Всяко голямо нещо започва с един мечтател: историята на Цветелин Савов
Йоана Димитрова
Четете първия материал от един специален проект. Проект, в който ви разказваме за една компания в Северозапада. Сферата ѝ на дейност няма общо с региона ни, но хората, които я изграждат и ръководят, имат – 180 млади личности остават в Монтана, за да се развиват и така да развиват и региона. Макар рискът, съпътстващ осъществяването на мечтата и основаването на SGT Bulgaria, да е голям колкото океана, който ги разделя, той е поет от двама мъже, историята на единия от които ще ви разкажем сега. Това е истински, човешки разказ, в който се преплитат много на пръв поглед крайни състояния: нямането и имането, комплексите и освободеният ум, мечтите и действието, спортът и книгите, дигиталното и човешкото, ограниченията и безграничният потенциал. Но те се допълват в неделимо съчетание в образа на човека и професионалиста, създал силен екип от агенти на промяната, защото сам гори в стремежа към израстване и мечтата за по-добро бъдеще – за себе си, за семейството си, за региона и хората в него. Името му е Цветелин Савов и това е неговата история.
I got hired. I got fired. Got hired. Quit a job. Hired myself. Started a business. Building a brand. Found a life. Living a dream.
(„Бях нает. Бях уволнен. Отново нает. Напуснах работа. Наех себе си. Започнах бизнес. Изградих бранд. Преоткрих живота. Изживявам мечтата си.“ )
– Замислял ли си се кое е най-важното нещо, което ти е дал Северозападът?
– Да. Това, че никога не се отказвам.
Днес няма да си говорим за галениците на съдбата. За онези, родени в богати семейства и разкошни домове, които са получили всичко наготово. Те имат други проблеми и други истории. Ние избираме да разказваме за трудния успех и да вдъхновяваме чрез личните примери. Затова ви срещаме с един от нас – момче от малкия град. Вероятно го познавате – може би сте учили в едно училище или сте тренирали заедно футбол. Историята на неговия път ни е толкова близка, защото началото ѝ много прилича на нашето собствено: „Никога не съм бил лишаван от необходимото. Но това, че не съм могъл да си позволя някои неща, да отида на някои места, че ми купуваха един анцуг и две тениски за срока и носех маратонките „MatStar“ докато подметките им не се обелеха, ме научи на дисциплина и да живея с желанието, с мисълта и амбицията да постигна нещо.“
Rock bottom will teach you lessons that mountain tops never will. – TobyMac
(„Дъното ще ви предаде уроци, които върховете никога не биха могли.“ – ТобиМак)
Животът тече и поколенията се променят. За разлика от онова време, днес децата имат много повече. Всичко е позволено, всичко е на една ръка разстояние. Но имането ги лишава от нещо много важно: този вътрешен стимул да дават повече от себе си, да постигат и да се радват искрено на полученото. Времето, в което израства Цветелин, е такова, че трябва да се бориш за своето място навсякъде: в добра паралелка в училище, в елитна гимназия и желания университет, в спорта, а след това и в избраната кариера. Това, че материалните измерения на живота все още не са толкова развити, води до различен тип конкуренция в детството му – сравняват се не вещи, а умения.
Като момче той сам се записва да тренира футбол и още първата тренировка го вади от малката позната общност в квартала и го сблъсква с нова реалност: „Отиваш и виждаш, че там има и по-бързи деца от теб, има и по-умни и по-хубави от теб и, нали, ти си хубавецът на мама, но не точно.“ Сега Цветелин се смее при спомена, но в онзи ден нещата изглеждат различно за малкото момче. Конкуренцията неминуемо поражда комплекси в детското съзнание. Поглеждайки назад от позицията на мъжа, в който се е превърнал днес, Цветелин е убеден, че те не са нещо лошо: „Комплексите не са нищо друго, освен нетрансформирана енергия. Тя може да бъде унищожителна за теб или да се превърне в горивото, което да те изстреля напред.“
Тук е разковничето: с каква нагласа ще подходиш към превъзходството на другия. Както обикновено – отговорите на всичките ни въпроси са вътре в нас. Момчето не се отказва, а открива в себе си лек срещу посредствеността – силен състезателен дух, който превръща ограниченията му в мотивация за растеж. Оказва се, че къде си роден и с какви финансови възможности израстваш, не е толкова определящо за това докъде ще стигнеш. Това е само началото на историята, а продължението всеки пише сам. Желанието му да бъде сред най-добрите във футбола го кара да наблюдава, да полага повече усилия от другите и ден след ден той се буди с все по-голямо желание да надскочи себе си и да успее.
