Магазинът за цветя и вълшебства на Ирина Траянова

Магазинът за цветя и вълшебства на Ирина Траянова

Съществуват ли приказни места в Монтана? Можем спокойно да отговорим утвърдително, защото днес ви срещаме с една вълшебница. Като от приказките, но истинска. Тя създава реални вълшебства – такива, които можеш да видиш и докоснеш, защото са направени от цветя. Разбира се, има и доза магия, защото творецът винаги посипва малко магически прах от таланта си по своите произведения. Нейното име е Ирина, а за чудесата, които твори, вместо вълшебна пръчка използва… ръцете си. С тях създава приказки от цветя и аромати. Ирина е родом от Монтана, където живее до 8-и клас. Спортува и рисува от малка. Учи в спортна паралелка, но когато идва време да продължи образованието си, рисуването надделява и тя се записва да учи изкуство във Враца, след което продължава образованието си в Частна художествена академия „Жул Паскин“ в София.

Изкуство от цветя

Професията сама открива Ирина, когато след завършването си тя случайно попада в голям цветарски магазин в София. „Влюбих се в тази професия. Аранжирането на цветя е свързано с цветове и форми и има много допирни точки с приложното изкуство“, споделя Ирина.

„Започвайки работа в луксозен цветарски магазин, разбира се, първо си чирак. Получаваш две кофи – едната за поливане, а другата за чистене. През първата половин година дори не ми позволяваха да докосвам цветята, а желанието ми да сътворя нещо от тях с ръцете си нарастваше с всеки изминал ден. Докато веднъж не ми се удаде така дългоочакваната възможност. Търках с парцала с едната ръка, за да не изоставам в задълженията си, а с другата направих първия си опит да аранжирам кошничка с цветя. Тогава собственикът на магазина забеляза творението ми. Изглежда видя, че имам талант и така започнаха да ме обучават. Въодушевлението ми беше много силно, имах толкова много идеи, че се случваше по цели нощи да сънувам, как правя букети, а сутрините трепетно бързах със задълженията си, за да имам време да аранжирам“, с усмивка си спомня Ирина. Скоро професията я ангажира напълно и тя изоставя рисуването, но новият начин, по който твори, и носи пълно удовлетворение – създава авангардни аранжировки, някои достигащи 3 м, поема разнообразни поръчки и се усъвършенства чрез практика.

В България и днес няма школа по флористика, а по онова време не съществуват и алтернативни възможности за образование в сферата и всеки цветар е самоук. „Имах късмета да получа професионално обучение още в началото на кариерата си, когато започнах работа в „Жарден“. Тогава компанията беше най-големият вносител на цветя от Холандия в страната ни. По това време холандците имаха практика да изпращат 10-те си най-квалифицирани аранжори, заедно с тир с цветя като подарък за най-големите им фирми вносители. Имах удоволствието един от най-добрите флористи Хан Меерхоф да ме избере за свой асистент на демонстрацията, която проведе тогава. Посвети ме в някой от тайните на професията – показа ми как да работя с непознати дотогава материали и ми разкри техники, с които създаваше чудеса от цветя. Получих изключително ценни знания и умения, които да прилагам в работата си“, споделя с вълнение флористката. Признанието не закъснява – през 2011 г. Ирина печели конкурс за най-добър аранжор в България.

Създаването на „Вълшебство“

Преди няколко години Ирина се връща в Монтана заради семейството си, а желанието и за по-спокоен живот я подтиква да осъществи дългогодишната си мечта да се установи там за постоянно: „Обичам Монтана, градът ни е прекрасен и спокоен, разстоянията са малки, а хората се познават.“ Родният град дава възможност на Ирина да прояви твореца в себе си и по друг красив начин – с двете си ръце, много ентусиазъм и малко помощ от съседка тя облагородява полянка в квартала, в който е израснала, превръщайки я в любимо място за игра за малчуганите. Тази осъществена инициатива оказва чудотворно влияние върху нея и я връща към призванието и и истинската ѝ същност. „Намирам щастие в това да създавам нещо за другите. Трябва да правим повече полезни неща за хората, за децата. Преди да поискаме нещо, първо задължително трябва да се запитаме какво сме дали на обществото“, вярва Ирина.

През август 2021 г. отваря врати собственият и цветарски магазин. Нарича го „Вълшебство“. За всеки минувач е видимо през богато аранжираните витрини, че пространството зад тях напълно отговаря на името си. На въпроса защо е избрала да нарече така своето кътче Ирина отговаря: „Приказките са нещо, което до ден днешен много обичам. А вълшебството присъства във всяка една от тях. Исках магазинът да има излъчването на нещо приказно.“ И „Вълшебство“ наистина прилича на декор от приказка – с много светлинки, изобилие от пъстри цветя, между които надничат дори вълшебни създания – птици с разкошни пера, малки ангели, любопитни катерички, бели мечки и снежни принцеси.

„Много харесвам скулптурата. Умението да създавам нещо с ръцете си винаги е било неразделна част от мен“, споделя Ирина. Тази нейна способност също намира широко поле за изява в магазина: в създаването на тематични за всеки сезон и празник инсталации и декоративни аранжировки. Ирина се стреми постоянно да се усъвършенства в тази насока: „Нямат мира моят мозък и моите ръце. Така си представям, че човек трябва да върши работата си – да надраства себе си и да се развива.“

Да не забравяме, че розите имат и бодли

„Трудностите в професията са доста. Една от тях е ниската температура, която се налага да поддържам заради цветята“, смее се Ирина, като се загръща още по-плътно с шала си. Друго предизвикателство е почти постоянната работа във вода и препарати. Едва ли някой се замисля за това, но, за да станеш цветар, също се налага да залегнеш над книгите. Започва се със задължителното научаване на всички имена на растенията на латински език. Това са универсалните наименования на всяко цвете, познати по цял свят, които се използват при правенето на поръчки. Освен това всички подвидове имат специфични имена, които също трябва да се запомнят. Само червените рози например са 10 вида. Както всеки занаят, този също има своите тънкости: „Цветарството не е просто да хванеш няколко цветя и да ги вържеш – има техника на аранжиране, която трябва да се овладее. Не по-малко важни за научаване са и правилата за обработка и съхранение на самия рязан цвят. От хигиената на водата във вазите зависи колко дълго ще се съхрани свежестта на цветята“, обяснява Ирина.

За какво мечтаят цветарите вълшебници?

