На гости в „Горския рай”
Нели Найденова
След редица принудително пропуснати уикенда сред природата и тежка 2-месечна раздяла с планината отново стягаме раниците и се замисляме маршрути и горски и планински пътеки и срещи с тишината и природата. По този повод разговаряме със стопаните на хижа „Горски Рай” – Митко и Красимира, наричана още различната хижа. Различна е, защото туристите там са гости, а усещането е на домашния уют.
В прегръдката на планината
Горски Рай е от хижите, които откриваш и винаги намираш причина да се върнеш – заради тишината, уюта, уединението, гората, обгръщаща хижата. Хедонистите и обичащите кулинарните житейски удоволствия пък откриват там чистата, домашна и приготвена с любов храна – боб с манатарки или топящите се в устата сутрешни палачинки на хижарката на Горския рай. Хижа Горски рай се намира в Чипровска планина (Западна Стара планина), в близост до биосферен резерват „Чупрене”. Резерватът е един от малкото съществуващи в цяла Северозападна България и пази едни от последните вековните гори на района и все още е дом на редки растения и птици.
Повече от хижа
Хижата предлага и редица удобства, които рядко се срещат в другите хижи. Истинските планинарите и туристи не са сред най-капризните клиенти, ни именно малките, неочаквани удобства и вкусната храна след дълъг и уморителен преход в планина винаги остава добро впечатление и допълнително удовлетворение. В Горски Рай много се залага на домашната храна. От няколко години хижарското семейство се грижи и през седмицата за зеленчукова градина в в село Върбово, в близост до хижата и предлагат екологични зеленчуци. „Повечето хора, които прекарват време на чиста природа, искат и чиста храна”, споделя Митко.
В началото бе… трудното начало
Райската история на Митко и Красимира започва от 2005 г. с преобразуването на сграда, която не е пригодена за хижа. “Не беше хижа, ние я направихме хижа. Малко случайно стана, харесваше ни мястото”, споделя Митко за началото на една от първите частни в страната хижи. В началото трудностите са изглеждали непреодолими, но с общи усилия, упорит труд и постоянство успеват да направят истински планинарски дом. „Първите години нямаше интернет и сайтове, където да се рекламираме. Пуснахме едномесечна реклама в едно регионално радио и в резултат получихме две запитвания – едното беше дали имаме телевизор”, спомня си Димитър. „Най-трудното беше да докарам туристи”, споделя друго предизвикателство хижарят. Заради трудния достъп той приспособя една УАЗ-ка за транспортиране туристи до хижата. Това са първите посетители, които идват предимно за отдих сред природата, но не държат да достигнат до там пеша. „Вече повечето туристи идват пеша, има няколко начина да се достигне хижата и добра екопътека”, допълва Митко. Сега хижарите се срещат със следващите проблеми. Сред тях е дърводобива в района, който унищожава дърветата по маршрутите, а с това и част от туристическа маркировка. Има и участъци от пътя, които не са в добро състояние, но хижарите се надяват пътеката да бъде възстановена след прекратяването на дърводобива.
За културата на туриста
По-голяма част от посетителите идват с определена цел – да изкачат връх Миджур, който се намира на границата на България и Сърбия. С задоволство споделя, че от тях дори почистват пътеката и носят пълни раници с отпадъци, оставени от по-недобросъвестните горски посетители и най-вече от хората, които работят там и участват в беритбата на горски плодове.
Плюсовете и минусите
Голяма част от хижата са посетители от София, част от тях вече са редовни посетители. „Това, че е отдалечена хижата може би е добре, защото идват истинските туристи. Не е като в Рила и Пирин, защото тук няма толкова дългодневни преходи, не се стига до други хижи. Посетителите обаче харесват природата и условията, които сме създали. И се връщат”, обобщава Митко.
Хижарските качества – търпение, упоритост и издръжливост
По думите му главните качества, които всеки хижар трябва да притежава са търпение, упоритост и издръжливост. В планината е трудно – няма електричество, хижарите използват акумулатор и агрегат.
„Трудно е, но който харесва и обича природата може да се справи. По-спокоен живот от живота в планината няма никъде”, споделя причините си за житейския си избор Митко. „Сред природата сме, хората посещават хижата предимно почивните дни, рядко се случва да имаме гости през седмицата, понякога август месец идват семейства с деца, не е пълна хижата и не е голяма затруднение”, допълва той.
