Николай Стефанов за пътя към щастлив живот в родното село Ружинци
Николай Стефанов e на 20 години и е от видинското село Ружинци. Работи в ОбА Ружинци, като едновременно с това учи в Русенски университет „Ангел Кънчев“ – филиал Видин в специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“, самодеец е при НЧ „Христо Ботев – 1898“ – село Ружинци и доброволец към БЧК. Разговаряме с Николай за решението му да остане и да потърси пътя към щастлив живот в своето село в Северозапада, а не да замине към големия град.
На фона на общата тенденция младите хора да напускат региона ти си направил точно обратното – останал си в своето село. Кога и как взе това решение?
Младите хора търсят бързия успех, бързото развитие, което в малките села е дълъг процес. Някои напускат пределите на България и отиват да търсят по-високо качество на образование, по-добре платена работа, по-добър живот, а всъщност много малка част успяват да постигат целите си и да сбъдват мечтите си. Аз реших да остана тук в „малките“ северозападни села, защото и тук можеш да градиш и да постигаш целите и мечтите си, не си заобиколен от този „забързан живот“, който е често срещан в големите градове, тук имаш времето да бъдеш всичко и да опитваш всичко.
Занимаваш се с много неща – самодеец си в местното читалище, част от БЧК и редовно помагаш на възрастни хора. Разкажи ни в повече детайли за всичко, което правиш.
През 2017 г. в селото се сформира самодеен танцов състав „Ружинско хоро“ – състав от млади хора, които искаха да представят тези така наречени „малки“ северозападни села – селата, които пазят истинската българщина такава, каквато е. Аз бях един от първите, които станаха част от него, въпреки че не знаех дори едно хоро. Идеята да се развивам и да уча нови неща ме подтикна да опитам, така и до ден днешен – вече 6 години съм част от състава. Постоянно ходим по участия и представяме нашето село. От скоро имаме и детски танцов състав, който също представя селото на различни фолклорни събори и фестивали.
От няколко години съм част от БЧК, защото съм от хората които обичат да помагат, по този начин се чувствам полезен за обществото. Раздаваме продукти на нуждаещите се, участваме в благотворителни акции. От малък съм започнал да помагам на възрастни хора – може би съм бил на 8 или 9 годинки. Първоначално помагах на една трудноподвижна баба, след това една друга баба, а в последствие станаха повече хора. Ходех да им пазарувам, цепех и внасях дърва, ходех за вода на месната чешма наречена „Маркова чешма“. До ден днешен продължавам да помагам. Това да видиш просълзените очи на възрастен човек значи много.
Какво ти дава сили и вяра в трудните моменти? Кои са нещата, които те зареждат с оптимизъм?
Трудните моменти са предизвикателствата, които имат за цел само да те учат. Трудните моменти поне при мен са страшно много, но желанието за по-добро бъдеще ми дава сила да продължа напред. Най-голямата ми болка е това, че израснах без баща, който е решил да си е тръгне без дори да каже дума и така в продължение на 20 години не ме е потърсил. Липсваше ми онзи мъжки пример, който всяко момче трябва да има. Може би това е моето най-голямо предизвикателство. Започнах да работя още от много малък, за да помагам с някакви средства вкъщи, защото нямахме дори за хляб на масата. Прибирах се и виждах как приятелите ми играят на улицата, а аз не можех да отида при тях, защото бях изморен от работата през целия ден. Тръгнах буквално от дъното, за да стигна повърхността, но има още път да извървя, едва на 20 съм!
Каква е мечтата ти за развитието на твоето родно село, а и за Северозапада като цяло?
Искам един ден Северозападът да стане притегателно място за младите хора, да има повече работни места, да я няма тази безработица и да се заличи клишето „най-бедният край в най-бедната държава в ЕС“. Искам да виждаме повече усмихнати хора, сигурни, че са на мястото си, да я няма тази завист у хората, да бъдем по-човечни един към друг, да си помагаме, да бъдем заедно в трудните моменти. Моето родно село Ружинци се развива с бързи темпове и искам това да продължи.
Какво послание би отправил към други млади хора като теб, които се колебаят дали да останат в родния си край?
Най-важното е да направите избор, който да отговаря на вашите цели и мечти, независимо дали това е свързано с оставане в родното село или заминаването в голям град. Изберете пътя и следвайте сърцето си там, където ще сте най-щастливи и най-полезни на обществото. Ще завърша с мой любим цитат: „Без риск няма история.“