За собствена вълшебна градина, разбира се: „Веднъж четох много интересна история за учен, който превръща големия си двор в градина за ароматерапия като засажда в нея само ароматни растения. Мечтая си един ден да имам възможност и време да създам нещо подобно. Достатъчно би било и малко пространство с пейка сред цветята. Много обичам градинските цветя – онези истинските, ароматните.“ Но чарът на цветята също може да бъде опасен: „В нашите географски ширини расте цвете, което цъфти през летните нощи, а от белите му фунийки се разнася уханието на най-хубавия парфюм на света. Цветето е татул, който за голямо съжаление е силно отровен.“

За нея цветята са не само форма и цвят, но и аромат. За жалост много малък процент от растителните видове, с които работят професионалните цветари, са ароматни. Повечето са хибриди, които науката изкуствено подобрява. Истинската българска роза например не може да направи толкова голяма чашка и дълга дръжка. При генно-модифицираните сортове също умишлено се премахва ароматът, тъй като много хора са алергични, което обяснява защо розите с разкошни цветове, които ни привличат от витрините, не ухаят.

Вълшебство

Какво друго ще откриете в приказния свят на Ирина?

Красивите цветя може и да са лишени от аромат, но магазинът предлага богата палитра от цветни аромати… в бутилка. Италианските козметични продукти, които се предлагат във „Вълшебство“, напълно отговарят на приказния свят, създаден от Ирина, защото са съставени почти изцяло от цветя и билки: „Минимум 96% от съдържанието на всеки продукт е натурално, останалите 2-4% са съставки, без които съхранението му е невъзможно.“ Историята на марката започва преди 50 години в малко магазинче, където семейство предлага собственоръчно отгледаните си билки. С годините брандът се разраства до голяма компания със затворен кръг на производство, която извлича есенции и масла за над 600 продукта. Фирмата стриктно съхранява ценностите си и запазва своето отношение към природата, поради което продуктите им не се тестват върху животни. Различните линии на бранда предлагат комплекти от продукти, идеални за комбиниране за подарък.

Вълшебство

Във „Вълшебство“ ще откриете още тематично подбрани очарователни малки сувенири и брошки. „Когато предлагам нещо на моите клиенти, естетиката е много важна за мен, но се стремя всички продукти да са и на разумна цена. Това се оказва голямо предизвикателство най-вече на Св. Валентин и 8 март – празници, които се празнуват по целия свят. Това неминуемо води до изчерпване на цветята и повишаване на цените при доставката, особено на червените рози.“

Вълшебство

Въпрос на финанси или на култура и възпитание?

„В Русия например не можеш да отидеш на гости без да поднесеш цветя на домакините. Обикновените хора сигурно не са по-богати от нас, но там цветарството е на много високо ниво, имат школи и наистина добри професионалисти. За да може да оцени стойността на което и да е изкуство, е важно човекът да е израсъл сред естетика. Главна роля играе начинът, по който си възприел света от малък. Италианците растат сред красиви сгради и цветя, затова и много държат на красотата и са най-добрите дизайнери“, смята Ирина.

Австрийският поет Райнер Мария Рилке казва, че в живота има моменти, в които розата е по-важна от къшей хляб. В България обаче онези, които споделят подобно възвишено отношение към цветята, са малко. „Естетическата красота на цветята е храна за душата. Като нация българите имаме по-различно виждане, заради начина ни на живот. Но на всички езици цветята са радост и показват уважение и обич към човека, на когото ги поднасяш“, убедена е Ирина.

Цветята може би са още по-ценен подарък, заради тяхната краткотрайност: „Те сами по себе си са едно вълшебство. Радват те за кратко и може би именно затова пълнят душата ти, както нищо друго“. Дали ако цветята бяха вечни, това би отнело от стойността им или напротив? Във „Вълшебство“ можете да проверите, тъй като собственичката създава вечни рози – съвсем истински, само че красотата им не повяхва.

Вълшебство

Още вълшебства

„Аранжирането на цветята е моята сила“, споделя Ирина, докато разказва и за другата дейност, която развива – създаването на украса за всякакви събития. Оказва се, че хората от Северозапада не са твърде консервативни, когато става въпрос за цветната украса на празници: „Сред клиентите ми има и смелчаци, които ми дават свобода на действие. Често техните поръчки стават наистина изумителни.“ За стъпките при подобен ангажимент Ирина пояснява: „Първият ми въпрос към клиентите винаги е какви цветя предпочитат, след което се уточнява бюджетът. В процеса на работа често се налага премахването или добавянето на елементи, но аранжорът флорист винаги трябва да се съобразява със зададения бюджет. „Целта ми е да предлагам на хората най-доброто качество на изработка и аранжиране на украсата. В малкия град е още по-важно да поддържаш високо ниво на професионализъм, за да бъдеш възнаграден с доверието на хората.“, категорична е Ирина.

Още нещо за приказките

Цветарски магазин „Вълшебство“ е доказателство, че и в нашия Северозапад се случват чудеса. Но те не са резултат от някакво свръхестествено вълшебство. Създават ги самите хора. Онези, които са тук, за да ни покажат красотата в света, следвайки талантите си. Ще откриете вълшебното магазинче на Ирина на следния адрес: ул. „Цар Борис Трети“ №17, Монтана.

Но те предупреждаваме: много е възможно отново да повярваш в магията и приказките. И това е прекрасно. Приказките помагат на децата да заспят, а на възрастните да се събудят. Да отворят очи за красотата, която ни заобикаля, за малките, но значими жестове на внимание, които носят истинско вълшебство в обикновеното ни ежедневие.

Относно автора

Йоана Димитрова

Потомка на стар чипровски род, която избира да остане в родния си край, където чувства, че принадлежи. Вълнува се от автентичните български обичаи и вярвания, величието на природата и всяко доказателство, че един непримирим човешки дух е способен да промени света. Стреми се да открива хоризонти там, където досега са чертани граници. Усеща магията на думите, силата им да влияят, въодушевяват, окриляват. Работи със страст това, което обича, и се стреми да вдъхновява и останалите да следват призванието си. С това допринася към промяната, която иска да види в обичания роден Северозапад.

Прочетете и другите материали на автора тук

Вокална група „Детски смях“ от Монтана спечели Гран при на национален фестивал-конкурс

Вокална група „Детски смях“ от Монтана спечели Гран при на национален фестивал-конкурс

Вокална група „Детски смях“ при ОДК „Ние, врабчетата“ в Монтана и представителен танцов състав „Чудесия“ от град Пазарджик са големите победители в националния фестивал-конкурс на изкуствата „Утринна звезда“ в София.

