Пътят към вътрешната светлина: Виктория и калиграфията на душата
Натали Ангелова
В свят, където шумът често заглушава смисъла, има хора, които избират да говорят по друг начин — с мастило, с ритъм, с почит към древното. За тях изкуството не е просто средство за изразяване, а начин на съществуване. Такава е Виктория Алексиева — или Виктория Алексиел, преподавател по японски език и култура, автор на поетичната книга „Маскарад“, илюстратор, преводач и артист, който борави с линии така, както поетите боравят със смисъла.
Нейната изложба, представена на 21 юли в град Вършец – място, в което е получила средното си образование и което пази важен спомен за личностното ѝ израстване, събира на едно място няколко форми на изкуство: японската калиграфия шодо, детайлна илюстрация и поезия от дебютната ѝ книга „Маскарад“ – един своеобразен „роман в рими“, в който всяко стихотворение е отделен глас, но всички заедно шепнат за онова, което най-силно човешката душа търси: истина, идентичност, смисъл.
Виктория живее в Пловдив, където преподава японски език, култура и калиграфия, превежда от английски и японски и създава илюстрации, които буквално визуализират вътрешния ѝ свят. Тя не вярва, че вдъхновението е романтична отживелица – напротив, смята го за съюзник, който трябва да бъде хванат за ръка точно в момента, в който се появи. Творчеството ѝ не е опит за бягство, а за съпротива – срещу фалша, срещу повърхностното, срещу тихата капитулация пред посредственото.
Книгата „Маскарад“, издадена от Skyway Publications, съдържа 39 стихотворения и 9 авторски илюстрации – свят, населен с персонажи, в които лесно можем да се припознаем. Има бунт и нежност, критика и надежда, сарказъм и светлина. Това е книга за маските – онези, които ни налагат, и онези, които сами избираме.
В следващите редове ще ви срещнем с нея – в разговор за поезията, калиграфията, смелостта да бъдеш различен и за онова тънко изкуство да запазиш красотата жива.
Виктория, какво означава за теб да се завърнеш във Вършец с изложба, представяща различни аспекти на твоето творчество?
Преди всичко, благодаря за проявения към изложбата интерес! Както споменахте, Вършец е мястото, в което съм прекарала един значим, формиращ личността отрязък от своя живот – това е градът, в който съм получила своите първи идеи и вдъхновения. За мен това завръщане е изключително вълнуващо, защото то е стъпката, чрез която преминавам границата от мечта към реализирана реалност. Изобразителното изкуство, подобно на литературата, се ражда в отделеност и усамотеност от света, бива развивано с неуморни усилия, но за да бъде истински живо, трябва да бъде споделено с публиката.
В изложбата съчетаваш илюстрации и японска калиграфия — две привидно различни форми. Как те съжителстват в твоя творчески свят?
Още от дете винаги съм била привлечена от съчетаването на литературния език със средствата на художественото изкуство. Според мен тази симбиоза дава по-пълнокръвен израз на идеите на твореца. Именно това е и причината да се осмеля сама да илюстрирам произведенията от дебютната си книга, „Маскарад“, въпреки, че по отношение на графиката все още съм в процес на обучение.
От друга страна, йероглифите от японската азбука, представляват стилизирани рисунки на света, който ни заобикаля. С малко повече въображение, зрителят би могъл да види клоните и корените на йероглифа, изобразяващ дърво или Луната, представена като полумесец с преминаващ пред него облак.
Кога откри японската култура и как се роди интересът ти към шодо – изкуството на калиграфията?
От най-ранна възраст интересът ми към японския език и култура винаги е бил съчетан с едно безкрайно любопитство към самата страна, която почита и успява да запази своите уникални традиции и обичаи, като същевременно с това бележи изключителен технологичен прогрес. Желанието ми да изучавам сериозно японски и да го превърна в своя професия беше самото звучене на езика. В него има ритъм, мелодика и магия, които ме накараха да го почувствам близък, въпреки огромната разлика в граматическо отношение.
Сега, когато самата аз съм преподавател по японски език и култура в гр. Пловдив, виждам у своите ученици, които са на най-различна възраст, същата страст, същото чувство на свързаност с тази географски далечна, но близка до душата страна. Винаги си спомням и споменавам с голяма обич името на първата ми японска преподавателка във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Акияма Мая, която е калиграф и благодарение на която за пръв път се докоснах до света на шодо.
Разкажи ни повече за изложбата във Вършец – каква е нейната тема и какво послание носи?
