Пещерите на Северозапада: Хайдушка пропаст и легендата за разбойниците
Тихомир Алексиев - Роки
Продължаваме нашата поредица за пещерите около Белоградчик с една дестинация, която не е туристическа и се посещава много рядко – Хайдушката пропаст. Част от нея е достъпна само с помощта на специализирани умения и екипировка и не е част от препоръчителното ни меню за посещения, освен ако нямате нужния опит и оборудване. Пещерите винаги са били тайнствени места, привличащи изследователи, авантюристи, търсачи на съкровища, бегълци и както казваме в Белоградчик „айдуци“. Покрай скритите им тайни те често обрастват с легенди, които понякога изглеждат толкова брадати, че чак ти е трудно да повярваш. Но понякога става така, че легендите се потвърждават от материални свидетелства. За една такава история ни разказва отец Серги. Нашият разказвач е не само духовно лице, но и дългогодишен спелеолог, участник в откритията, за които ще разкажем по-долу и председател на пещерен клуб „Бел прилеп“, гр. Белоградчик. Той разказва интересни истории, но преди да се впуснем в легендите за скрити от разбойници съкровища, нека да разкажем малко повече за пещерното движение в Белоградчик.
Пещерната група в Белоградчик съществува от 1958 г. От 1965 г. по предложение на бащата на организираното пещерно дело у нас Петър Трантеев към туристическото дружество в града е създаден пещерен клуб „Бел прилеп“. Негов дългогодишен ръководител е Александър Леонидов, който и днес е почетен председател. Клубът има славна история, която включва картирането на над 100 пещери от Белоградчишкия карстов район, първи места от републикански прегледи (въпреки конкуренция на клубове от София и други големи градове), както и участие в международни експедиции в Румъния, Австрия, Гърция и Грузия (тогава в състава на СССР). В Кавказката република отец Серги спасява двама свои колеги от България, които тогава са преуморени, заплашени да заспят в дълбока пещера на 1 °C и да бъдат застигнати от „бялата смърт“. Той успява да ги изведе, пренасяйки ги на участъци. Първо пренасял единия човек, после се връщал за другия, после се връщал и за багажа. При връщанията, за да вземе оставения на предния участък колега, се е налагало да им удря шамари и да ги разтърсва, за да не заспят. Трудно е да си представим физическото усилие, волята и самообладанието нужни, за да се справиш в такава ситуация. Все пак и двамата спелеолози са спасени, а нашият разказвач става сертифициран инструктор и пещерен спасител. Името на малкия му син Мартин е увековечено в откритата, проучена и именувана за първи път от спелеолозите от „Бел прилеп“ пещера Мартин 11, която е най-дълбоката пропастна пещера в Белоградчишкия карстов район. Числото идва възрастта на Мартин, който по това време вече е „опитен“ пещерняк.
Интересен експеримент е свързан и с пещерата Десни сухи печ край село Долни Лом, намиращо се отново в Белоградчишкия район. През 1977 г. спелеолозите Алексей Жалов и Стефан Цонев прекарват 62 денонощия в споменатата пещера, като правят редица изследвания и открития, без да имат връзка с външния свят и без да излизат на повърхността. По време на престоя си откриват единствения напълно запазен череп от пещерна хиена в България, както и следи от обитаване на пещерна мечка и хора от неолита. Преживяват земетресение, чийто епицентър е чак край Велинград, с много вторични трусове, като през цялото време мислели, че бученето, което усещат е от орящ над тях трактор. Много интересни са техните наблюдения върху измененията на биологичния часовник. Известно е, че при липсата на дневен и нощен ритъм под земята, субективното възприемане на времето се променя. Променя се също цикълът на спане и будуване. За да не се влияят от странични фактори, и двамата спелеолози не носят часовници или други средства за измерване на времето. На 33-тия цикъл на преспиване и будуване, когато почти са привършили провизиите, внезапно на металната врата се почуква. Оказва се, че на земната повърхност са изминали 62 денонощия. Техните подземни „денонощия“ са продължавали средно по 44 часа, като времето за бодърстване е 36 часа, а за сън 12.
