Пътуване през вековете: музеи в Северозапада
Призни
Всяка година на 18-и май служителите на музеите по целия свят празнуват своя професионален празник. Много от нас мечтаят да се срещнат с редки експонати от Белведере, Ермитажа или Лувъра, но знаем ли колко съкровища пазят музеите, намиращи се на достъпно разстояние в Северозапада?
Нашите автори избраха по един музей, който е оставил у тях трайно и силно впечатление и с разказите, които ще прочетете в следващите редове, ви каним заедно да отворим вратите на тези невероятни места. Готови ли сте? Да тръгваме!
Къщата музей „Баба Илийца“ – капсула на времето на българския бит и дух
Врачанският балкан не е оставил дори един човек безразличен към неговото величие. Щом го погледнеш, историята на родината ни започва да ти шепне. За стотиците сражения, легенди, за Ботев, който завинаги остава с душата си там и за една българка…
През 1899 г. Вазов посещава мястото и се запознава с жена, която въплъщава в образа си всички силни български жени. Срещата му с баба Илийца е съдбоносна, научавайки историята на тази смела и добра жена и разказвайки я, той оставя неизгаряща следа в литературата и паметта ни.
Разказът „Една Българка“ описва героизма на челопенката баба Илийца. Години по-късно нейните наследници почитат паметта ѝ със създаването на къща музей, която да припомня на всички нас, че българският корен е здрав и трябва да се пази. Къщата музей „Баба Илийца“ се намира в село Челопек във Врачанския балкан. В нея ще откриете много интересни запазени предмети от бита на хората по онова време. Ще намерите автентични носии от този период, можете да поседнете на ниските столчета около масата и да видите предмети от миналото, като съд за разбиване на масло и кобилицата на самата Баба Илийца. Много е интересно и изписаното 200-годишно родословно дърво, което започва от Пена (баба Илийца) и нейния мъж Илия Цветковски.
Мястото предлага и уроци по родолюбие, които се провеждат, когато се събере малко по-голяма група и са особено интересни за децата. По този начин те се докосват до традициите, правенето на содена питка и други интересни обичаи от миналото.
Къщата музей е малка и уютна, но точно в това се крие нейната красота. Тя е автентична, защото по онова време домовете са били такива, а хората са се трудили упорито за прехраната си на полето. В края на деня в това пространство се прибирали всички хора от семейството и всяка вечер се хранили заедно на малката масичка до огнището. Къщата е запазила като капсула на времето усещането за дом от разказите на нашите класици, и със сигурност ще ви пренесе в миналото, където бита и живота на хората са били обикновени, а в това е и най-големият им чар.
(За музея разказа Анжелика Иванова)
Музей „Къща на банатския бит“ – едно носталгично пътуване през времето
Село Бърдарски геран е разположено в западната част на Дунавската равнина. Намира се в община Бяла Слатина, област Враца. Основано е върху останките на българско средновековно селище, а името на селището се свързва с мястото за почивка на пътуващите търговци на бърдо (част от тъкачен стан) за ръчни тъкачни станове.
След Освобождението през 1878 г. Бърдарски геран се превръща в дом на банатските българи, които се завръщат в България през 1887 г. По-голяма част от заселниците на Бърдарски геран идват от Стар Бешенов в областта Банат, която тогава е част от Австро-Унгарската империя. Някои от тях се завръщат след 200 години живот на предците им извън пределите на България. През това време те придобиват нови нрави и манталитет и донасят със себе си един различен светоглед, както и разбиранията на западната култура. Тази култура се е проявила тогава най-вече в земеделието, скотовъдството и домашния бит.
Битът и културата на банатските българи са се оформяли в продължение на много години. В днешни времена своеобразен пазител на банатската култура се явява т.нар. „столица на банатските българи“ – село Бърдарски геран. Там се намира единственият по рода си музей „Къща на банатския бит“. Той е бил създаден по повод 100-годишнината на селото през 1987 г. Идеята за неговото създаване е на Никола Мичев, който тогава е кмет на селото. Мястото, на което е изграден музеят, е дарено от жители на Бърдарски геран. Тези жители са потомците на първия завърнал се в България предводител на заселниците – Лукан Чуканов.
Музеят е разделен на две части – едната от тях е етнографска, а другата – историческа. В етнографската част посетителите могат да видят как е изглеждала една типична банатска къща. Всички предмети там са абсолютно автентични и са дарени от жителите на Бърдарски геран. Вещите са на около 200 години и всеки от посетителите може да се докосне до тях. Тук обичайните музейни правила, които гласят да не се пипа нищо, не важат. Гостите на музея могат да се насладят на усещането да видят, да разгледат и да почувстват експонатите, които са пропътували своя дълъг път до наши дни. Интересно е да се знае също, че дворът на къщата се поддържа постоянно в ред и вид, които са били типични за една банатска къща.
В историческата част има подредени най-различни вещи от бита на банатските българи. Прави впечатление и богатият снимков материал, който представя селото от началото на неговото създаване и ни отвежда на вълнуващо 130-годишно пътешествие от съществуването на Бърдарски геран.
Музей „Къща на банатския бит“ се стопанисва от читалище „Съединение 1923“ и на входната врата на музея има посочени телефонни номера за връзка с читалищните служители, които при интерес ще посрещнат своите гости гостоприемно и с отворено сърце. Входът е свободен за посетителите, но ако те желаят, могат да оставят своя принос за тази малка „капсула на времето“ в кутията за дарения. При посещенията на по-големи групи е желателна предварителна заявка, за да успеят домакините да се подготвят за беседата.
