Сашо Льонката: живот, отдаден на пещерите и спелеологията
Тихомир Алексиев - Роки
Тази история трябваше да е за отминалото, изгубеното и невъзвратимото. Нашата поредица за пещерите около Белоградчик трябваше вече да е приключила с разказа ни за пещерите край Орешец. Случи се така, че докато подготвяхме тази уж последна история от поредицата, земния си път приключи Александър Леонидов – основател, дългогодишен лидер и почетен председател на клуб „Бел прилеп“ и вдъхновител на пещерното движение в Белоградчик. Така се оказа, че няма как това да е краят на поредицата, защото е редно да се почете паметта на Сашо Льонката, както е известен в Белоградчик. За това се свързах отново с председателя на пещерен клуб „Бел прилеп“ – отец Серги, който беше нашият източник на информация за миналото на клуба и други истории, включени в статиите „Хайдушка пропаст и легендата за разбойниците“ и „Подземният свят около Орешец“.
Разговорът не премина, както очаквах. Вместо да жалим по славното минало на клуба, да оплакваме смъртта на Льонката или пък нерадостното настояще на пещерното движение в Белоградчик, разговорът все отиваше към бъдещето. В един от предишните ни разговори отец Серги беше казал, че е „генерал без армия“, визирайки възрастта на останалите спелеолози и липсата млади попълнения. Но може би като човек с вяра той не може да приеме края на пещерното движение в Белоградчик. Затова вместо да се ровим из миналото повечето от времето на нашия разговор премина в кроене на планове.
Междувременно се случи още нещо, което промени намеренията ми. В деня след разговора с отец Серги трябваше да замина на туристическо изложение в Берлин, където да представлявам община Белоградчик. Съдбата обаче реши друго и вместо към Берлин ме изпрати към една пещера. Става въпрос за прочутата Постойна в Словения, една от най-посещаваните туристически атракции в Европа. Целта беше да се срещнем с ръководството на община Постойна, както и с концесионера на пещерата. Някак от само себе си известната словенска пещера се вмъкна в тази история, в която свързваме хора и места по неочакван начин.
Александър Леонидов е роден през 1933 г. като дете на смесен брак между местна българка и руски белогвардеец. Когато е едва на 6 години, избухва Втората световна война, а на 11 става свидетел на навлизането на съветските войски. Семейството му, бидейки свързано със старата царска власт в Русия, има всички основания за безпокойство. След завършване на прогимназията в Белоградчик, младият Александър се насочва към строителния техникум в София. Поле отбива службата си в казарма и след кратък престой във Видин се завръща в родния Белоградчик. В града под скалите той се заема с разширяващото се строителство и комунални услуги. Един от първите проекти, с които се захваща, е реставрацията на крепостта. Не след дълго Белоградчишката крепост ще се превърне в туристически обект, за което и той е дал своя принос.
В 1958 г. в Белоградчик се оформя първата пещерна група. Още в тези най-ранни етапи на пещерното движение в града, младият строителен техник се присъединява към любителите на подземни приключения. Не липсва вдъхновяващ пример, тъй като още в онези прохождащи години на спелеологията интерес към подземните светове на Белоградчик проявява един от вдъхновителите на организираното пещерно дело в България– Петър Трантеев. Тогава из пещерите в района работи и известният наш спелеолог и пещерен биолог – Петър Берон. Любопитна находка от работата на Берон е откриването на нов род бръмбари – Beronia мicevi, които се срещат само в пещерите на Белоградчишки Венец.
Минават „първите седем“ на групата и на 15.03.1965 г. е основан пещерен клуб „Бел прилеп“ град Белоградчик. Името на клуба е избрано по аналогия с бялата лястовица, която в народните вярвания носи надежда. Нашият герой е сред основателите. Клубът е под шапката на Туристическо дружество „Белоградчишки скали“ и започва работата си на високи обороти. Картирани са над 100 пещери. Клубът участва в регионални, национални и международни експедиции. През 1986 г. клубът заема първо място на републиканки технически преглед – свидетелство за високото ниво на подготовка, което получават спелеолозите в Белоградчик под ръководството на Александър Леонидов.