Reach high, for stars lie hidden in you. Dream deep, for every dream precedes the goal – Rabindranath Tagore
(„Протегни се високо, защото звездите са скрити във теб. Мечтай силно, защото всяка мечта предшества целта.“ – Рабиндранат Тагор)
Любовта на Цветелин към играта и мечтата му да стане професионалист стават все по-силни с годините. Така, въпреки желанието на майка си, избира спортното училище в Монтана вместо Финансово-стопанската гимназия. Цветелин е убеден, че в тези години на съзряване определящо е не толкова къде и какво ще учиш, а друго: „Едно от най-важните неща в живота е да избереш правилно хората, с които ще станеш възрастен.“ През ученическите му години в неговите дни и тези на връстниците му няма място за вредни навици. Младите спортисти са фокусирани върху развитието си и резултатите: „Това беше наша основна задача – всички се състезавахме на едно здравословно ниво. Движещата ни сила беше желанието да станем по-добри в любимия спорт и по-задружни – бяхме един отбор.“ Освен че изгражда дисциплина в младежите и ги предпазва от залитане по лош път, спортът сплотява – и днес въпреки дистанцията на времето сред бившите вече съотборници се е запазило уважение, а с момчето, с което тогава дели един чин, все още го свързва приятелство.
Цветелин тренира професионално в отбора на Монтана, но поради тогавашните обстоятелства мечтата да превърне футбола в кариера не се сбъдва. Въпреки всичко той не се отказва от нея, само я трансформира: „Това, което ти дава играта, става начин на живот. Ако не можеш да се реализираш в любимото нещо по начина, за който мечтаеш, за да не си далеч от него, избираш друга посока в същата сфера, в която да си полезен.“ Така в студентските си години той взема лиценз за треньор. Започва да учи децата на футболния клуб „Монтана Старс 2008“, помагайки безвъзмездно на треньора Митко Аврамов, който със сърце и помощта на родителите развива таланта на младите футболисти. За този период от живота си Цветелин говори с умиление: „Нищо не те зарежда толкова, колкото децата. Дистанцията във възрастта ни не беше много голяма и те ме слушаха. Преплитах тренировката с въпроси от материала по география и история, което им беше интересно и полезно, а за мен беше удоволствие все още да играя.“
Стадионът в село Долна Вереница, където прекарва толкова хубави моменти, тренирайки с децата, днес е изоставен, но спомените му все още са ярки и живи: „Беше приказно, чаровно място, далеч от шума на града, единственото занимание на децата беше да играят футбол, нямаше нищо, което да ги разсейва.“
С очи, обхождащи ширналата се равна площ, той с плам описва мечтата на Митко Аврамов за изграждане на хубав спортен комплекс със съблекални и трибуни около големия стадион, с паркинг и хотелска част за гостуващи отбори, с още едно игрище и тенис кортове…
Тази мечта не се реализира поради липсата на финансова подкрепа, но Цветелин продължава да тренира деца, да мечтае и хъсът му за развитие расте. Тепърва тази целеустременост, превръщаща се в начин на живот, ще дава своите плодове, доказвайки, че няма значение откъде си тръгнал, а накъде си се запътил и колко силно го искаш: „Това може по такъв начин да те трансформира, че да започнеш да харесваш това, че едно време си бил дебелото детенце в класа или глупакът в училище. Защото сега вече можеш да докажеш, че началото, което ти е дадено, не е определящо.“ Комплексите от детството могат да отключат у един човек порив за развитие за цял живот. Стремежът към по-добра версия на себе си помага на Цветелин не само във футбола, както предстои да разберем.