На двата колектива бе присъдена голямата награда Гран при, съответно в разделите „музика“ и „танцово изкуство“. Журито присъди и първо място за гласовитите деца в тяхната възрастова група, а организаторите им връчиха и специална награда – ваучер на стойност 300 лв. за участие в международен конкурс в Златни пясъци през август.

В различните възрастови групи медали спечелиха и солисти от вокално студио „Детски смях“:

  • I място – Ивет Николова, 12 г.
  • I място – Рая Атанасова, 13 г.
  • II място – Цветеа Асенова, 10 г.
  • II място – Изабел Петрова, 14 г.
Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук

Монтана отбелязва 150 години от гибелта на Апостола с редица събития

Монтана отбелязва 150 години от гибелта на Апостола с редица събития

С рецитал-спектакъл, изложби и поклонение пред паметника на Васил Левски Монтана ще отбележи 150 години от гибелта на Апостола, национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция и основател на Вътрешната революционна организация.

На 18-и февруари (събота) от 10:00 ч. на сцената в Младежкия дом в Монтана учениците от гимназията ще представят рецитал за живота и делото на Апостола. Формациите на Младежкия дом ще се включат с тематични песни и танци. Изпълненията на танцов ансамбъл „Младост“ и КСТ ‚Астра“ символично ще покажат влечението на Дякона да към народния танц, документирано в спомени на негови съвременници. Певческа група „Пъстренец Jr.“ пък ще изпълни любими песни на Васил Левски.

Акцент в програмата ще бъде видеообръщение на потомката на Левски Христина Богданова, която е праправнучка на Яна – сестрaтa на Апостола.

След края на музикално-поетичния рецитал шествие от Младежкия дом ще се отправи към Паметника на Васил Левски и радетелите на духа и свободата от Българския Северозапад за поднасяне на венци и цветя и отдаване на почит. Възпоменателната церемония е от 11:00 ч.

В памет на Апостола на свободата от 13-и до 24-ти февруари в Младежкия дом ще бъде подредена и документалната изложба „Памет за Левски“ на Държавен архив – Монтана. Тематичните акценти са паметници и паметни знаци за Левски от Област Монтана, книги за Левски, оригинални документи с косвена информация за Апостола.

Регионалният исторически музей ще се включи в честванията с временна тематична изложба „Образът на Васил Левски в творби на български художници. Из фондовете на РИМ – Монтана“. Тя ще бъде експонирана в художествена галерия „Кирил Петров“.

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук

Програма на културните събития в Монтана през февруари

Програма на културните събития в Монтана през февруари

В следващите редове сме ви подготвили културните събития, които ще се проведат в Монтана през февруари. Ето кои са те:

1-24 февруари

„125 години от рождението на Дико Илиев“ – изложба на книги, грамофонни плочи, аудио записи и CD.

Регионална библиотека „Гео Милев“, фоайе

13-17 февруари 2023 г.

Музикална лектория „125 години от рождението на Дико Илиев“ с ученици от прогимназиална степен, включваща мултимедийна презентация за живота и творчеството на Дико Илиев, демонстрация на медни духови инструменти – флигорна, танцова работилница – деца играят хоро, по музиката на Дико Илиев.

по допълнителен график, Регионална библиотека „Гео Милев“

1324 февруари 2023 г.

Документалната изложба „Памет за Левски“ на Държавен архив Монтана. По повод 150 години от обесването на Васил Левски.

Общински младежки дом – Монтана

17 февруари

Откриване на временна тематична изложба „Образът на Васил Левски в творби на български художници. Из фондовете на РИМ – Монтана“

16:00 ч. в художествена галерия „Кирил Петров“

18 февруари

Рециталспектакъл по повод 150 г. от гибелта на Васил Левски. С участието на възпитаници на ПМПГ „Св. Климент Охридски“, танцов ансамбъл „Младост“, певческа група „Пъстренец Jr.“ и Клуб по спортни танци „Аскра“ към Общински младежки дом – Монтана.

10:00 ч. в Голяма зала на Общински младежки дом – Монтана

Поклонение по повод 150 г. от гибелта на Васил Левски

11:00 ч., пред Паметника на Васил Левски и радетелите на духа и свободата отБългарския Северозапад

23-ти февруари

Концертът продукция на певческа група „Пъстренец Jr.“

18:00 ч. в Малка зала на Общински младежки дом

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук

Мануела Александрова от The Hub: За общите каузи и новите предизвикателства

Мануела Александрова от The Hub: За общите каузи и новите предизвикателства

Днес ще ви запознаем с един млад и деен човек, който не се оплаква, не говори за пречки и проблеми, защото гледа на тях като на поредното приключение. Мануела Александрова може да се похвали с богат житейски и професионален опит. Кариерата и се развива в сферата на маркетинга и продажбите, както и в ресторантьорството и хотелиерството. Работила е в Лондон, но се завръща в родната Монтана, където ще поеме онлайн присъствието на Cocktail Bar The Hub и задачата за развитието на бранда. Част е и от екипа на новия и мащабен проект „The Hub на три локации“, за който в „Призни“ вече ви разказахме. В това ново за града начинание Мануела ще е ангажирана и в управлението на единия от обектите.

Пред теб и екипа на The Hub предстоят вълнуващи месеци, изпълнени с много работа и предизвикателства. Ние вече открехнахме завесата и разказахме за новия и мащабен проект „The Hub на три локации“. Можеш ли да споделиш как върви подготовката за откриването на предстоящите обекти?

Динамично и без грам скука. Доста работа е, а още повече ни очаква. The Hub винаги е било мястото в града, което задава тон и предлага изживявания, конкуриращи случващото се в по-големите градове като София и Пловдив. След като този стандарт вече е заложен, можем да си позволим само да надграждаме. А всички ние нямаме търпение да се случи и за пореден път да приемем предизвикателството.

Какво ще е обединяващото/общото между обектите?

Това, което ги обединява е, че искаме да запазим културата, която сме изградили и развиваме до този момент в The Hub. А това се случва чрез нас, хората, които я създаваме. Второто общо нещо е качеството, което за нас е ключово.

Смяташ ли, че двата нови обекта ще запълнят липсваща ниша в града? Няма ли достатъчно места за хранене, с какво ще се отличават тези? Само с храната ли или има и нещо друго?