Изложбата се състои от няколко компонента. Фокусът е насочен към богатите на детайли илюстрации (30 на брой), първите десет от които са включени в „Маскарад“. Книгата представлява концептуална поезия, изградена около персонажи с различни съдби. Някои от тях се съпротивляват на отредените им „маски“, други се примиряват. Книгата донякъде е отражение на странния съвременен свят – представен в готически вариант, с герои, лутащи се между онова, за което копнеят, и това, което им е отредено. В нея се усеща и доза разочарование и критика към фалша и лицемерието на съвременното общество. Въпреки това надеждата винаги проблясва и персонажите получават своите шансове за съпротива.
По отношение на калиграфската част на изложбата, в нея са представени над 60 послания – както в рамки, така и за закачване на стена. Сред тях има отделни символи, които носят по няколко значения и имат различни начини за произнасяне. Представени са също японски поговорки, често срещани изрази, както и японска поезия – хайку.
Какво те вдъхновява в ежедневието и как това се отразява в твоето творчество?
Макар че „Маскарад“ излезе от печат преди броени седмици, аз пиша от години и имам публикации, както в хартиени издания, така и онлайн. Понякога като отзив към свои произведения чувам коментари, че са прекалено сложни или дори мрачни. В този ред на мисли мога да кажа, че понякога дори негативното и неприятното във всекидневието може да послужи за вдъхновение. Не за да задълбаваме в него, а за да потърсим изход. Не за да се оправдаваме с него, а за да може светлината да изпъкне по-ясно на неговия фон.
Аз не подценявам българската публика, за разлика от много съвременни поети, и не смятам, че нещата трябва да ѝ бъдат поднесени наготово. Всекидневието на всички често е изпълнено с трудности и прибързана агресия. Но ми се ще хората да бъдат по-осъзнати и внимателни един към друг, защото не знаят през какви вътрешни борби преминава отсрещният човек. Друго, което ме вдъхновява, е моментът, в който видя моите собствени съкровени мисли, написани по най-добрия начин от човек, живял преди стотици години или на другия край на света.
Северозападна България очевидно заема специално място в сърцето ти – как този регион ти е повлиял като творец и човек?
Като човек, прекарал първите почти 20 години от живота си в няколко града в Северозапада, на първо място се чувствам тясно свързана с природата. Тя ме кара да се чувствам у дома си още в момента, в които усетя промяната на въздуха. Във Вършец и в Берковица са писани голяма част от произведенията ми; в тези градове съм успявала да остана насаме с мислите си.
От друга страна, Северозападът дава суров урок по оцеляване. Това умение, което ми е много необходимо в момента. В България в днешно време човек трудно се развива в сферата на изкуството. И това е по една основна причина – хората на ръководни постове в тази сфера не просто отказват да подадат ръка, но и умишлено се стараят да сложат пречки пред нас – творците, които все още са в началото на своя път. В галериите, в медиите, в литературата биват лансирани произведения, които отдавна се преминали границите на добрия вкус и извращават чувството за естетика.
Въпреки всичко аз вярвам, че стойностното, смисленото изкуство оцелява и процъфтява именно в трудни условия.
Какво предстои за теб след изложбата? Какви са мечтите и плановете ти?
С настоящата изложба поставям началото на поредица представяния на дебютната си книга в редица градове из цялата страна. Тук акцентът е върху визуалната част, като участие в празника на града. Всъщност „Маскарад“ възникна като цикъл от няколко стихотворения, включени в друга книга. Постепенно идеята претърпя развитие и се отдели в самостоятелна творба. Предстои оставащите стихотворения да бъдат подредени, редактирани и, разбира се, да дойте точният момент за втора книга.
Мечтите ми са мечти на човек, който твори с цялото си същество: да имам свободата и възможността да се развивам в сферата на изкуството и, ако е дал Бог, някой ден да надмина най-големите си очаквания. На вашите читатели бих искала да пожелая да не престават да се интересуват, да четат, да предизвикват себе си. Да не пренебрегват съвременната поезия и да не си казват: „Не разбирам от поезия, това не е за мен“. Защото вярвам, че съществува точното стихотворение за всеки човек. То трябва само да бъде открито.
В свят, в който често губим връзка с автентичното и се лутаме сред блясъка на фалшиви маски, изкуството остава една от малкото територии, където истината все още се изписва с мастило – било то под формата на дума, образ или знак. Изложбата на Виктория Алексиел „Илюстрации“ и „Японска калиграфия – шодо“ не са просто експозиции – те са покана за размисъл, съзерцание и емоционално съпреживяване.
Заповядайте от 21 до 27 юли във фоайето на Народно читалище „Христо Ботев – 1900 гр. Вършец”, за да се запознаете отблизо с изложбата. Тя е част от програмата на „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“ – Вършец 2025 г.
