Пещерите на Северозапада: Хилядолетната тайна на рисунките от Магура
Тихомир Алексиев - Роки
В предишната ни среща с Магурата се спуснахме надолу и навътре в пространството, но и назад във времето. Сега ще продължим нашето пътешествие към общочовешкото съзнание, в най-загадъчното и вдъхновяващо разклонение на пещерата – „Галерията с рисунките“. Ще се спуснем там, където в настоящия момент е разрешено да влизат само учени и филмови екипи. Ще дадем думата на нейните изследователи, водачи, пък и на автора, който имаше уникалния шанс да придружи филмовите екипи на „Без багаж“ и „Съкровища с Бетани Хюз“. Около това място винаги витаят въпроси, но има твърде малко сигурни отговори. Затова, читателю, отвори широко вратите на своите възприятия и нека се спуснем в мрака на хилядолетията!
Да започнем с малко факти. Духовното съкровище, за което разказваме днес, е заведено под името „Пещера Магурата със скални рисунки от бронзовата епоха“ в Националния регистър на недвижимите културни ценности към Националния институт за недвижимо културно наследство. През 2015 и 2016 г. бе проведeна кампания за приемането на рисунките в списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО. Първото предложение е направено през 1984 г., като от тогава рисунките са в предварителния списък. Във връзка с тази инициатива през 2016 г. в Париж бе открита изложбата „Магурата – легенди от праисторията“. Поканени бяха експерти от Испания, грижещи се за опазването и експонирането на рисунките от пещерата Алтамира, които да оценят значението и статута на тайнствените знаци от Магурата. В периода 2017–2018 г. НАИМ–БАН осъществява лазерно 3D сканиране и UV проучване в резултат от което е съставен най-подробният каталог на изображенията досега. През 2019 г. Министерство на културата ограничи достъпа до галерията с рисунките с цел тяхното опазване и от тогава желязна решетъчна врата прегражда пътя към тях. Нека да открехнем вратата с този разказ и да видим какъв е смисълът и значението на това послание от миналото.
В галерията можем да видим рисунки на животни, танцуващи жени, итифалически мъжки образи, а също голям брой геометрични фигури – шахматно подредени квадрати, зигзаги, множество Т–образни знаци и други. Преминавайки по-навътре достигаме до „Слънчевата зала“ или „Светилището“, където според някои изследователи можем да открием древен слънчев календар, може би най-стария известен в Европа. Самото име, под което е регистрирано в списъка с културно наследство, подсказва, че според преобладаващата част от специалистите рисунките са от бронзовата епоха, може би на около 5 000 години. Изследване на някои рисунки с метода, популярен като „въглерод четиринадесет“, потвърждава тази датировка, но има и несъгласни.
Бащата на организираното пещерно движение у нас – Петър Трантеев, чието име носи Националният пещерен дом при село Карлуково, живо описва съвременното състояние на рисунките през 60-те и 70-те години на ХХ век. В своята книга „Магурата. Рабишката пещера“ той разделя рисунките на древни и на фалшификати много от които са се появили след първото съобщение за древните рисунки на Димитър Маринов и които нарича „иманярски знаци“. Споменава и модата на „драсканиците“, която в крайна сметка ще доведе и до затварянето на галерията години след смъртта на дълбоко почитания от спелеолозите Петър Трантеев. Той представя всеобщото тогава мнение, че „тук са изобразени два вида сцени – ловни и фалически. Последните са тясно свързани с култа към плодородието, известни по-късно като „Дионисиеви оргии“ или „вакханалии“. Ние добавяме, че култът към Дионис е имал и мистериален характер, за което пещера с отделни вход и изход като Магурата е много подходящо място.
Новаторска гледна точка представя дигиталният археолог Кристина Илиева, която е изследвала рисунките с лазерен скенер и UV светлина, в проект с ръководител доц. д-р Стефан Александров, организиран от Националния археологически институт с музей към БАН през 2017 -2018 г. Тя беше водач и събеседник на популярната водеща на Би Би Си Бетани Хюз, която засне епизоди за България, включително в Магурата, в поредицата си „Съкровища“. В разказ пред „Призни“ Кристина сподели опита си от своя двумесечен ежедневен престой в галерията в продължение на много часове, докато посетителите влизат и излизат. Благодарение на тези проучвания са направени пълни 3D копия на рисунките и самата галерия. Тези данни позволяват създаването на физически копия на произведенията на пещерното изкуство или представянето им чрез модерни презентационни форми на туристите, без риск от тяхното по-нататъшно увреждане. С помощта на UV технология са регистрирани осем рисунки, които по-рано са били заличени, включително и на женски фигури.
