„Рисувална“ с годишна изложба на младите артисти от Монтана
Анжелика Иванова
Вярвате ли, че изкуството може да спаси света? Аз съм сигурна в това и знам, че артистите, които насърчават по-малките да го правят, са едни от най-вдъхновяващите супергерои по света!
Този петък, на 13-и декември, от 16:30 ч. в Регионална библиотека „Гео Милев“ всеки ще може да се докосне до творбите на младите артисти от Монтана. За втора поредна година учениците на творческо ателие „Рисувална“ ще представят своето изкуство напълно безплатно на всеки, който иска да види света през техните очи.
В свят, в който дигиталното ни е завладяло в голяма степен, ви предлагаме да видим магията на реалността, огряна от вдъхновението на младите артисти, за да си припомним красотата, която е около и в нас.
Днес ви срещаме и със самата Светослава Михайлова, основател и преподавател в творческото ателие, за да научите за събитието и през нейните жадни за изкуство очи.
Здравей, Светослава! Всичко започва с малко вдъхновение. Какво те насърчи да създадеш тази голяма изложба, която ще събере на едно място изкуството, вълнението и творческото вдъхновение на децата и младежите?
Добрият резултат от усърдната работа на учениците от ателието през изминалата година е поводът да се организира това събитие. Плодовете на техния упорит труд заслужават да бъдат показани, оценени и аплодирани, за да могат децата сами да се уверят, че старанието и талантът имат отражение в лицето на зрителя и това да ги мотивира още повече. Надявам се тази изложба да подейства вдъхновяващо и за нейните посетители, особено за по-малките, които след време да потърсят повече допирни точки с изкуството, докосвайки се до творчеството на своите връстници, вече плуващи в тези води.
За какъв тип хора е подходяща изложбата и кой би си взел най-много доза креативна енергия от нея?
Изложбата е подходяща за всички деца и ученици, които имат отношение към изобразителното изкуство, за тези, които още не са се сдобили с такова и, разбира се, за техните учители и родители. Но смятам, че всеки посетител би могъл да си открадне доза цвят и енергия от експозицията, независимо от възрастта и професията си, подкрепяйки младите таланти с присъствието си, а защо не и с някоя откупена творба.
Има ли определена тема или концепция, която обединява изложбата, или тя е по-скоро свободен израз на индивидуалните творци?
В ателието работим по различни направления от художественото образование. Стремя се да да дам възможно най-богат опит и познания във възможно най-много сфери в изобразителното изкуство, поставяйки конкретни учебни задачи, така че експозицията трудно може да се определи като резултат от свободен израз на индивидуални художествени търсения при малките творци, но в никакъв случай не е и концептуална, тъй като включва твърде голямо разнообразие от теми.
Как подбрахте творбите, които да бъдат представени на изложбата? Какъв е процесът на селекция?
Селекцията на творбите бе най-сложната за мен задача, тъй като всеки от участниците има доста обемно и богато творчество. Процесът е муден и неприятен, защото е трудно, а и нередно сред толкова много артистични постижения просто да сложиш етикет „става“ или „не става“, но за съжаление нямаме физическа възможност да покажем всичко, което искаме.
Какво те вдъхновява като преподавател по изкуство и как поддържаш собствения си творчески дух като човек, който живее в по-малък град, а твори на пълен работен ден?
Работата ми с децата определено е нещо, което действа положително на духа ми на артист на местно ниво. И няма да преувелича ако кажа, че ежедневно се уча от тях. Удивителни са в своята артистична чувствителност и искреност и в това, че успяват да намерят най-простичкия път към решаването на даден художествен проблем, което прави изкуството им толкова непринудено и чисто. Освен уроците, които им давам, за да поддържам творческия си тонус, не спирам да работя по осъществяването и на собствени идеи и проекти. Рисувам често, а Монтана е страхотно място за един художник да бъде в единение със себе си. Старая се често да общувам с мои колеги и приятели извън нашата територия. Следя творчеството им и се вдъхновявам от постиженията им. Смятам, че XXI век, когато всички сме толкова мобилни, не би трябвало животът в малкия град да е пречка за личното и професионалното ни израстване или оправдание за липсата на такова.
