Успелите жени от Северозапада
Карина Василева
Успехът на българските жени на олимпийските игри сякаш отключи пламъка и вярата в себе си на много българки. Днес ще си поговорим за герои от Северозапада, жени, които са успешни не само в семейството, но и в кариерите си, а с действията си и организациите които са създали. Те изпълват всеки ден със смисъл, помагайки на хората около тях.
Днес тези няколко жени ще ни разкажат не само за това с какво се занимават професионално, но и защо го правят. Ще ни споделят мотивациите си, това което ги вдъхновява и защо точно са решили да продължа развитието си в Северозападна България.
Сребрина Ефремова
Първата изключителна жена за която ще си говорим днес е Сребрина Ефремова. Тя работи неуморно, за да насърчава жените-предприемачи и подобряването на условията за хората от Лом и Северозападна България с нейната фондация „Генерация”.
Създава я през 2015 г. в Лом с идеята да помага на младите хора да намерят себе си, да споделят личен, житейски и професионален опит и да са полезни. Според нея младите хора в града са искащи, знаещи и амбициозни и имат право на достъп до същите качествени услуги, до които имат младежите в центъра на София.
С времето, в работата и се оформят различни направления, като в момента се фокусира върху развитието на децата и младежите. Другата главна тема в нейните проекти е женското предприемачество. Днес тя си партнира с множество организации и фондации включително и Българският фонд за жените.
Въпреки множеството трудности, които получава като част от НПО сектора в България, Сребрина не спира да търси проекти, които да поддържат и разширяват услугите на фондация „Генерация” и споделя, че се възхищава на всеки, занимаващ се в този сектор особено днес.
Относно бъдещето на северозапада, тя остава позитивно настроена. Тя вярва, че в Монтана, Враца, Видин, Лом има млади хора, които избират да създадат семейство и да отгледат деца, пътуват, четат, учат и да се интересуват от заобикалящата ги среда. Библиотеките и читалищата в тези градове са средища, около тях се върти животът. Смята, че използването, насочването и развитието на този капитал в правилната посока рано или късно ще промени нагласите. Градове като Лом с богата история, с традиции в културата, с ресурса на реката, в следващите 10 години би трябвало доста да са напреднали в развитието си.
„Профилът на лидера, на когото аз вярвам, включва безкомпромисен професионализъм, съчетан с човечност”, смята Сребрина.
Емилия Йосифова
Емилия Йосифова е жена, преминала през много изпитания, очертали пътя на живота и. На 19 години след катастрофа остава на инвалидна количка, но надминава очакванията си и на 33 г. тя създава и ръководи Фондация „Подкрепа за реализация”, а по-късно и Социално предприятие „Бъдин”.
С магистърски степени по икономика и по управление на иституции, ръководи и помага с еднаква лекота, защото има таланта да привлича и създава съмишленици. Вярва и живее така, сякаш няма нищо невъзможно в този свят!
Като дете мечтаела да стане археолог, а днес тя насочва този си интерес към тайните и мистериозното към това да намери скрития талант в младежите. Управлявайки фондация „Подкрепа за реализация”, която съчетава в себе си много дейности – Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и лица с увреждания; социално предприятие „Бъдин”, специализирано радиопредаване по БНР Радио – Видин, което се казва „Едно”, летни занимания за деца със и без увреждания…
На въпроса как насочва женската енергия в работата си, Емилия отговаря: „Не знам коя е женска и коя мъжка… Чувствам се цяла в две посоки – винаги търся, искам повече, правя почти невъзможното, но и разбирам, усещам чувствата и състоянието на хората и откликвам когато и като мога.”
Нели Василева
В момента работеща като гл. експерт „Култура и вероизповедание” в община Монтана от повече от 20 години, тя участва на всяко едно културно събитие в област Монтана.
Днес тя е и основател на Клуб ,,Медии”, където помага на младежи да намерят своя път в журналистиката и им предоставя поле за изява.
Според нея, мисълта с която с се събужда всяка сутрин е различна, но винаги с намерението да изпълни деня със смисъл и да бъде полезна.
За работата си с младите хора в клуб „Медии” тя казва, че вярва, че всяко поколение превъзхожда предходното. Клуб „Медии” е неформална група, където децата идват не по задължение, а по желание. Мотивацията им е различна, защото няма елемент на принуда , а работата с такива деца обогатява неимоверно много. Жизнено необходимо за тази работа е постоянно да се учим в процеса на работа.
Виждайки потенциала в Монтана, тя решава да се върне в родния си град след университета. Ще излъжа, ако кажа, че е било проява на локален патриотизъм, че нещо ме е теглило към корените или че съм преценила Монтана като перспективен град. Аз съм от поколението, което твърде късно се замисли по темата за кариерното планиране. Когато започнах следването си, имаше една опция – разпределение, което означаваше след дипломирането държавата да ти намери работа.
„Останах в Монтана, защото намерих работа, която ме удовлетворяваше.”
Според нея когато става дума за делови отношения, хората не се делят мъже и жени, макар че факторът пол е определящ за подхода към работата. Смята, че типично женските качества като емпатия, загриженост, търпение, ориентация към хората, а не само към целите и помагат.