Да, с всеки един от обектите ще се опитаме да запълним липсващи пространства в нашия град. Бизнес средата и конкуренцията в частност обичат динамиката, като винаги има място за новото. Всъщност всичко това ни помага да се развиваме и подобряваме във всеки един сектор. Храната ще се помества в кратко стегнато меню със сезонно разнообразие. Съставките ни може да са обичайните, но качество им, начинът на приготвяне и предлагане определено ще са различни. Сред напитките ще се откроява кафето. В момента подготвяме наш бранд кафе 100% aрабика, който ще се изпича на място, като ще има избор от два различни вкуса.

Една от основните ти задачи ще е да развиеш бранда. Как смяташ да популяризираш новите локации? Коя е най-добрата реклама?

Най-добрата реклама за мен е здрава работа и безкомпромисност към качеството. Маркетингът е много лесен – особено когато имаш хубав продукт. Ние ще заложим на тази здрава основа. Следващото са социалните мрежи, които процъфтяват дори и в малкия град. Като всяко нещо социалните медии имат и добра, и лоша страна, но с правилната и целенасочена употреба могат да са изключително добър и полезен инструмент за информация, креативност и забавление. Не знам дали в Монтана ще изместят способа „от уста на уста“, но както казах – обичаме да се предизвикваме и експериментираме.

През последните години The Hub се утвърди в Монтана като място за различни културни и развлекателни събития. Какво ново предстои там? С какво ще изненадате посетителите тази година?

The Hub е заведение, в което още при натискането на копчето на асансьора до 5-ия етаж, моментално получаваш билет за преживяване, и ще продължи да бъде мястото, което създава и развива различна културна среда в града ни чрез насърчаване, приобщаване и себеизразяване без задръжки. Обогатявайки ежемесечната програма с нови тематични събития и с различни нови лица, сред които артисти, изпълнители, комедианти и диджеи, правим нещата още по-интересни. В България има много талантливи хора, които са упорити и искат да творят – това са нашият тип хора и ние с радост ще ги привлечем към кътчето ни. В социалните мрежи в екипност с нашия графичен дизайнер Борислав Николов и една неразделна частица от екипа през последните години – Славея Петрова, успяхме да надградим вече съществуващото към едно по-солидно присъствие. Предстои ни разрастване и промените няма да свършат дотук.

Ти си един млад човек, който избира да живее, работи и да се развива в Монтана? Защо направи този избор?

Защото това е моят дом. За себе си разбрах, че може да си навсякъде, да правиш много неща, да постигаш много, но то никога няма тази тежест и удовлетвореност, която може да ти донесе нещо, което правиш у дома. Все още битува това вярване, че някъде там е по-добре, по-лъскаво. Аз вече не мисля така. Вярвам, че всеки човек трябва да полага усилия да развива себе си, да намери кауза и да работи по нея, за да направим нашия общ дом такъв, какъвто искаме да бъде. Не казвам, че е лесно. Но е хубаво и определено си заслужава.

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Прочетете и другите материали на автора тук

Дунав – път без граници

Дунав – път без граници

В популярната книга „Данубио – биографията на една река“ Клаудио Магрис споменава България като най-дивата и непозната част от Европа. Хората са чисти и почтени, обичат да пият ракия и да вярват в суеверия. Обиколката му в Северозапада започва от Видин и преминава през страната на верблюдите, а негов гид е самият Йордан Радичков. Действието се развива в годините на социалистическия икономически разпад, малко след кампанията „1300 години България“. Заради тази своя книга Магрис е сред фаворитите за Нобеловата награда за литература, както и Радичков. И двамата така и не успяват, но си остават ярки звезди в дунавското културно пространство.

40 години по-късно Българският Северозапад е икономическата пустиня на Европа, а дунавското културно пространство прави опити да се възроди. Това се случва въпреки тежката икономическа ситуация, войната в Украйна и лудешкия бяг за долари на младите хора. Отварянето на границите в ЕС предизвика небивал интерес към ниско платени работни позиции в по-развитите европейски държави, а малкото останали млади хора в района постоянно се ослушват за нещо атрактивно в София или там, където реденето на павета не е голям проблем.

И все пак как да го възродим този див Северозапад е въпрос с много неизвестни. Може би едно от решенията се крие в разбирането за Дунав като път, а не като граница. Такива са и целите на приключилия в края на 2022 г. проект „ДАНУРБ+“. Като всяко подобно начинание с европейски пари трябва да бъдем умерени оптимисти и да гледаме скептично на заявените резултати. Но с какво този проект е по-различен?

Етикет за качество „ДАНУРБ

Визионерите в екипа на проекта „ДАНУРБ+“ създават Дунавска асоциация с център в Будапеща. Основната и задача е да подкрепя дунавското културно пространство чрез обща мрежа от обекти, обединени в етикет за качество в туризма. Подборът е дълъг и труден, не всички местни предприемачи откликват на поканата, но първата стъпка е направена. През лятото на 2022 г. започва процесът по сертификация към ЕК, българските номинации са 41, сред тях има винарски изби, биопроизводители, читалища, фестивали и дори цял културен пейзаж в лицето на Улпия Ескус. Областите Видин, Враца и Монтана също имат своите представители, целта е през лятото на 2023 г. гостите на района вече да имат достъп до обекти, събития, продукти и услуги, които съхраняват дунавската културна идентичност и са част от голяма мрежа, в която членуват над 250 предложения от делтата на Дунав до Братислава.

Дунавски атлас за градско развитие

В рамките на проекта са направени поредица от теренни изследвания на различни по мащаб малки и средни дунавски градове. Проблемите навсякъде са идентични, а урбанистите в проекта „ДАНУРБ+“ предлагат своите решения за алтернативно градско развитие. За България тези фокус точки са Видин, Никопол и Силистра. Екипът е разнообразен, включва професори и техните екипи от архитектурни факултети в Белград, Букурещ, Братислава, Будапеща, Тимишоара и София. Резултатите са безкрайно любопитни, а премиера на атласа бе направена по време на финалната конференция на проекта, проведена в средата на декември 2022 г. в Будапеща.

„Очите на Дунав“

Сред забележителните резултати от проекта е заснемането на документален филм, който обхваща 12 малки истории в шест дунавски държави. В България темите са свързани с почитането на паметта на жертвите на комунистическия лагер в Белене, както и традициите и културното наследство на дунавските власи. За сценарий на филма служат журналистически материали, създадени по време на теренните проучвания в района. И двете истории са свързани в известна степен с Видин. Страстта на Антонина Лозанова към проучването на местните традиции е описана в сюжета за власите. Опитите на проф. Стоян Проданов да възроди римското културно наследство чрез различни исторически възстановки попада в интереса към Белене, но и не само. Създаденият от него Първи италийски легион в Свищов участва редовно и на тематичните исторически събития във Видин. Целта на филма е да покаже, че колкото хората покрай Дунав изглеждат различни, толкова те са и самобитни като носители на общата дунавска култура.

