Мария, Монтана и магията на мечтите – сюжет като в приказка от наше време
Моника Тинчева
„Силата не идва от физическия капацитет. Тя идва от неукротимата воля.“
Махатма Ганди
Неслучайно започваме тази история точно с тази мисъл. В следващите минути и редове ще бъдем в специалната компания на вдъхновяваща събеседничка, която ще ни позволи да надникнем в живота ѝ и ще сподели с нас някои от най-съкровените мигове в него. Тя се описа с тези думи и съм сигурна, че докато четете сами ще се уверите, че те ѝ прилягат с цялата си сила.
Всички сме попадали в света на приказките, когато сме били малки. Някои от нас обичат да се докосват до приказния свят и в по-зряла възраст. Те са първият ни контакт с един друг свят, в който чудесата са възможни, а щипката вълшебство е дори задължителен елемент.
Защо си говорим за приказки точно в този момент? Ами имаме едно пораснало момиче, една мечта, множество препятствия, много вяра, любов и щастлив финал. Нашата героиня Мария сама разказва за себе си в минало време, като част от приказката за грозното патенце. То обаче преживява промяна и се превръща в Пепеляшка. Нашата Пепеляшка не носи стъклени пантофки, с които танцува цяла вечер, а обува маратонки и започва да тича. Бягането я довежда точно тук и сега – променена, пораснала, помъдряла и влюбена в човека до себе си, в дъщеря си и в живота.
Осъзнаване
„Моето име е Мария Иванова. Родена съм в Юга (Пловдив), но съм израснала и закърмена със студения Север (Монтана). Житейският ми път криволичи между тези две точки. Понякога ги усещам и като метафора, която ме съпътства винаги. Омъжена съм за човека, когото обичам, и плод на тази любов е нашата седемгодишна дъщеря. По стечение на обратите на съдбата живея в Димитровград вече от 9 години. След като се омъжих приех фамилията Иванова.
Всеки мой ден започва и завършва с хобито ми, другата любов на живота ми – бягането. Бягайки, изминавам средно по 20 км дневно или 600 км месечно, повечето от които с верни приятели, бегачи по съдба, или насаме с мислите си и с любима музика в слушалките.
През последните 3-4 години придобих самочувствие след като се запознах с Ани Ангелова и станах част от отбора D-RUN-Димитровград. От този момент започнах да участвам в различни състезания по бягане (планински и шосейни).“
„В най-добрата си спортна форма се е случвало и да печеля състезания. Имам купи и медали за 1-во място в Батак (10 км и 20 км) , Шумен (15 км), Маджарово (12 км), Димитровград -Хасково (14 км), Троян (15 км), Бургас (10 км) и т.н. Чувствам се здрава и на върха на силите си. Успях да пробягам две поредни години и Класиката – 42 км на Софийския маратон. От втория си опит, дори приятно дърдорейки си с Йордан Станулов (приятел, с когото ни свързва общия интерес), успях да постигна 3 ч. и 47 мин., което за жена на моята възраст е достойно представяне и постижение.“
Това споделя Мария за себе си в сегашно време, но не винаги е било така. Нека се върнем 9 години назад във времето и проследим през очите и сърцето на нашата събеседничка какво се е случило тогава.
„Преди 9 години Мария Благова беше една жена на 33 години, тежаща 149 кг, мразеща себе си и живота си. Тя обичаше единствено храната и удоволствието от нея…
Винаги съм била с чувствително небце и истината е, че и Мария Иванова продължава да се бори с този порок и безкраен кръг на преяждане и самообвинение.