Първото нещо, което е добре да си представим, преди да правим предположения, е начинът, по който древните хора са влизали в галерията и са осветявали пътя си вътре. През онези отдалечени времена нито е имало обособена туристическа пътека навътре в пещерата, нито електрическо осветление. Археолозите не са открили следи от обитаване в тази галерия, което подсказва, че тя е използвана само за специални цели. Хората, които са обитавали огромната „Триумфална“ зала на входа на пещерата, е трябвало да имат някаква причина да навлязат в пълния мрак на вътрешността. Минава се през залата на „Срутището“, като тогава вероятно се е налагало да се катерят по огромните и ръбати каменни блокове, паднали от тавана в по-стари времена. За да достигнат самото разклонение, е било нужно да се покатерят по хлъзгава повърхност, където сега има изградена удобна тераса с парапети, а после да се провират през тесни места, вероятно с помощта на мъждукащи факли.
Веднъж преминавайки през тесния вход на галерията, пред тях се е разкривал един по-различен подземен свят. Температурата в галерията е с 2-3 градуса по-висока от останалата част на пещерата, влажността е по-ниска. Самите стени на галерията се извиват в свод и са гладки, почти без вторични образования, като сталактити и сталагмити, което ги прави удобни за рисуване. Ниската влажност и липсата на отлагане на калциев карбонат дава шанс на рисунките да се запазят във времето. Дали древните са осъзнавали това? Изборът на място едва ли е случаен. Можем да предположим, че тогавашните хора са били не по-малко любопитни и наблюдателни от сегашните. Те са познавали дълбините на пещерата, а освен това са имали представа за променящите се условия в различните и части.
Самите рисунки са доста различни от цветните реалистични сцени от Ласко, Шове и Алтамира. Те са графични, изпълнени с ръце и четки от растителни снопи. Материалът, от който са направени е пещерно гуано, т.е. екскременти от прилепи, смесени с вода. Липсва особен детайл, което подсказва, че особеностите на материала и функцията са различни от тези в споменатите пещерни галерии в Европа. Може би става въпрос не толкова за изкуство, колкото за графично представяне на идеи. Някои дори виждат писменост от типа на йероглифната, но за това по-нататък. Друго, което отличава магурските изображения от рисунките във френските и испански пещери, е тяхната датировка, което също е важно, тъй като за тяхната функция има значение дали създателите познават земеделието или са ловци и събирачи от старокаменната епоха.
Осветявайки пространството с факли, галерията не се е разкривала пред древните хора в своята цялост, както е сега с електрическото осветление. Възприемането на изображенията е ставало последователно като при комикс или презентация. Това е от голямо значение защото подсказва, че отделните рисунки може да са част от цялостен разказ, представян на етапи, със специално предназначение. Изтъквайки това обстоятелство, Кристина Илиева привежда две възможни хипотези за смисъла на рисунките. Двете не се изключват взаимно, а по-скоро групират изображенията в два модела. Първата група от рисунки обединява прочутата ловна сцена, геометричните фигури и „Слънчевия календар“ в репрезентация на външния свят. Шахматно подредените квадрати може да се интерпретират като земеделски полета, зигзагообразните изображения като вода, а соларния символ от „Слънчевата зала“ като календар, необходим за планиране на земеделските дейности. Това са елементите на едно агрикултурно общество, където ловът има спомагателна функция за изхранването. Показателно е, че „Ловната сцена“ се разкрива първа, а после следват абстрактните символи, което може би е и хронология на начините за изхранване на човека в исторически план. В този случай можем да възприемем тази група рисунки като своеобразна школа или библиотека, където младите членове на общността са можели да получат знания за историята, лова, земеделието и религията. Тъмните фигури на бялата обла пещерна стена, оживявайки от игривите отблясъци на факлите, са разказвали запомнящи се истории. Но това е само едната версия.