Good, better, best. Never let it rest. Until your good is better and your better is your best. – Tim Duncan
(„Добро, по-добро, най-добро. Никога не спирай. Докато твоето добро стане по-добро, а твоето по-добро – най-доброто.“ – Тим Дънкан)
Интересите, които имаме, не са заложени в нас случайно, те често са най-добрият ориентир за правилната житейска посока: „Имах късмета много рано да открия това, което искам да правя. Обожавах коли и компютри.“ Случва се така, че именно с тези две неща е обвързан пътят му занапред. Когато е на 22 години, със случаен разговор започва кариерата му в автотранспортния бизнес. Kакто подсказва и името ѝ, компанията, която му предлага работа – Montway Auto Transport, е собственост на човек от региона на Монтана, който живее в САЩ и успешно развива бизнеса си там – услуги за превоз на автомобили в границите на Щатите. Работата на Цветелин е да дава цени за транспорта и да отговаря на въпроси на американските клиенти. Нов е в този бранш, но години по-късно в него той намира и своята най-добра реализация, стартирайки компания, която бързо достига върхови постижения. Но за да достигне до реализирането на мечтата, на мечтателя му предстои дълъг път. Процесът ще извади най-доброто от него, но не и без да си го заслужи сам, стъпка по стъпка.
Новата сфера на дейност изисква и нови умения: „Работата ми беше много интересна, но истината е, че първите три месеца не знаех какво правя. Допуснах всички възможни грешки, които човек на тази позиция може да допусне и бях глобяван повече пъти отколкото мога да преброя.“ Тук много хора на негово място биха си направили извода, че работата не е за тях и биха се отказали, но не и той. С усмивка Цветелин допуска, че може би енергията на упоритата му зодия не му е позволила да се предаде тогава. Стремежът му да е първи сред най-добрите не е случайност – роден е под знака на Козирога, в първия ден от първата година на новото десетилетие. С присъщата си неотстъпчивост си казва: „Добре, сбърках, но ще се върна по-силен.“ Научавайки закономерностите в новата си дейност по трудния начин, вроденият му състезателен дух го подтиква към търсене на по-високи резултати: „Първата ми цел беше да стана най-бързият в екипа. Как да го постигна? Очевидно със знание, защото когато знаеш повече, мислиш по-бързо и действаш по-бързо. Тогава бях най-бавният, но имах стратегия. Поставих си за цел да науча всички марки и модели автомобили, пощенските кодове на големите градове и географските особености заедно с цялата пътнотранспортна мрежа на Щатите.“
Усилието се отплаща, но има още – предизвикателството на чуждия език поражда нов вътрешен диалог. „Виж хората как пишат, а гледай ти как отиваш в Google translate, за да напишеш няколко думи, трудно би ти се получило така.“ И отново започва да учи настървено, този път – думи на английски език. Постепенно уменията му се подобряват и с помощта на колегите си започва да пише самостоятелно. Допуска много граматични грешки, но началото е поставено и скоро става агент и на live chat системата, където си пише с клиенти в реално време. Това е преломен момент в живота му: „Имаше бонус за най-много сключени сделки. Печелих го 10 или 11 месеца подред. Тогава разбрах колко съм силен при съревнование.“ А от организацията разбират, че чат системата е много благоприятна за продажби и му се доверяват да изгради свой екип.