На 33-годишна възраст обаче настъпи преломният момент в живота ми. Започвах да проявявам сериозни симптоми и здравословни неразположения. Всички те бяха характерни за хората с огромно тегло. Тогава чух страшните диагнози: затлъстяване 5-а степен, високо кръвно налягане, преддиабет и аменорея. Това означаваше да започна да пия по една шепа хапчета всеки божи ден до края на живота си и най-страшното беше, че нямаше да мога да имам деца и то само защото много обичах храната.“
Метаморфоза
Това травмира Мария толкова дълбоко, че тя решава, че на всяка цена трябва да опита да се пребори със себе си и желанието си за храна. Въпреки стръмния ръб, до който е стигнала, младата жена продължава да таи тиха надежда, че има начин да промени хода на живота си. И както обикновено се случва, когато сме изгубили смисъл и сме на предела на вярата и силите си, съдбата се намесва и изпраща спасение. То може да е човек, събитие, знак, подадена ръка. В случая на Мария тази спасителна светлина в тунела се оказва Иван Чавдаров – полупрофесионален баскетболист и тенисист, спортна натура и към днешна дата най-добрият ѝ приятел. Когато разказва за него, зад думите на Мария се усеща искрена признателност и доверие.
„Той повярва в мен и в силите ми въпреки огромното ми туловище. Заведе ме на стадион „Огоста“ в Монтана и там ми каза да направя 10 обиколки по 400 м. Вървеше след мен и ми подвикваше , че мога да бягам и да не се отказвам. От следващия ден спря да идва с мен на бяганията ми. Целта му беше да ме провокира и да провери дали съм сериозна в намеренията си да се променя. Аз съм страшен инат и твърда глава (каквито само студеният, каляващ Северозапад могат да оформят в човек) – И УСПЯХ! Наред с ежедневните бавни, но ефективни тренировки по бягане, започнах да спазвам, доколкото тялото ми позволяваше, и хранителен режим. Той беше основно базиран на разделното хранене, защото тялото ми продължаваше да има нужда от храна за енергия. За година и половина вече тежах един човек по-малко! Да, точно така! Бях свалила 75 кг! Тогава запратих Мария Благова в историята.“
Смисъл
Мария споделя, че още докато вървяла по трудния път (защото според нея една операция за стесняване на стомаха е лесният), срещнала и любовта на живота си. Това още повече я е мотивирало да докаже на себе си и на човека до нея, че може да постигне своята цел.
Заедно със свалянето на, както нашата събеседничка се изразява, почти един тон от теглото ѝ, тя за щастие се отървала от всички страшни и сериозни диагнози. Последвало най-щастливото и окриляващо събитие в живота ѝ – забременяването с нейната дъщеря.
Мария казва, че тогава се е родил още един смисъл за живота ѝ и сега дъщеря ѝ и нейният татко са най-голямата опора, която ѝ дава сили да продължава да се бори със себе си. А тази борба е най-коварната и само любовта и силната воля могат да ѝ се опълчат.
Завършеност
Настоящата изповед започнахме с мисъл на Махатма Ганди, в която Мария е намерила себе си. Ще продължим линията и ще ви оставим на финала на историята (или по-добре да кажем: на финала на поредния, но не последен маратон) с още една мисъл на Ганди, с усещането, че може да се превърне в светлината на маяка, който направлява корабите в непрогледния мрак и не им позволява да се разбият в брега: „Изобщо не е прекалено късно. Ти просто все още не знаеш на какво си способен.“
Към тази мисъл, като щипка мъдро прозрение, добавяме и думите на Мария: „Моето щастие в момента е вече в лятна ваканция, а моята душа копнее във всеки удобен момент да се връща на мястото на „местопрестъплението“. Там, където Благова се прероди в Иванова, а именно на стадион „Огоста“ в Монтана. Бягането, а не бягството от действителността, е начин на живот!“
Заставаме зад казаното от Мария и споделяме няколко вдъхновяващи кадри, свързани с ежедневието ѝ, защото там някъде, някой, който е на кръстопът, може да намери своето желание за спасение.
Мария би искала да благодари на Серьожа Кючуков – бягащата енциклопедия на Димитровград и на своите приятели бегачи по съдба – Жанет Маринова и Росица Степанова.
А от своя страна ние пък благодарим от сърце на Мария за искреността и за желанието да сподели, за да помогне на тези, които на свой ред са стигнали до острия ръб на пропастта.