А сега да се отправим (или по-скоро да се спуснем) към едно от най-любопитните открития на спелеолозите от пещерен клуб „Бел прилеп”. В края на 50-те години ръководителят на пещерната група Александър Леонидов получава сведения за легенда, според която в пещерата Хайдушка пропаст лежат останките на петима разбойници. Той е скептичен към информацията, но скоро след това получава друго сведение в същия смисъл от втори независим източник. Според легендата разбойници нападат керван в прохода Кадъ Боаз, над село Салаш, някога през османската епоха. Заграбват значително имане. Възможно е керванът да е придвижвал постъпления за султанската хазна. Плячката е опасен товар и разбойниците решават да го скрият в пещерата Хайдушка пропаст, разположена в отвесните варовикови откоси на рида Венеца, над Белоградчик. Съкровището е скрито в ниша навътре в подземната галерия, но от пещерата излиза само един. Малко прилича на историята за Али Баба и четиридесетте разбойници. Според друга версия не става въпрос за разбойници, а за хайдути, като заграбената сума е трябвало да се използва за народно-освободителното дело. Обаче на местния торлашки диалект няма дума „хайдут“, а нейният аналог „айдук“ не съдържа положителен смисъл. В тази история това има значение, както ще стане ясно по-нататък.
В съзнанието на Леонидов назрява идеята да се проучи пещерата и да се провери истинността на легендата. Пещерната група от Белоградчик подготвя екипировката си и се изкачва към Венеца. Пещерата донякъде е достъпна и без алпийска екипировка. В тази част няма нищо съмнително. Малко след спускане по първия невисок отвес е намерен скелет. Следва стеснение и по-голяма пропаст, като на дъното и са открити още 4 скелета. Спелеолозите достигат до края на пещерата, без да открият скритото имане. За откритието им е съобщено в милицията (тогавашната полиция). Експертизата потвърждава вековната възраст на човешките останки. Запазени са най-вече черепите.
Отец Серги споделя с нас реконструкция на събитията, за които подсказват намерените скелети. Може би човешките останки са следствие от поредица заговори вътре в разбойническата дружинка. Най-вероятно четирите скелета навътре в пещерата са станали жертва на двама от техните събратя, които са се наговорили и ги убили с цел да делят плячката само на две. На свой ред един от двамата заговорници убива другия, за да присвои всичко за себе си. Пещерата предлага известни удобства за подобни действия. Проходите са тесни и за този, който е излязъл първи не е трудно да постави другия в капан. Мястото е отдалечено и трудно достъпно, произведени изстрели или шум от борба не биха били чути извън пещерата.
Едно допълнение към тази легенда подсказва донякъде какво може да се е случило с имането. Отец Серги разказва история, според която в средата на ХХ век 15. Ломски пехотен полк е на учения около село Боровица, югоизточно от Белоградчик. Един от войниците помолил командира си да му разреши да се усамоти настрани с цел облекчаване на естествените си пориви. В храсталаците войникът се натъкнал на турски монети и други ценни предмети. На другия ден се направил на болен и получил разрешение за домашно лечение. Използвал полученото време да потърси намереното съкровище, но за негово най-голямо разочарование не намерил нищо. Връщайки се в своята рота, той признал на командира си за случката. Последвало ново търсене, вече с помощта на командира. Но и този път безуспешно. Какво се е случило със съкровището? Няма кой да ни каже. И до днес Хайдушката пропаст, както и дивите местности около Белоградчик, привличат търсачи на съкровища. Така е и така ще бъде, защото както е казал народът „повече от китайците са само мераклиите“. Е, индийците също имат какво да кажат по въпроса, но сме сигурни, че и сред тях има много желаещи да открият съкровище. Очаквайте скоро и следващия ни разказ за подземните богатства и красоти, в който ще се спуснем в ново приключение!
Източници:
„Атлас на пещерите в района на Белоградчик“, Съставители: А. Леонидов и П. Трифонов.
„Дни и нощи под земята“, А. Жалов. Ст. Цонев