„Това беше моя мечта още от футбола – да имам отбор. Исках моят екип да е добър, да е конкурентен, но липсата на мениджърски опит тогава на моменти си казваше думата.“ Това, което му липсва като опит при управлението на хора, Цветелин компенсира с личния си пример. Амбицията му дава силен заряд, с който зарежда и екипа – предава им вече усвоените добри практики, постоянно подклажда състезателния им дух и заедно постигат чудесни резултати. Не след дълго компанията отново му дава шанс за растеж – Цветелин става акаунт мениджър на два големи екипа. „Това беше моментът, в който срещнах Боян Казанджиев, който за мен е страхотен професионалист. Тогава разбрах всъщност какво е да си мениджър и осъзнах, че за да съм успешен, трябва да се науча да работя с данни, да се аргументирам и да валидирам гледната си точка.“
И за пореден път Цветелин трябва сам да издърпа себе си нагоре. Повратен момент става едно събитие по мениджмънт на ментора Веселин Николов. „Тогава разбрах, че да си добър лидер се учи – че е съвкупност от труд, дисциплина, че има методика и има човек, който да ми помогне. Може би това беше най-амбициозният момент в живота ми. Давах си последните пари на този ментор. Забравих за кафенетата и ресторантите“, спомня си с усмивка Цветелин, защото самоограниченията са си стрували и обещанието за по-добро бъдеще, което го крепи, се сбъдва. По-точно той го сбъдва сам: „Знаех още от футбола, че за да съм по-умен от умните, трябва да вложа повече старание. С Веселин работих около 3-4 години, а днес той предава уменията си и на моя екип. Качествата ми тогава се подобриха значително благодарение на него, на собствената ми дисциплина и… книгите. Започнах да чета много. Това беше най-градивният ми период, имах чувството, че след всяка прочетена страница разгръщам мисленето си на друго ниво и се издигам над останалите.“
Личното израстване е истински спорт, който най-добрите практикуват всеки ден. За Цветелин започва период на ежедневно изграждане на нови по-добри навици. Той отделя време, което да прекара сам със себе си, мислите си и книгите. Избира специални, уединени места, далеч от шума на града, които го зареждат: „В ежедневието ни постоянно има разсейване, което много пречи на това хората да се развиват. Всеки има нужда на намери място, от което да черпи енергия, достатъчно тихо, за да може да се фокусира върху важното.“
What one man can do, another can do. – Anthony Hopkins as Charles Morse, „The Edge“ (1997)
(„Това, което един човек може да направи, може да го постигне и друг.“ – цитат от филма „Острието“)
Когато Цветелин се запознава с човека зад Montway – Михаил Михайлов, той е силно впечатлен от този мъж, който е от неговия роден край. Фалирал няколко пъти преди да успее, Михаил не се отказва и изгражда от нулата една от най-бързо развиващите се компании в САЩ. Част от процесите се извършват в България, а един от офисите, където Цветелин работи, е именно в Монтана. „Като заговореше, всички в залата млъкваха и го слушаха. Това, което казваше, ми даваше такава енергия и мотивация, че усещах, че ще обърна земята ако трябва, но ще го направя. Мишо е човекът, който най-много ме е вдъхновявал. Докато работех за него, черпех от тази жажда, тази движеща сила, която те прави успешен. Всъщност тогава разбрах какъв човек искам да бъда.“
Успехът не е инцидент. С действие Цветелин постепенно се развива до способен агент, става лидер на екип, а по-късно и мениджър в компанията. Но колкото и добри резултати да му носи неговата целеустременост, в един момент тя му натежава: „В моя случай има малко маниакалност за успех. Толкова много искам да постигна целта си, че давам на самия себе си много голям натиск, който понякога ми коства много в други сфери на живота.“ Това става и причина за раздялата с Montway, но отношението му към човека, изградил компанията, остава същото и до ден-днешен: „Изпитвам голямо уважение към него. В момента той също като мен се състезава със спортни коли и има каузи, за които се бори. Постига невероятни неща за българската общност в Чикаго.“
The biggest risk is not taking any risk at all. – Mark Zuckerberg
(„Да не рискуваш никога е най-големият риск.“ – Марк Зукърбърг)
В детството на Цветелин виждането на хората е, че успехът е да си намериш сигурна работа и да живееш мирно и спокойно: „Може би най-грешното във възпитанието на нашето поколение беше, че не ни окуражаваха да предприемаме големи крачки. За едно момче дядото и бащата са първите герои – първите силни мъже, с които общува. Ако видиш, че те не поемат риск, защото според тях е опасно, този пример в ранна детска възраст те обезкуражава, буквално ти реже крилата. Това е първият комплекс, който се заражда: ограничението от вярването, че е по-добре да живееш мирно, отколкото да се опиташ да промениш нещо. Това беше следствие на режима. Ако погледнем назад исторически, ролята на мъжа е на завоевател – да покорява нови земи, да се грижи за кралството, то да просперира, да забогатява, хората в него да живеят по-добре.“ Да поемеш риска е крачката между потенциала и себеосъществяването. Разликата от човека, който си днес и този, който би могъл да бъдеш утре. С мисълта колко жалко би било никога да не разбере на какво е способен, Цветелин избира да рискува.