Нашият разказвач, отец Серги, си спомня с усмивка за начина, по който става част от клуба. Интересът му към пещерите се заражда още като малък. Като ученик в гимназията започва да влиза в подземните галерии и пропасти, при това в компанията на само още един връстник, обикновено въже и фенерче. При една такава импровизирана експедиция с цел набавяне на глина, Серги се забавя и баща му силно притеснен се обажда на Александър Леонидов. Сформира е спасителен отряд, включващ и милиция, който тръгва към скалния венец над Белоградчик. Вече по здрач на изхода на пещерата младият Сергей с изненада примигва срещу светлините на отряда, дошъл да го търси. В този ден е решено и младият приключенец е взет под крилото на Леонидов. Започва неговото обучение, както в технически аспект, така и по отношение на мерките за безопасност. Резултатът от тези усилия е, че във вече 60-годишната история на клуба не само няма тежки инциденти, но липсват дори и случаи на леки наранявания. На въпроса ми как се постига това, отец Серги казва следното:
„Нямаше нито комунизъм, нито демокрация. Всички слушаха какво казва Сашо и никой не му противоречеше.“
Така се ражда и прозвището „Големия боцман“. Сред най-ярки качества на Големия Боцман са на комуникатор, лидер, мотиватор и разпределител на задачи. Но клубният живот на пещерняците има и една друга, много по-романтична страна. Това е чувството за свобода. В годините, когато на произхода на Леонидов е гледано с подозрение, пещерите, разположени в диви и отдалечени местности, дават на пещерняците възможност да са далеч от очите и ушите на властта. Да живеят на воля. Отец Серги поделя, че понякога са идвали разни хора с неясни намерения. Но като виждат, че не се говори за политика и всичко опира до влизане по тъмни и влажни места, наситени с кал, си тръгват. А в същото време, Льонката е не само главнокомандващ, но и душата на компанията край лагерния огън.
Благодарение на тези качества на своя лидер, клубът е преминал през много успехи, но има и трудни моменти. Един от тези трудни моменти е сега, когато старото поколение желае да предаде любовта към пещерите на младите, но се сблъсква с проблемите на съвременността. Децата днес са твърде вторачени в телефоните си и обръщат малко внимание на приключенията, които ги очакват в реалния свят. Спелеологията дава възможност на децата не само да влязат в близък контакт с природата, но и да работят за развитието на своето тяло и да се научат на полезни умения за работа в група и справяне с реални проблеми.
През този месец е навършват 60 години от основаването на пещерен клуб „Бел прилеп“. По-късно през пролетта се планира отбелязване на събитието. Ще има демонстрация на техники за безопасно проникване в пещери за младите. Идеята е да бъдат привлечени нови членове и да се възроди пещерното движение. Така, както го правят на много места, например в Словения!
Не много известен е фактът, че немското име на платото Карст в Словения (на словенски Kras) дава названието на целия феномен, свързан с образуването на пещерите. Карстовите земни форми включват не само пещерите. Разтварянето на веществото калциев карбонат от леко киселинна вода спомага за образуването и на много повърхностни карстови форми – карни полета, ували, понори, въртопи, карстови извори, карстови блата и много други. Именно словенецът Валвазор е изследователят, който въвежда термина още в края на XVII в. В периферията на това плато се намира и пещерата Постойна – един от най-популярните природни феномени в Европа и най-посещаваната пещера – с над 1 милион посетители годишно.
Може би е важно да направим едно уточнение. Два различни случая са пещерите, устроени за туристически посещения и тези, които се посещават от спелеолозите, популярни като пещерняци. Това важи и за самата пещера Постойна. Цялата система от галерии на Постойна е над 20 км, като около ¼ от тази дължина е пригодена за туристически функции. Както може да се очаква, толкова голяма посещаемост поставя под натиск природата, като концесионерите полагат усилия в тази посока. Те са превърнали пещерния протей, който се среща там, в символ на Постойна и се грижат за опазването на това земноводно. Полагат се грижи за размножаването на вида, което е част от задълженията на хората, които печелят от туризма. В района има още стотици пещери, които са в сферата на интерес на учените и спелеолозите, които в много случаи са една и съща общност. В Постойна има институт за изучване на карста, както и музей, където чрез интерактивни методи е работи и с децата.
Много от нещата, които са постигнати в този район на Словения впечатляват, като се надяваме и Белоградчик да може да сподели от вече вековния опит, който имат в Постойна. Защото балансът между опазване на природното богатство и използването му като ресурс за просперитета на местната общност е много важен. Неговото разбиране изисква хората да бъдат информирани и да се работи с младите. Може би тогава онези, които са основатели на пещерното дело, ще се гордеят с усилията на техните наследници.
Светъл път на Александър Леонидов и на добър час на пещерното движение в Белоградчик!