Местните символи като пътна карта

Като част от работата по проекта „ДАНУРБ+“ се оформят ярки местни символи, които по някакъв начин изглеждат пренебрегнати или забравени. Например във Видин това е Дизеловата централа, която подлежи на цялостен ремонт, подобно на Синагогата. Подобен подход за възраждане на местен символ, който да се превърне в пътна карта за местната общност може да се нарече и „акупунктура“. По аналогичен начин в района на Никопол това се очертава да бъде паметта за първата печатна книга на новобългарски език „Абагар“, създадена през 1651 г. от представителя на Чипровската книжовна школа Епископ Филип Станиславов. На много места покрай Дунав местните символи могат да бъдат споделени и с градове близнаци. За Видин това е напълно логична перспектива след откриването на втория български мост през реката. Сега остава повече хора да повярват в тези идеи и да ги последват по примера на градове като Голубац и Сомбор в Сърбия и Печ и Естергом в Унгария. Там също се наблюдава напускане на млади хора, липса на социални перспективи, но с правилни намеси в градската среда се създава усещане за надежда. Особено впечатляващи са резултатите във Вуковар, където 30 години след края на военния конфликт градът вече е сред атрактивните места за стрийт арт чрез фестивала Вуковарт. Там все още местното население е два пъти по-малко в сравнение с военната 1991 г., но вече се усеща желание за възвръщане на старата слава на този дунавски град.

Относно автора

Гавраил Гавраилов

Гавраил е доктор по социология, преподава социално предприемачество и активизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива бакалавърска степен по политология и магистърска по приложна психология в родния си град Пловдив. Има опит като журналист в БНР от 2019 г. (автор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“ и сътрудник в „Христо Ботев“). Има интереси в различни сфери - спорт, туризъм, културно наследство, социални услуги, политически процеси, граждански организации. Автор на пет книги за България - две от тях за селски туризъм и една за Дунавска България. Бивш изпълнителен директор на Организация за управление на Тракийски туристически район. Все още трудно говори на езика на пустиняците, но поне разбира какво му се казва.

Прочетете и другите материали на автора тук

Изложба, посветена на жертвите на Холокоста гостува в Монтана

Изложба, посветена на жертвите на Холокоста гостува в Монтана

Изложбата „1943: Преследване и защита. Съдбата на българските евреи“ на Държавна агенция „Архиви“ гостува в Монтана по повод Международния  ден за възпоменание на жертвите на Холокоста. Тя ще бъде открита на 27-и януари, като тази дата е свързана с освобождаването през 1945 г.  на малцината оцелели в лагера „Аушвиц“. Страшните събития от преди  78 години са част от живота и делото на една забележителна жена от Лом, помагала безкористно на евреите, които изчаквали транспортирането си за Виена на жп гарата и пристанището в Лом.

Още 1945 г. еврейската общност в София публикува статия в „Ломска трибуна“ с благодарност лично към Надежда Василева за усилията, които е положила за облекчаване съдбата на беломорските евреи по време на тяхната депортация. Тя е самарянка от Червения кръст, омъжена в Лом. По време на депортацията на беломорските евреи съвсем случайно вижда от прозореца на една своя приятелка какво се случва на гарата с евреите и започва да им носи храна и вода. Това и навлича неприятности с полицейските власти и тя непрекъснато е заплашвана.

Всички депортирани от ломското пристанище са изпратени в концентрационния лагер „Треблинка“. Няма данни някои от тях да е оцелял, но доброто сторено от Надежда Василева не е забравено. През 2001 г. тя е обявена за Праведницата на света.

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук

Основателят на „Сайофис.тех“ Сибил Бойчев: Време е да изберем Северозапада!

Основателят на „Сайофис.тех“ Сибил Бойчев: Време е да изберем Северозапада!

Сибил Бойчев е родом от Монтана, обича технологиите и още като ученик започва да прави сайтове и да се занимава с всякакъв вид техника. „Интересното е, че сега живеем в свят, който в моето детство беше научна фантастика – носим таблети в ръце, можем да говорим от устройства на китките ни – все неща, които тогава можеха да се видят само във филми от типа на „Стартрек“, споделя Сибил.

Животът му се развива заедно с развитието на технологиите, които през годините заемат все по-важно място в ежедневието ни. Учи компютърни системи и технологии в Русенски университет „Ангел Кънчев“, работи като журналист в телевизията, след което и като учител по информатика, а понастоящем има фирма, чиято сфера на дейност също е тясно свързана с технологиите.

Сибил с благодарност разказва, че дължи постигнатото на своя гимназиална учителка – Елка Бабачева от ГПЧЕ „Петър Богдан“ в Монтана, която навремето го заставя да вложи младежкото си неподчинение и недоволство от незадоволително функциониращата образователна система в създаването на нещо градивно и смислено. Години по-късно той го създава. Връща се от Русе в родната Монтана и преди малко повече от година заедно със своя съмишленик Борис Еленков основаватСайофис.тех– търговско дружество, което предлага продажба, отдаване под наем и поддръжка на разнообразна офис техника, както и услуги като уеб и графичен дизайн, консултации и обучения.

Идеята за съвместното начинание на двамата монтанчани е вдъхновена от въпрос, който Стив Джобс задава в известната си реч пред Станфордския университет. Когато се питат:„Щастлив ли съм с това, което правя?“ и двамата отговарят отрицателно. Поглеждайки ситуацията през призмата на градивното, Сибил и Борис извеждат простичко определение на личната си представа за щастие: да се чувстват полезни с това, което могат да правят най-добре. Следвайки този принцип, създават дружеството, което стартира като проект от бюрото по труда. „Човек трябва да обича работата си, за да е добър в нея. Не можеш да избереш професионално направление само заради високата заплата. За да печелиш добре, трябва да си добър. А ако не си щастлив с това, което правиш, няма и да си добър в него“, убеден е Сибил.

Както подсказва името на „Сайофис.тех“, което идва от„високотехнологичен офис“, идеята на фирмата е да помогне на хората в дейността им, запознавайки ги с наличието на нови технологии и тяхната полезност. Веднъж интегрирани, технологиите допринасят много за подобряването на системите за образование и обучение на младежта и имат съществено иновативно действие върху методите и практиките на бизнесите.