Преди 4 години се случва съдбовно запознанство – с човека, който става негов бизнес партньор. Стефано Танфула основава своята фирма за транспорт на автомобили в САЩ SGT Auto Transport Corp. през юни 2014 г. Когато двамата се запознават през 2020 г., компанията не върви добре –енергията и мислите на Стефано, както и всички спечелени пари от дейността са насочени към едно-единствено нещо: борбата за детето му, което е болно от много рядък вид рак на белия дроб. Медицинските услуги са скъпи и всичко спечелено тогава отива за лечението на дъщеря му. Макар че на онзи етап угриженият баща не може да му плаща за труда, Цветелин решава да му помогне да развие компанията.
От тази страна на океана амбициозният мечтател с добро сърце започва да работи сам, влагайки целия набор от добре развити умения в името на първата и най-важна цел: да направи бизнеса печеливш, за да осигурят лечението на малкото момиченце и то да оживее. Двамата мъже не се познават добре, но разчитат един на друг. Като символ на дадената дума, в рамка Стефано подарява на Цветелин олицетворението на готовността им да поемат риска, да се доверят един на друг, въпреки разстоянието, което ги разделя.
Изминали са 4 години, но Цветелин все още се усмихва широко, гледайки подаръка на стената, и на лицето му личат силни емоции. Дадената дума е удържана. Нещо повече – мечтателят за промяна към по-добро вече не е сам. Началото е много трудно – за да успее мисията, Цветелин влага лични средства, заема пари от близки хора, с които успява да наеме офис и да купи първите компютри. Малко по малко събира съмишленици, готови да помогнат. Поетият риск си струва. С гласуваното към него доверие той изгражда основите на SGT Bulgaria. Днес за компанията, позиционирана в Монтана, работят 180 млади хора от града и региона. Малката Джиджи вече е в ремисия и се превръща в патрон на тяхната дейност. Компанията се развива, но принципът, на който е основана, остава същият – да прави добро: „Искаме да покажем как бизнесът може да променя животи. Парите имат истинска стойност само ако правиш добро – това е нашето послание.“
За Цветелин да си силен има смисъл само ако помагаш и се грижиш. Убеден е, че изборът да си добър съществува само от перспективата на силата. Ако си добър, защото нямаш друга възможност, това не е избор. И иска да вдъхнови всеки, който има тази сила, да помага. Както винаги досега, това вдъхновение той предава нататък с личния си пример.
If you want to live a happy life, tie it to a goal, not to people or things. – Albert Einstein
(„Ако искаш да живееш щастлив живот, обвържи го с цел, а не с хора или предмети.“ – Алберт Айнщайн)
Както във футбола, така и в бизнеса, за да изградиш добър екип, от ключово значение е правилната селекция. А след като избереш хората за своя отбор, е много важно да ги подредиш на правилните позиции – да видиш кой къде може да играе, къде е силата му. Селекцията на Цветелин за отбора на SGT Bulgaria блести с едно основно качество, което не може да бъде придобито: доброта. Те споделят една обща страст – да помагат на хора, които се нуждаят от това.
Цветелин вярва, че бизнесът първо трябва да служи на хората. Макар да изкачват нови и нови върхове, най-важните дни в общността на SGT Bulgaria не са онези, в които подобряват рекорди или печелят много пари, а онези, в които успяват да променят човешки животи. Всеки месец екипът от агенти на промяната избира благотворителна кауза, която да подкрепи финансово и събира лични средства, след което и компанията отделя значителна сума. Вече са помогнали на момиченце, болно от церебрална парализа със сумата от 30 000 лв., която не е достигала за наближаващата операция; за лечението на момче с множествена склероза даряват 20 000 лв.; спонсорират състезатели по MMA, за да влязат в професионалния спорт; помагат на талантливи деца, които не могат да си позволят обучението. Миналата година сбъдват и мечтата на едно дете, останало без родители: в писмото си до Дядо Коледа то описва желанието си да види голям коледен базар. Компанията осъществява тази детска мечта – изпраща него и баба му на екскурзия в Прага за празниците. „Това е израстването на един мъж – първо вярва в Дядо Коледа, а после се превръща в него“, усмихва се Цветелин. Така всеки месец агентите на SGT променят един живот в Северозапада.
