Спартанец в бокса: историята на Ромео Любомиров
Елизабет Тончева
Целта на спартанското обучение е била да създаде универсални войни, съчетаващи в себе си физическа издръжливост и умствена устойчивост. Правилата на спартанците гласят:
- Най-големият позор за спартанеца е да се върне жив от изгубена битка. Затова никога не се завръщай от изпитание, без да си дал всичко от себе си.
- Хранете се само с обикновена храна и никога не преяждайте. Така, освен че ще сте готови за битка, ще калявате и ума.
- Търсете достойна конкуренция. Така само ще се борите по-усилено.
- Всеки спартанец трябва да премине през умствено и физическо изпитание. Веднъж преминато, се прераждате отново – по-добри.
- Скоростта, силата и ловкостта са по-маловажни от издръжливостта, високия дух и куража.
- Приемете смъртта като неизбежна. Така ще се освободите от оковите на страха и ще покажете пълния си потенциал.
- Не се ангажирайте с клюки. Водете смислени разговори, които ще подхранят и заздравят вашия дух.
- Борете се за добра кауза и правете всичко възможно да я отстоявате. Не се страхувайте да я защитавате.
- Заобиколете се с хора, които искат на всяка цена да станат най-добрата версия на себе си.
- Лидерите не седят отстрани.
- Поставяйте се в трудни и неудобни ситуации постоянно. Спартанецът трябва да може да се адаптира бързо.
- Ежедневният дискомфорт не позволява на тялото да изпадне в състояния на летаргия.
- Следвайте строга и безкомпромисна тренировъчна програма независимо от физическото и душевното ви състояние.
„Ако вярваш в себе си… и не се отказваш от мечтите си… и следваш пътеводната си звезда… пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.“ – из „Волният народец“ от Тери Пратчет
Ромео Любомиров е родом от град Видин и е треньор и състезател по бокс. Името му стана разпознаваемо в родния град последните седмици, защото се завърна с бронзов медал от Републиканското първенство по бокс, което се проведе в Плевен началото на месец юли. Срещнахме се с Ромео десетина дни след турнира, за да поговорим за последния мач и бокса като начин на живот. Той се състезава в категория до 71 кг, а това тогава се оказва и тази с най-много опоненти. По жребий му се пада да играе на втория ден. Печели първата си среща, но организаторите и медицинските лица на мястото го спират от това да продължи напред. Причината е травма около окото, нанесена му с глава от боксьора в другия ъгъл. Оказва се, че тя може да причини трайни щети. Въпреки че е готов да продължи, видинският състезател осъзнава опасността. Благодарен на професионалното отношение от страна на екипите, той приема решението им. Завръща се с бронзов медал. Семейство, приятели и познати го посрещат топло и той споделя с нас, че тогава е усетил всъщност каква подкрепа има в лицето на всички тези хора.
Върнахме лентата назад, когато Ромео за пръв път се насочва към бокса. Закупува си оборудване: чувал, ръкавици, въжета и започва да тренира сам. Точно така – сам. Като човек, влюбен в бокса и занимавал се с него дълги години под менторството на не един треньор, мога смело да кажа, че да се учиш тепърва на спорт като този без никаква основа (което най-малко изисква опонент за спаринг) си е изключително трудна задача. Креативността, която трябва да проявяваш; времето, което да отделяш за да търсиш, гледаш, четеш, да опитваш и да се проваляш, без да има кой да ти каже кое е така и кое не, само по себе си заслужава похвала. Годината е 2014.
„Когато ученикът е готов, учителят се появява. Когато ученикът е напълно готов, учителят си отива.“ – Лао Дзъ, „Книга за пътя и неговото проявление“
През 2017 г. Ромео среща треньор, с когото успява да се сработи. Името му е Йожи и тренират заедно около 6-7 месеца, през които се подготвят да отидат на Републиканско първенство. Дълбока порезна рана, случила се непосредствено преди самия турнир върху дясната ръка на Ромео, прекъсва сетивен нерв. Възстановителният период е 3 години. През 2021 г. се завръща в залата и започва да тренира отново сам. Тренира сам и днес. Говорихме си за подготовката му за последното Републиканско състезание по бокс. Сподели ни, че не е имал достатъчно време и определено не е успял да отдели нужното ѝ внимание и труд. През по-голямата част от периода за подготовка е бил на Международна конференция за командоси, където е било насочено и вниманието му. Разполагал е с две седмици да се върне в ритъм: сам, в залата. Тренира двуразово, но не е имал спаринг партньор, с когото да „се разиграе“. Споделя ни, че намирането на такъв изобщо в града е много трудно. Особено на такъв, чието ниво да бъде градивно и за него самия. Понякога намира съмишленици, които да му помагат да отработва комбинации, държейки лапи в залата. Тук веднага го попитах дали всъщност не е пътувал сам на последния турнир. Не е. С него са били колегата му треньор по бокс Анатоли и ММА състезателят Момчил Янчев.