„Най-голямо удовлетворение усещаме, когато помагаме на тепърва стартиращи фирми. Дали ще правим уебсайта им или ще предоставим някаква техника за офиса – чувството да си част от този процес е чудесно“, развълнувано споделя Сибил. Истински го радва и фактът, че сред клиентите им има все повече млади хора. Вече е срещнал неколцина, които са напуснали големия град и добре платените си длъжности, за да се завърнат по родните си места в Северозапада и да развият там собствени проекти – един се заема да усвои изкуството на дърворезбата, друг отваря собствена месарница, трети – фирма за професионално почистване. „По щастливи хора не съм виждал“, с усмивка добавя Сибил.

„Сайофис.тех“ развива дейността си в Северозапада – Враца, Монтана и Видин. „Идеята е да обхванем малките населени места, защото на тях почти никой не обръща внимание. Хората се радват много и са благодарни“, разказва монтанчанинът. Сибил споделя, че уважава и се възхищава на мотивираните хора, живеещи в селата, които са отдадени на каузата да подкрепят развитието на населеното си място: „Пример за подражание са хората от село Хайредин, които събират средства за закупуване на полезни и интересни неща за децата от местното училище, за да не се чувстват те по-назад от тези, които учат в градовете.“

В момента „Сайофис.тех“ е в процес на разрастване – търсят мотивирани хора, които да станат част от екипа. Една от важните каузи на фирмата е да дава шанс на младежите. Основателите и вярват, че по този начин могат да послужат като трамплин в бъдещата кариера на младите хора в региона, помагайки им да изградят стабилна основа от знания, умения и трудови навици – всичко необходимо за по-нататъшно развитие в сферата. „Местните младежи са иновативни, креативни, с разнообразни интереси и умения – това е потенциал, който трябва да бъде забелязан и подкрепен, за да се развие“, категоричен е Сибил, който е и председател на фондация „Северозападен институт за младежки политики“.

Макар и дейността на „Сайофис.тех“ да е тясно ограничена в IT сектора, нейната мисия има много по-широк обхват. През месец април миналата година дружеството дава начало на кампанията „Избирам СевероЗапада“ – чиято цел е да обедини хората, предлагащи свои продукти и услуги в северозападния регион.

Кампанията се развива в две посоки. Първата е свързването със социално отговорни бизнеси и насърчаването им да предпочетат местни услуги и продукция и така да помогнат не само на себе си с по-качествен избор, но и на общността, в която живеят. На фирмите, които подкрепят идеята, ще бъде издаден специален сертификат. Условието е минимум 70% от техните продукти и доставчици на услуги да бъдат от Северозапада.

Втората посока на кампанията е създаването на собствена търговска марка, която да отличи произвежданите в територията на региона продукти и местни услуги от останалите, предлагани на пазара. За отграничаването ще се погрижи специален стикер на кампанията, с който хората от региона ще обозначат собствената си продукция и услуги. „Да изберем Северозапада и с портфейлите си – това е истинската подкрепа за местното производство, която би променила ситуацията в региона“, смята Сибил.

Важно е да се отбележи, че етикетът няма да се дава като белег за качество. Фокусът на кампанията е върху това повече хора да започнат да избират местните производство и услуги и така съвместно да подкрепим развитието на региона. „Искаме хората да опитат предлаганото от Северозапада, дали ще се върнат отново към него, зависи от самите продукти и услуги. Ако те не са качествени и способни да се подобряват, ще изчезнат. Ако този продукт не е добър, а търсене има, ще се намери някой да подеме инициативата и да създаде по-добър. Пазарът се саморегулира. Усъвършенстването и иновациите идват от конкуренцията в бизнеса. Важното на този етап е да създадем търсене за местната продукция“, обяснява Сибил.

Бойчев смята, че в Северозапада хората разполагат с всевъзможни блага – чист въздух, качествено производство, добри специалисти и перспективни възможности за нови начинания. Казва, че да работи в Монтана като подкрепя развитието на родния си край, придава истински смисъл на работата му.

Оглеждайте се за етикета „Избирам СевероЗапада“. Със закупуването на тези продукти и услуги ще насърчите не само местното производство, но и развитието на туризма, изкуството и културата в региона. Използвайки предложеното от малките бизнеси в Северозапада, ще помогнете на местните да останат там заедно със своите семейства и да продължат да се развиват… у дома. Време е да изберем Северозапада!

Всички, които се интересуват от кампанията „Избирам СевероЗапада“ и искат да се включат като партньори, могат да намерят повече информация на сайта на дружеството или да се свържат със Сибил Бойчев: boychev@scioffice.tech, тел. 0896 118 226.

Относно автора

Йоана Димитрова

Потомка на стар чипровски род, която избира да остане в родния си край, където чувства, че принадлежи. Вълнува се от автентичните български обичаи и вярвания, величието на природата и всяко доказателство, че един непримирим човешки дух е способен да промени света. Стреми се да открива хоризонти там, където досега са чертани граници. Усеща магията на думите, силата им да влияят, въодушевяват, окриляват. Работи със страст това, което обича, и се стреми да вдъхновява и останалите да следват призванието си. С това допринася към промяната, която иска да види в обичания роден Северозапад.

Прочетете и другите материали на автора тук

Кръвна група „Бел отел“

Кръвна група „Бел отел“

Ели Лозанова е родена в София, но корените и са от китното село Липен, където е родена майка и. Един ден столицата и отеснява, събира си всичкия багаж, натоварва се на влака с еднопосочен билет и се премества да живее в Монтана. Там са домът и семейството и. Там прави и фестивалът на народната кухня „Бабина душица“ и осъществява мечтите си. Четенето е нейна страст от дете. Прописва още невръстна, но доста по-късно разбира причината – това е единственият начин да имаш стотици самоличности, без да попадаш под ударите на закона. Нейни разкази са включени в алманасите „Огоста“ и „Околчица“, „Резерват Северозапад“, както и в сборника „Единадесет свята“.  С романа си „Третата“ участва в риалити шоу за дебютен роман. Разказът „Кръвна група „Бел отел“ е част от книгата и „Село на завой“. Тя съдържа лакърдии от Северозапада, както и „преводи“ на популярни приказки на местния диалект – „Влъко и седемте яренца“ , „Мачоко с гумениците“, „Зачмалата убавица“, „Хендзел и Гретел“, „Пепеяшка“,  „Снежанка и седемте бръбиняка“ и „Магарешката кожа“.

