еликсири за кожни проблеми: за порязвания, ожулвания, ухапвания от насекоми и събрежи. Тя е ефективна и при лека кашлица, леки бронхити, астма и др. Билката действа и антибактериално. При приготвянето на отварата, растението не се смесва с други билки.
Жълт кантарион (Звъника)
Тази билка е известна още с това, че прогонва злите духове. Растението е яркожълто на цвят. Среща се на много места – край пътищата, ливади, храсталаци, ниви и др. Погледнат срещу слънцето, кантарионът се разпознава по това, че листата му са прозрачни – на дупчици, има и черни петънца по венчелистчетата. Отрязват се цъфналите стръкове с дължина 15-20 см от върха на стъблото. Използва се за тонизиране на нервната система при леки нервни разстойства и безсъние. Има антимикробно и противовъзпалително действие. Премахва спазъма на кръвоносните съдове, оказва и капиляроукрепващо действие, което се свързва с присъствието на витамин Р в дрогата на растението.
В Северозапада е широко разпространен мехлем, който се прави от листата на кантариона, смесени със зехтин. Използва се при изгаряне на кожата и при трудно заздравяващи рани.
Маточина
Маточината се среща из храсталаците, покрай градините и редките гори. Листата на растението се берат преди цъфтежа(към средата на юли). При подреждането им не бива да се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Ако маточината е цъфнала, листата не се берат, защото губят характерната си миризма и полезните си свойства. Стъблата на маточината са високи до 70 см, изправени са и растат на групи. Билката има характерен лимонов мирис. Използва се при проблеми с храносмилането, със съня, при нервност и умерена депресия. Билката успокоява коликите, понижава кръвното налягане и забавя дишането.
Рецепта за отвара от 5 вида билки (по предание, разказано отбаби в Чипровци):
Билките, които се използват, са на китки: мащерка, маточина, жълт кантарион, дива мента и риган. Всички билки се нарязват на дребно и се смесват. Предварително се слага половин литър вода да заври, след което се добавя 1 супена лъжица от смесените растения. Ври от 3 до 5 мин., след което чаят се оставя 20 мин. да се запари. Прецежда се и се изпива на един или два пъти. Отварата се употребява при вирусни състояния и настинки.
Според възрастните билкари, за да подействат лековитите растения, е необходимо да имаме вяра в тяхното полезно действие, както и в нашето излекуване. Колкото и полезни свойства да имат тези природни богатства, е необходимо да използваме само тези билки, които познаваме добре и с чиито свойства сме запознати – нека помним, че дозата прави отровата.
Лекарствата на природата са под нозете ни, необходимо е само да имаме очи да ги видим и разпознаем и да повярваме в силата им.
Автор: Мариета Иванова