(За музея разказа Моника Тинчева)
* Представянето на музей „Къща на банатския бит“ беше подготвено с любезното съдействие на Ирина Босилкова – председател на читалище „Съединение 1923“ в село Бърдарски геран.
Етнографски музей „Кръстата казарма“ – толкова добре позната, а толкова мистична
Не е случаен изборът на име на етнографския музей „Кръстата казарма“ във Видин. Сградата е масивна двуетажна казарма във формата на равнораменен кръст. Построена е през 1801 г. на мястото, където се е намирала градината на стария сарай (двореца на пашата), по заръка на „ренегата“ на Османската империя Осман Пазвантоглу. В началото сградата е била използвана за конак на еничарите, а в съседство се е намирала оръжейната работилница. Свързвал ги покрит дървен мост. След Освобождението се използва за военен съд и казарма на Българската армия.
През 1965- 1967 г. сградата е реставрирана и превърната в музей. От 1969 г. в нея е изложена етнографска експозиция представяща традиционния бит и култура на местното население от Видинска област от края на XIX век и началото на 20-те години на XX век. Посетителите могат да се докоснат до основните земеделски дейности: оран, сеитба, жътва, вършитба, сенокос. Разбира се, голямо внимание е отделено на лозарството и винопроизводството (за любителите, попитайте местните откъде може да си закупите хубаво вино от производители от региона). Риболовът и историята му през годините заемат голяма част от експозицията. Фотографиите на улов на някои местни рибари са повече от впечатляващи (дори плашещи). Трудно е да си представим размера на моруните, които са плували в река Дунав.
Представени са предмети от художествените и домашни занаяти. Музейният фонд е богат на народни носии, изложени по красив и вдъхновяващ начин. Влизайки в сградата, посетителите усещат нейната внушителност. Сградата е подходяща за организирането на различни културни събития и прояви: представяне на временни изложби и книги. Пространството позволява на посетителите, вървейки към следващата експозиция, да се отърсят от едната „история“ и да преминат към следващата. Поскърцването на пода и старото дървено стълбище създават чувство за автентичност.
През 2012 г., по време на археологическите разкопки, учените попадат на редица находки, които биха могли да развенчаят мита за построяването на музей „Кръстатата казарма“. Археолозите попадат на останки от по-стари постройки и находки, които предполагат, че първоначалния облик на „Кръстатата казарма“ не е бил равнораменен кръст, а става такъв в последствие. Така ли е всъщност? При посещението си в музея, позволете си да се насладите на беседа със служител и научете историята на сградата. Ние помагаме със разнообразието от въпроси, които може да зададете на място.
(За музея разказа Елизабет Тончева)
Епиграфски център във Видин – архитектурен паметник на културата
Срещу средновековната крепост „Баба Вида“, в Крайдунавския парк на Видин, се намира Археологическият музей, или още наричан Епиграфски център.
Сградата, в която той се помещава, е архитектурен паметник на културата от местно значение и е построена преди повече от 200 години. Нейното предназначение е било за съхранение на зърнени храни, събирани от турската власт като данък „десятък“ от българското население.
Към днешна дата тя е реставрирана и адаптирана за епиграфски център с цел съхранение и експозиция на археологически находки от различни епохи. Експонирани са 38 движими археологически и епиграфски ценности, които датират от Античността до XIX век.
Музеят е отворен за свободно посещение.
(За музея разказа Антонина Лозанова)
Исторически музей в Чипровци – съхранена памет за славно минало
В сърцето на град Чипровци, високо на Историческия хълм, се издига сграда, която помещава богатото културно-историческо наследство на този край.
Исторически музей – Чипровци е открит през 1988 г. – събитие, тясно свързано с 300-годишнината от Чипровското въстание. В своите пет зали музеят представя експозиция, обхващаща векове събития и процеси, които открояват Чипровци не само в българската, но и в световната история. Първата експозиционна зала е посветена на дейност, която се развива по тези земи още от древността – рудодобива. Планините в чипровския край са богати на природни богатства – златни, сребърни, медни, оловни, стоманени и железни залежи. Втората зала излага на вниманието на посетителите запазени изящни произведения, изработени от майсторите в Чипровската златарска школа. Освен с ювелирните си произведения, Чипровци прославя България и с друг ценен занаят, запазен и до днес – килимарството – традиция, вписана в листата на ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство на човечеството.
Просторна зала в музея помещава автентични древни и съвременни чипровски килими, разказвайки за начина им на изработване – от природните багрила, използвани за оцветяване на вълната; през тъкачния стан; до готовите произведения на изкуството с две лица, изтъкани от вещите ръце на килимарките, а вплетената в тях чудна символика ни говори с глас, извиращ от векове назад във времето. Музеят разказва и за значимата просветна дейност на местното висше католическо духовенство, за развитата църковна живопис, както и за избухването на Чипровското въстание и последвалото го жестоко потушаване.
Историята, която музеят в Чипровци събира между своите стени, води началото си от древността, но продължава да се пише и днес.
През годините на своето съществуване Исторически музей – Чипровци е организатор на редица значими събития: чества паметни дати; провежда научни конференции; домакин е на изложби и концерти и е главен деец в поддържането на културната дейност сред местното население.
(За музея разказа Йоана Димитрова)
Надяваме се обиколката на специалните за авторите ни места, която ви предложихме, да ви е харесала. Посещавайте музеите в Северозапада – тези ценни пазители на нашата собствена история.