 

Гле’й сега, тия от Европейскио съюз ич не са прави. Нещо не можеа да ни разберат они и те тава си е. Сеги сакат да скубеме белио отел. Я се си мислим, че они не са видвали лозе никоги, камо ли да са скубали. Па на тоа пустиняк кореньите му моа да стигнат до шес метра длибоко! И кък си ме представяш да се отрътим да го скубем? Тава да не е пилещарка трева да а плевим. И балуро, къде е балур, и пирейо, къде е пирей – по моа да ги оскубеш – макър че така като се позамислим, бая копане требва да падне, ама па мое, де. Ама да оскубеш ти лоза, къде кореньо и а шес метра длибоко – тц, тц, тц! Па да доат они да го оскубат.

И после – що да го скубем? Да пием после франчушко вино ли?! Деййй! Кък си ме представяш ти мене да пием франчушко вино? И откъде ша зимам грозгето? Да одим я чък до Франция за грозге? Па тия луди ли са или на луд дреите носат?!

Ама не! Белио отел бил на кацарогено ли, кацаро Генчо ли, абе такова къде праело рак. Я нещо не мо’м да разберем. Къ’в кацар Генчо и кък така праи рак! Да пра’и каци, нали е кацар, к’ъв рак. Нещо ме шашават, мислат дека съм прос, ама я съм си итър. Не мое на мене да ми кажат да си оскубем белио отел. Мене кръвната ми група а „Бел отел“, они сакат да го маиням. Па къ така?!

Я си мислим дека они нема къде да си продадат виното, мое даже да се окиселило – пу, да не е му уроки! – та затава сакат я да си скубем отело, та да си купвам от нихното вино.

Гле’й сега – от друга страна па, белио отел мамата си джаса. Тава а манко царско грозге. Докъде стигне до каната, зор видиш. Оно сака да му се поклониш 100 пъти и да го береш зрънце по зрънце от земята. Лазим сека годин като пужавец из лозето, докъде го оберем. Ма секо зрънце а капчица, така викаше мойо баща. А я за капчицата живото си давам. Та лазим, к’во да праим. Първо го режем, после го копам, после го копам па, после го кръшим, па го връзвам, па пак го копам, па пръскам, ма пръскам другото, белио отел не обича бъш да го ръсиш с разни препарате. И най-накрая лазим из ньего като една стоножка.

После натоварим на каруцата и го закарам с магарето дом, па почвам да го мъстим. Я не знам кацаро Генчо к’ви бурета праи, ма у Ракево село имаше един кацар, не знам жив ли е още, он ми е напраил два бадъна – те тава а бадън. Големо, сбира от 500 кила нагоре. А дъгата му тънка-тънка, на вестник. И леко да го измиеш – жената го тръкаля сама, кога го плакне. Докъде я напукам секо зрънце, она измие бадъните със соде, оплакне до бистро и запари с орейова шума да нема дъх на дъга. Насипеме грозгето и насипеме водица и захар. Но а добро и без захар, ама отело си е те такъв – он не пуща млого и си сака водица, па като го разводнясаш, сака да му догодиш и градусо, та тураме по манко захарчица. Ли сека вечер сме поди бадъньо с кастрончето, сака и количество да има некак.

Една годин има толко млого грозге, че немааме къде да го тураме. Имаеме едно буре, кък не беше фанало мушика, не знам. Не беме го пълнили сигур има от 10 годин’ и више. Навръшиме и ньего догоре. Нема къде да туриме капка вода. Па като стана едно вино – точи се като зайтин. Жлъто и бута ли! Ау! Те тоа белег през веждата ми е от ньего. Жената ме майтапи, че съм затварал кокошките и петело ме е ритнал, ама я помним като днеска кък се помести вратата и я забодох глава у мертеко. Вино-огин, к’во приказваш!

Та така – насипеме бадъните и чекаме. Майсторлък а да мо’ш да чекаш. Има ора – не моат да изтраат и 20 дена и почват да поточват на канелката. Що съсипват матриало, не мом да ти кажем! И мойо деда така – мине не мине – у магазата да види кък а виното и се върне клатешким. Буба ми вика: „Абе старец, точни манко да видиме к’во а тава вино, бе!“. „О, бабо, болно а виното“ – вика старецо. Днеска така, заран така, докъде баба не рече: „Кво стана с тава вино, бе старец, още ли е болно? Айде, кое време стана, Коледа дойде!“. А он – „О, бабо, оно боледува, боледува, па умре.“ Силна ала беше старецо!

Кога се зажених, баща ми рече да затвори един бадън за сватбата. Ама нали си знаа адето на дедо, он маана канелата, що оня ша поточва и докъде дойде време за сватбата, бадъньо ша се е разсъънал. Та затава тато наби една какаляшка. Кога за сватбата да отвориме бадъньо, пръщината суха на барут, а вътре пълно с какаляшки. Силна ала беше! Умре на 95 годин’ кък си седеше на трикракото столе пред бурето – точил си у едно кастронче, ма успел да завръти канелата да не изтече виното, докъде го намериме. Така си го и закопахме – с кастроно. Не можааме да го откопчаме от пръстите му, Бог да го прости.

А тия от Европейскио съюз сакат да си скубем отело. Па нещо са се обръкали ми се види!

 

Автор: Ели Лозанова

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук

Галерия „Кирил Петров“ в Монтана открива изложба на нови творби

Галерия „Кирил Петров“ в Монтана открива изложба на нови творби

На 23-и януари (понеделник) в 16:00 ч. ще бъде открита изложба на нови творби, постъпили през 2022 г. в Художествена галерия „Кирил Петров“. През миналата година тя обогати фонда с 33 произведения на изкуството. Част от тях са откупени със средства от бюджета на Регионален исторически музей – Монтана, а други са дарения на автори, гостували със самостоятелни изложби в галерията.

В изложбата доминират автори от града и региона. Сред тях са добре познатите в Монтана местни творци Дончо Планински, Теодоси Антонов, Венелин Захариев, Виктория Михайлова, Мариана Тодорова, Лорета Велкова, Евгения Антонова, Господин Господинов и Тодор Деков. Показани са картини на Ани Ванчов от Лом, Петьо Начев от Видин, Севда Потурлян и Иван Белчев от  София, както и Йован Спасич от Сърбия.

Сред показаните творби доминират живописните пейзажи, но присъства и керамично пано, малка пластика, шаржове и карикатури. Иван Белчев се представя с акварели в техника „сфумато“, а Севда Потурлян участва с типичните за нея работи в областта на градския екстериор.

