Река Огоста – кръвоносната система на Северозапада
Моника Тинчева
В прегръдка, дълга малко повече от 140 км, животворна речна вена опасва Северозападна България. В превод името ѝ означава „божествена“ и как няма да е такава като в днешно време влива живот край 20 населени места – 16 села и 4 града. Царствената река носи името си още от далечните римски времена и то първоначално е било латинското наименование Augusta. Неговият леко променен изговор се е запазил и до днес и с името си подсказва за значението, което е имала от древността, та чак до наши дни.
Река Огоста извира в района на връх Вража глава в Чипровската планина на надморска височина от 1760 м. Влива се в река Дунав на североизток от село Хърлец.
От всички реки в района тя има най-голям водосборен басейн и се нарежда на 17 място по дължина сред всички реки в България.
Огоста изминава дълъг път, пресичайки разнообразни по релеф местности и различни по вид местообитания. Нейните притоци са повече от 20 и речната система на реката наподобява туптящ кръвоносен съд с множество капиляри. И притоците ѝ, подобно на кръвоносната система, доставят живителна сила до природата и населението на тази част от България.
Водите на Огоста минават през тесни и широки долини, през гъсти гори и земеделски земи. По пътя след вливането на притока Дългиделска Огоста, реката преминава в язовир Огоста и след това продължава своето пътешествие през град Монтана. В язовира се вливат и други нейни притоци – Златица, Бързия и Барата. След Монтана – Огоста прави завой на североизток и продължава, събрала притоците на още две реки – Ботуня и Шугавица. Посоката е Дунавската равнина, а в този участък още два притока (Рибине и Скът) се присъединяват към водната мощ. Заветната точка, където ще се влее Огоста след този дълъг път, е река Дунав.
Интересно е наличието на варовикови скали в десния бряг на долното течение на Огоста. Там се намират и черупки от морски обитатели, което може би ще учуди с факта, че този участък някога е бил морско дъно.
През 2023 от Министерството на околната среда и водите бяха обявени още четири защитени зони, а между тях е района около река Огоста, който включва землищата на с. Бутан, с. Гложене, с. Крива бара, с. Хърлец, с. Войводово, с. Сараево, с. Софрониево и гр. Оряхово. Там обект на защита са прилежащите природни местообитания – естествени езера, планински и равнинни реки, алувиални (крайречни) гори и т.н.
Флората и фауната са богати и разнообразни. От бозайниците своя дом там са намерили видрата, лалугера и добруджанския хомяк. Представители на земноводните и влечугите са червенокоремната и жълтокоремната бумка, добруджанския тритон, шипоопашатата костенурка и др. От рибите пък са защитени карагьозът (познат още като дунавска скумрия); балканската мряна, белоперата кротушка, балканския и големия щипок и др.
Огоста е една от реките, които са в режим „Хвани и пусни“. Важно е да се знае, че при извършване на любителски риболов, е забранено задържането на улов от речна (балканска) пъстърва и македонска пъстърва в участъците на реките и водните обекти, които са следните:
- Река Дългиделска Огоста и притоците й – от изворите до вливането в р. Огоста;
- Река Ботуня заедно с притоците й – от изворите до кв. Заножене на гр. Вършец;
- Река Огоста – под язовирната стена на яз. Огоста до железопътния мост при с. Ерден, общ. Бойчиновци от стената на язовир Огоста до моста на бензиностанцията с изключение на периода от 01. Октомври до 31. Януари;
- Река Шабовица – от изворите до кв. Беговица;
- Река Голема река – от изворите до кв. Беговица, гр. Берковица;
- Река Къса река – от изорите до кв. Беговица, гр. Берковицa.
Периодично се организират акции за почистване на бреговете и на коритото на река Огоста. Важно е това да се превърне в традиция и в начин на мислене, за да може реката да бъде чист и гостоприемен дом за своите обитатели и да продължи да влива живот около себе си.
По поречието на реката се намират и два живописни манастира с дълга и интересна история. Единият от тях е Лопушанския манастир „Свети Йоан Предтеча“, който е разположен на около 300 м надморска височина в долината на река Дългиделска Огоста. Манастирът е бил любимо място на Иван Вазов и именно там той създава част от романа си „Под игото“.
Другата света обител, която се намира в долината на реката е Чипровския манастир „Свети Иван Рилски“. Манастирът е бил построен през 10 век и в продължения девет столетия е имал важна роля за духовността и просветата на България.
Огромната важност и значението на река Огоста за северозападния район едва ли може да се обхване в няколко страници. Това обаче, което със сигурност трябва да се знае, че от нас зависи какво ще бъде бъдещето на реката, на природата и на всички живи същества, чийто дом е този район. Нека да я пазим и да гледаме на нея не като на даденост, а като на дар.
