Следващото поколение винопроизводители – как един млад мъж продължава семейната традиция
Антонина Лозанова
Едва на 24 години, Александър Миков вече си е създал име в света на винопроизводството. Със страст към занаята, която е в сърцето му още от ранна възраст, той усъвършенства уменията си и наскоро се дипломира като технолог. С комбинация от традиционни техники и новаторски идеи, Александър е решен да поддържа семейната изба процъфтяваща и да създава вина, на които хората ще се наслаждават години наред.
Александър Миков е от град Видин, възпитаник на Математическата гимназия в родния си град. Той идва от семейство с богата история във винопроизводството – баща му и чичо му основават собствена винарна през 2007 г.: „На баща ми и чичо ми им се предоставя възможност да изкупят определени декари лозя за отглеждане и продаване на грозде, а след това решават, че е по-добра идея и по-доходоносно да се направи и винарна, за да се преработва гроздето и да се превърне във вино. В началото всичко започва само и единствено като бизнес, а днес е вече хоби и любов към това, което правим.“
Той участва в семейния бизнес от едва 15-годишен, като започва само с помощ в гроздобера. От малък се влюбва в професията и знае, че това е призванието му в живота.
Миналата година Александър завършва бакалавърска степен по технология на виното и пивото в Пловдив, като след това записва и магистърска на същата специалност. За следването в университета той разказва: „Самата специалност е много интересна, защото включва абсолютно всички напитки – вино, бира, високоалкохолни (уиски, водка и др.), безалкохолни и алкохолни.“
„В началото (през 1-вата и 2-рата година на следването) беше доста скучно и натоварващо, учехме само химия и физика, но след това (в 3-тата и 4-тата година) започна по-интересното и изучавахме целия процес от началото до края, правихме различни анализи, за да следим показателите на напитките, дори имахме дегустации по време на упражненията, представяте ли си? Да трябва да пиете вино, бира и какво ли още не по време на университет?!“, смее се той. Студентите посещават и различни винарни и пивоварни, за да се докоснат до самия процес. „Но разбира се, колкото беше интересно, толкова и трудно – имаше много учене, нашите преподаватели бяха доста взискателни“, допълва за годините в университета той.
Въпреки трудностите в индустрията, Александър е запален по работата си: „Трудностите в нашия регион са доста големи, като започнем от там, че поради ниските заплати няма квалифициран персонал. Друг проблем е самият пазар за вино в нашия регион – някои хора си правят домашно вино, което значи, че те не си закупуват такова от нас или от нашите колеги. Винената култура също е доста ниска“, разказва той. Александър подчертава и важността на разпознаването на доброто вино: „Хората трябва да разберат, че хубавото вино не струва 3-4-5 лв. за литър“.
Видинският регион е изключително плодовит, когато става на въпрос за вина – емблематичен сорт за него е чистата новоселска гъмза. На въпроса за любимите му вина Александър отговаря: „Аз лично съм фен най-много на червеното вино, разбира се, най-любимият ми сорт е нашата Гъмза, тя ми е слабост – все пак малко изби в България работим с този сорт.“
Александър непрекъснато измисля нови и вълнуващи идеи за семейната винарна. В момента те ремонтират нова сграда, за да продължат не само работата си, но и да я отворят за винен туризъм.
„Асортиментът ни от различни вина е доста богат, най-много харесвам оранжевите и червените. Времето, което ми отнема да направя някое от тези вина, е поне 9-10 месеца, а тези, които отлежават в дъбови бъчви – около година. Целият процес ме вдъхновява – това, че гроздето идва при теб и ти успяваш да го превърнеш в добро вино лично за мен е страхотно призвание“, разказва Александър.
Още след първия гроздобер с първата направена от младия технолог гъмза той печели първо място за най-добро вино от местни балкански сортове на изложение, което е за всички страни от Балканите – The Balkans International Wine Competition and Festival. Година по-късно на същия конкурс оранжевото им вино ркацители печели награда за най-добро оранжево. Гъмзата на семейната изба влиза и в топ 50 на България според „ДиВино“ – ежегодният форум за популяризиране на качественото българско вино и винопроизводство.
А за избор на питие за наближаващия Трифон Зарезан, младият технолог съветва: „Според мен в това време на годината, в зависимост от храната, която консумираме – дали е нещо по-тежко или по-леко, бих препоръчал розе, или някое по-плътно бяло вино за по-леките храни, а пък за меса препоръчвам, разбира се, червено вино.“