Изложбата на нови творби от фонда на галерията ще остане в залата за временни експозиции до 15-и февруари (сряда). Тя може да бъде посетена от понеделник до събота в интервала от 8:00 до 12:00 и от 13:00 до 17:00 ч.

Приканваме всички любители на изкуството в Монтана да я посетят.

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук

Три състезания по планинско бягане ще се проведат в Северозапада

Три състезания по планинско бягане ще се проведат в Северозапада

За 7-а поредна година в околностите на село Крета, община Мездра ще се проведе състезанието по планинско бягане „Крета рън“. То ще се състои на 22-ри януари (неделя). За втора година участниците ще се съревновават в две дисциплини – къса (10,7 км с денивелация 370 м) и дълга (17,5 км с денивелация над 500 м). Също така те ще бъдат разделени в две възрастови групи: мъже и жени до 39 г. и мъже и жени 40+.

Призьорите ще получат медали и специални подаръци. Преди старта на състезанието пък ще бъде разиграна томбола, като победителите ще получат ваучери за свободен полет над уникалния природен феномен Белоградчишки скали.

Следващите състезания ще бъдат „Пъстрина рън“, което ще се проведе на 12-и февруари (неделя) в околностите на село Крапчене, община Монтана, и „Миланово рън“, което ще се проведе на 19-и февруари (неделя) в околностите на село Миланово в полите на Врачанския балкан.

Препоръчваме събитието на всички любители на спорта сред природата.

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук

Дигиталното общество в Монтана като възможност за младите и за региона

Дигиталното общество в Монтана като възможност за младите и за региона

Може ли Монтана да е дигитална? Днес ще обърнем внимание на една наистина вълнуваща образователна инициатива на партньорските организации „Дигитално общество Монтана“ и „Враца софтуер общество“, които от няколко години работят усилено именно за създаването на новаторски и пробивни дигитални бизнеси и екосистема. Тяхната мисия е създаването на ITобщност, която да задържи иначе напускащите Северозапада младежи в региона и да съживи местния бизнес и икономика.

Нова година, ново предизвикателство

За втора поредна година търсещите нова професия и призвание жители на Монтана и близките населени места ще имат възможност  да се впуснат в ново лично и професионално предизвикателство – програмирането. „Дигитално общество Монтана“ организира курс по програмиране с Java, a самото записване и кандидатстване ще продължи до 3-ти февруари (петък). Не е нужно желаещите да имат предишен опит или знания, необходимо е обаче сериозно отношение и инвестиция по отношения на времето на кандидат-програмистите. „Идеята е да се включат хора, които имат желание да се развиват, но е важно да имат възможност и време“, уточняват организаторите.

Във Враца, а вече и в Монтана

„Дигитално общество Монтана“ всъщност  функционира като клон на „Враца софтуер общество“, но под самостоятелен бранд. Идеята е този вече успешен, изпитан и работещ модел да се приложи и в Монтана. „Надяваме се да се развием и в крайна сметка да създадем самостоятелен екип в Монтана“, коментира Цветелина Кръстева, координатор на „Враца софтуер общество“.  Организаторите на курса и създатели на „Дигитално общество Монтана“ вярват, че това е напълно възможно и постижимо. Като причина за тази увереност те изтъкват сходствата между двата града. „Има много фактори, които ни карат да вярваме, че може да успеем и в Монтана – демографски и социално двата града доста си приличат“, обяснява Цветелина. Друг фактор за организирането на курс и създаването на отделна организация в Монтана е засиленият интерес. През две години на курсовете във Враца се записват доста хора от Монтана.

IT курс Монтана

Работещият модел

От осем години „Враца софтуер общество“ работи да изгради една наистина активна и жизнена IT общност в планинския град, а нейн дом е едно от първите споделени работни пространства в цяла Северозападна България – „Гнездото“. Мястото през годините се наложи като пространство за множество събития и инициативи, които събират активните хора от целия район.

Стъпка по стъпка

„Дигитално общество Монтана“ всъщност вече може да се похвали с първите си успехи. Първият Java курс през изминалата вече година успешно завършват осем души от общо 30 записани. Трима от тях започват стаж веднага след това, а един от участниците в миналогодишния курс Стефани Семкова вече работи като програмист в компания във Враца. Тя живее в Монтана, но дели работното си време между двата града – Монтана и Враца. Стефани ще поеме и образователната щафета и ще е част от екипа, обучаващ бъдещите програмисти.

Работата не е място

Едно от основните предимства на IT работата е, че може да се върши от всяка точка на света. „Работата не е място, а IT секторът позволява да работиш предизвикателна и добре платена работа за компании от САЩ и Великобритания без да напускаш Монтана и Враца“, споделя Цветелина.

Качество, а не количество

Програмирането не е за всеки. Изисква се много отдаденост, търпение и упоритост.  Курсът се провежда на три нива, като част от първоначално записалите се постепенно отпадат, а последното ниво завършват успешно малка част от записалите се. Има и първоначален подбор. „Тази година за разлика от миналата част от местата в курса са платени, като цената на обучението не би трябвало да е непосилна за ентусиастите“, споделя още екипът. Тази такса донякъде гарантира включването на достатъчно мотивирани и ангажирани участници в курса. „Това, което ни интересува е не толкова бройката, колкото професионалните качества на хората, които излизат в края на курса. Ние държим нашите курсове да са присъствени, защото са по-ефективни и качествени“, допълва още Цвети. Осигурени са и няколко безплатни места.

Целевите групи, а и тези които до този момент кандидатстват, са хора във възрастовата граница от 18-20 до 35-40 години. „Добре дошли са и ученици, но от 16-годишна възраст, защото курсът е доста интензивен и най-вероятно би затруднил по-малките“, споделят още от екипа.

От „Дигитално общество Монтана“ вярват, че в днешно време човек може да има предизвикателна и добре платена професия от всяко място на света, стига да има нужните знания и умения. Курсът по програмиране е едно добро начало!

Относно автора

Нели Найденова

През последните няколко години работи като експерт по комуникациите в редица екоорганизации. Вярва, че за да се опазят природните богатства, човек трябва да ги опознае, припознае и обикне, а за това е необходимо по-ефективно общуване с по-широк кръг от хора. Корените ѝ все пак я връщат в Монтана заради нуждата от промяна и желанието да разкаже неразказаните истории на Северозапада. Надява се „Призни“ да вдъхнови и други хора да започнат промяната от себе си, от своите дом, градина и работно място, от гората и планината до тях.

Прочетете и другите материали на автора тук