Изглежда, че сред най-разпространените мотиви в пещерната галерия са двойка фигури. Женска фигура, която танцува, както и обърната към нея мъжка итифалическа фигура. Има ги над „Ловната сцена“, в „Слънчевата зала“ и на много места из галерията. Според традиционните обяснения това е танц на плодородието. Според Кристина Илиева е възможно това да е сватбен ритуал, при който избраниците да се рисуват взаимно. В полза на тази хипотеза са индивидуалните особености и черти на различните двойки. Традиция, която по особен начин напомня на заключените катинари, с инкрустирани имена на влюбени, на моста над гребния канал в Пловдив например. Както споменахме, самото достигане до галерията е било предизвикателство, което двойката може да премине благополучно с взаимна подкрепа. Влизането в галерията може да е било сключване на брачни клетви, при което двойката оставя своя знак, за да излезе като едно цяло.
Има една интересна композиция в „Слънчевата“ или „Церемониалната“ зала. Там до двойката има мистериозна танцуваща фигура без глава. Кой ли пък е това? Жрец или дух? Подходящ момент да споменем идеите на един човек, покорен от тайнствените лабиринти на Магурата, който твори под псевдонима Магус Магнус Киковски. Наред с традиционните научни методи съществуват и алтернативни подходи към разбирането на рисунките. Според Магус Киковски датировката на рисунките от бронзовата епоха е неточна и трябва да се върне 40 000 години от нашето време, когато вероятно катаклизъм, предизвикан от смяната на местата на магнитните полюси на Земята, е принудил хората да потърсят убежище в подземния свят на Магура. В своята книга „Посвещението Магура“ той определя смисъла и значението на всяка композиция и рисунка, като добавя култа към „Богинята Майка“, различна интерпретация на „Ловната сцена“, както и цялостно обяснение за функцията на целия комплекс. Виждайки себе си като посветен маг, той водеше групи от любопитни туристи, докато галерията беше отворена. Според него галерията е място, където са записани големите достижения на цивилизацията под формата на универсална писменост. Там има записан целия ключов човешки опит и това е мястото, откъдето е тръгнало разпространението на цивилизацията и познанието, необходимо за развиването ѝ.
На мен самия ми се струва, че Галерията с рисунките никога няма да разкрие напълно своите тайни. А сега, когато е затворена, можем да се надяваме, че поне ще бъдат положени ефективни усилия за опазване на нейните съкровища. От моя скромен опит при посещенията ми тази година си мисля, че нейното най-интересно свойство е как взаимодейства с хората. Самата природна красота на галерията е достатъчно впечатляваща, както и нейните прилепи. Запитваш се: „Кое кара хората да искат да оставят своя знак и защо тук?“ Освен древните рисунки, има следи от римската епоха, надпис от 1853 г. и много имена на хора, които „бяха тук“. Някои са оставили и датировка. Това място има способността да въздейства, да привлича, да ни накара да се замислим за древни загадки и да се „тагнем“. Може би това не са точно рисунки, а символи. В юнгианската психология символите са носители на връзката между човека и неговото колективно минало. Може би в „Галерията са рисунките“ можем да видим материална проява на нашето колективно несъзнавано, където пазим важна информация за човешката душа. Може би трябва да изследваме не само рисунките, но и това което кара хората да ги създават. И тъй като желанието на хората да се изявяват не спира, сигурно е добре да ги оставим да почиват и подобно на другите известни пещерни галерии да се пресъздадат отделно. В последното голямо разклонение на Магурата има една голяма галерия с гладки стени. Може рисунките да се представят, както с физически копия, така и чрез модерно мултимедийно пътешествие във времето. Идеи и проекти в тази насока имат от дигиталния Музей за праисторическо изкуство Магура, като на техния сайт е разказано за опита на други страни и какво може да се направи. Бъдещето на рисунките е не по-малко интересно от тяхното минало, защото няма съмнение, че те ще продължават да ни интригуват. Надяваме се, че сме помогнали да се докоснете до този тайнствен свят, обгърнат в мрак, където древните са оставили своите знаци, за да имаме възможност да разсъждаваме върху вечните човешки символи и тяхното значение.