Те подкрепят всякакъв тип надежда: участват в инициативата „Капачки за бъдеще“; даряват дрехи на дом „Майка и дете“; возят безвъзмездно абитуриенти, които не могат да си позволят хубав автомобил; имат табло в офиса, на което закачат визитки или флаери на местни бизнеси, за да използват техните продукти и услуги.
А къде остана футболната мечта? Тя все още е жива, но претърпява нова трансформация, както и нашият мечтател. Назад във времето, в дните му като треньор на децата, Цветелин мечтае да помага, но няма възможност. Днес, от позицията на силата, той избира да прави добро като ежемесечно спонсорира детския футболен клуб „Кархули“ на Галин Борисов, за който ви разказахме и на нашите страници. „Радвам се, че имам такива приятели, че има такива хора и фирми, които предпочитат да увеличат разходите си в името на нашата кауза. Благодарение на тях ние можем да бъдем като другите клубове, а защо не и по-добри. Децата го заслужават, защото те пък избраха да спортуват вместо да лежат на дивана с телефон в ръка.“, споделя Галин. Благодарение на подкрепата, през април децата от клуба се насладиха и на мечтания първи тренировъчен лагер сред природата.
Какво означава за момчето, което е бил Цветелин някога, че човекът, в който се е превърнал, живее неговата мечта да помага на децата да играят и да се развиват в любимата игра? Какво означава за студента треньор, чиято дейност е била прекратена поради липсата на средства, да се превърне в човека, който днес ги осигурява? Можем да съдим по очите и усмивката му.
Успехът често не е това, което виждаме. В главите на неговата история нерядко има болка, страх, дискомфорт и много усилия. Но винаги има едно – човек, който не се отказва, и се учи от всичко, през което преминава. А светът работи по едни и същи закони, независимо дали става дума за футбол или бизнес. Двете позиции, на които играе Цветелин във футбола са двете крайности – вратар и централен нападател. И двете го учат на ценни уроци: първата – колко е важно да застанеш на правилната позиция, фокусиран и готов, за да посрещнеш предизвикателствата, летящи към теб, а втората – да подобряваш уменията си и постоянно да се движиш, за да се отделиш от групата и да постигнеш целта си. Уроци, валидни както във футбола, така и в живота.
I didn’t come here to be average. – Michael Jordan
(„Не съм дошъл тук, за да бъда посредствен.“ – Майкъл Джордан)
Не сме на тази земя, за да водим обикновен живот. Дошли сме да развиваме заложбите си и да помагаме с тях. На нашия регион не му трябва много. За да се промени нещо, понякога е нужен само един луд мечтател със силни амбиции и неспирен стремеж към по-добро, който да се заинати пред лицето на трудностите. Мечтател със сърце и визия да създаде място, където истината и лоялността са на почит, място, където всеки е оценен и където хората работят неуморно, за да внесат положителна промяна в живота си и в средата си. Защото едно място е такова, каквито са хората в него.
Трябва да сме благодарни на живота – на региона, в който сме се родили, на пътя, който сме извървели, защото те ни оформят в личностите, които сме днес. И, разбира се, на хората, с които съдбата ни среща, независимо дали са от квартала или ни дели цял океан. Защото по пътя на мечтите си не вървиш сам. Вървиш с хората, в които влагаш енергия, които тренираш и съветваш, с които поемаш рискове. И които на свой ред дават от себе си за теб и за цялото, което градите. Защото хората са сърцето на всеки бизнес. И именно с такива хора ще бъдат следващите ни срещи – с агентите на промяната на Цветелин Савов и SGT Bulgaria.