И все още аз не успявах да побера в съзнанието си как се подрежда една подготовка за състезание без треньор, без спаринг партньор, без какъвто и да е екип и оскъдна екипировка. Очевидно с много воля, труд, дисциплина, желание и заложен талант.
„С нагласата, че можем да учим от всеки, няма грешки, има само опит.“ – Михаела Георгиева, автор в Hera.bg
Така всъщност трупа опит и видинският боксьор – среща се с различни състезатели, посещава различни зали, участва в местни турнири в Германия и успява да извлече необходимото от всяка среща.
Насочихме темата на разговора към техниката и стила му на игра. Попитах го за неговия подпис на ринга: „Разнообразието“ споделя той. За него е важно да бъде разнообразен, да не позволява на опонента си да се разгърне и да покаже на какво всъщност е способен. Той е офанзивен, обичащ близкия бой, бързите и атрактивни мачове. От световния ринг се възхищава на боксьори като Дмитрий Бивол (руски професионален боксьор), на безспорния великан в бокса Майк Тайсън и на новото име в бокса тежка категория Александър Усик. Споделя, че от българските спортисти Борислав Велев е неговият фаворит.
Спортът не е само каляване на тялото. Спортът е каляване на психиката и ума. Бойните спортове в частност не са „просто бой“. Боксът не е „просто размяна на удари“. Той е стратегия, дисциплина, отдаденост и труд… много труд. При опасност инстинктът на човек, с цел запазване целостта на организма, е да бяга. При бойните спортове човек се учи да се изправя срещу нея; не безотговорно смело, а пресметнато, изучавано, подредено в план, с готова стратегия в съзнанието. Когато си на ринга, когато си получил пръв или пореден болезнен удар, да следваш определен план е най- трудното нещо. Тук се сблъскват инстинктът и дисциплината. Положеният труд преди самата среща контролира кой ще поеме капитанското място.
Спортът носи смирение. Бойният спорт е философия. Безотговорните и агресивни прояви извън залата са забранени и работата на треньора е да научи на това учениците си. С Ромео успяхме да поговорим и за психологията като част от работата на треньора. Как се справя с такъв тип прояви, а ако не са му се случвали, какви мерки предприема, за да ги избегне? Каква работа изисква от всеки един ученик за да бъде той постоянен в тренировките, постоянен в училище, отговорен към семейството си и приятелите си? Разказа ми, че все още не е имал ученици, които да използват извън залата наученото в нея. Смята, че силната връзка, изградена на взаимно уважение и доверие, която има с учениците си, е причината те да се държат достойно навън. Не би се отказал от ученик, който премине границата, а напротив, би задълбочил работата си с него и изкоренил проблема. Младият треньор поддържа връзка с родителите на учениците си и при нужда решават проблемите заедно.
„Моите мечти нямат граници – аз винаги искам невъзможното!“ – Александър Дюма – баща
Мечтите и целите на Ромео са да бъде успешен като човек и да допринесе в това Видин да се покаже на картата като град на спорта. Смята, че градът има таланти, но няма кой да работи с тях и да им помага да се развиват. Поговорихме си и за предразсъдъците навън, когато независимо от ситуацията (спортно събитие, научна конференция) споделиш, че си от място в Северозапада. Смята, че репутацията на региона не е оправдана и често се чувства разочарован от факта, че хората са подценявани.
„Шампиони не се правят в залата. Шампионите са направени от нещо, което таят дълбоко в себе си – желание, мечта, визия.“ – Джо Фрейзър, Димящия Джо: Автобиографията на един световен шампион в тежка категория (1996)
За Ромео боксът е начин на живот. Името на клуба, в който води тренировките, се казва „The Spartans“ – затова и започнахме тази статия с „Правилата на спартанците“.
