Maриана Асенова за Горско училище „Великото навън“: В природата децата са себе си
Нели Найденова
Говорим с Мариана Асенова за специалната връзка на децата с природата. Надникваме в създаденото от нея Горско училище „Великото навън“, което позволява на децата да бъдат себе си в естествената човешка среда – природата. В концепцията си тя събира три направления, които за нея са изключително важни – природа, храна и изкуства. Разбърква ги и така се заражда Горското школо. Признете, за да научите повече за нуждата на малки и големи да са в естественото им местообитание, както и за ползите от досега с природата без значение от възраст и занимание.
Кaк и кога се роди идеята за Горско училище „Великото навън“?
Темата за образованието ми е на сърце от много години. Самата идея за Горското училище се зароди през 2018 г. Тогава започнахме пилотни издания с по-големи участници, предимно по-възрастни, наши съмишленици. През 2019 г. последваха еднодневни лагери с деца в Горна Бела речка. За съжаление през 2020 г. дейността ни временно спря, но вече всичко това е зад гърба ни. След това подновихме горските занимания във Вършец, където и бяхме ситуирани и сега продължаваме. От миналата година сме вече със стройна и амбициозна програма.
На какво се учат децата сред природата? Какви са познанията, които не могат да получат в класната стая?
Удобно сме забравили, че природата е естествено ни местообитание. Хората имаме нужда от общуване с природата. Аз виждам как се променят лицата на децата като се махнат от асфалта и бетона. В природата децата са себе си. Усещам истинската им възбуда, че са попаднали в естественото им среда. Това е мястото, в което може да учим за всичко, защото в природата има всичко. Всеки един предмет съществува във вид, в който дете или възрастен може да преживее това познание и да го види в неговата цялост. Изкуственото разделяне на предметите в училище и изучаването им абсолютно отделно създава всички предпоставки в главите ни нищо да не остава от дадения предмет, освен ако тази тема не е част от професионалното ни развитие. Аз твърдя, че има една уникалност, която в нормалната класна стая никой не се интересува. Това е изключителният начин, по които всяко дете възприема и учи и съответно използва това познание. Затова и имаме толкова много „дупки“ в образованието. Докато само си четем и се тюхкаме върху някакви поредни данни, нещата просто няма да се променят.
Т.е. вие сте идентифицирали тази нужда и този пропуск на официалното образование и чрез Горското школо се опитвате да го запълните?
Не, аз нямам претенциите да съм алтернатива на официалното образование. Не ми е това целта, нямам и този ресурс. Просто искам да покажа на децата и на родителите, че има среда, в която децата се чувстват истински щастливи. А когато нещо им доставя радост, то им е лесно и интересно.
На какво още ни учи Горското школо?
Аз работя с деца между 6 и 12 години. Смятам, че това да смесиш деца на различна възраст функционира, защото възпитава емпатия и чувство на взаимопомощ. Това трябва да се гради когато децата са по-малки. В гората на големите деца им идва естествено да помагат на по-малките – да им подадат ръка, когато прескачаме река, да им вържат връзките… Да даваш и да получаваш помощ са две състояния, от които ние сякаш лишаваме умишлено децата си. Като някой не знае нещо или не може, ние го наказваме в училище. Вместо това трябва да създадем среда на взаимопомощ. За мен това е безценно.
Как протича един горски учебен ден?
Всеки сезон предлага различни занимания навън, съобразени със сезона. Учим от това, което в момента виждаме. Никога не е едно и също. В Горското училище на децата всеки ден им се налага анализират, да взимат решения, да носят отговорност за изборите и решенията си. Ние създаваме ситуации, в които през въпроси насочваме децата сами да стигнат до познание. Не даваме готови отговори, караме ги да мислят. Нека дам пример от последния лагер през януари. Първият ден в петък нямаше влага. На втория ден обаче валя сняг и се наложи да направим елементарен анализ на новосъздалата се ситуация. В сухото време децата смело минаваха през разни и разнообразни мостчета. Камъните бяха сухи и се придвижваха по-лесно. На следващия ден се наложи да вземем предвид влагата и възможността да се подхлъзнем на мокрите дърва и камъни. В горската класна стая имаме ситуации, в които учим и минаваме през различни теми в рамките на няколко дни. Само наблюдавайки и участвайки в различните ситуации, забавни и игрови моменти, децата минават през материали от различни предмети – Човек и природа, Човек и общество, Български език, География и т. н. Срещаме ги с местни фермери, показваме им животни. Сами си готвим част от храната. Оставяме понякога децата сами да си изровят храната от земята, на единия от лагерите си извадиха сами моркови – здравословен снакс. Творим и различни неща с естествени материали от природата. Чрез опита и преживяваното всички тези познания остават трайно в ума. Такава е нашата биология на учене като човеци – трябва едни неврончета да направят пътека, за да остане това познание в главата ни и това се случва с повторение. А когато учим чрез правене, тогава тези неврончета се свързват по-бързо.
Какви деца участват в лагерите? Има ли профил на родителите, които изпращат децата си?
За момента основно са от София, но много ми се иска да имам деца от Видин, Враца, Монтана, Берковица, Вършец и всички чудни градчета от Северозапада. Обединява ги визията, че е смислено децата им да участват в подобни занимания. Имам доста записани деца, които са участвали в предишни лагери, което ще им позволи да видят природата на Врачански Балкан в различните сезони.
Какво научават децата за Врачанския Балкан?
Това, което научихме последния път, е, че скалите на Врачанския Балкан са от варовик, защото имаше на места варовик, който е разтворен във водата, защото има снеготопене и валежи. Открихме и интересен червеникав цвят глина, защото има находище в този Балкан на тази специфична глина, с която в миналото са си строили и измазвали къщите. Имаме и примери за такива къщи, правихме формички с тази глина. Видяхме лешояди, които са едни изключително редки птици. Виждаме реките, които идват от горната част на планината и се вливат в Искър и по този начин много по-лесно децата си представят това, което учим по география. Имахме големи размисли и за трите състояния на водата.
Моментите сред природата. Това ли е времето, в което децата забравят за телефоните?
Аз не вярвам в забраните, вярвам в свободния избор. Вярвам в това, че ние имаме потенциал като родители да създаваме среда, която не изисква използването на електрони устройства. Затова телефоните не са забранени, напротив – използваме технологиите, за да изследваме и заснемаме интересни неща. Сред природата децата просто по естествен начин забравят за съществуването на устройствата. Когато има достатъчно забавни неща за правене, те наистина не се сещат за тях.
Нашето поколение израсна на село, сред природата? Кога загубиха децата досега с природата?
Това се дължи на изборите, които правим като родители. Ние, възрастните, сме длъжници на децата. Децата са си част от природата на тази възраст. Те са изключително свързани с нея, част са от природата, те си го носят. А всъщност днес децата прекарват по-малко време навън от един затворник. По норматив и за да не изпаднат в тежки психически отклонения, затворниците прекарват минимум два часа навън. Статистически нашите деца (особено в т. нар. развити страни) прекарват по-малко от един час навън. И аз наблюдавам такива случаи всеки ден, когато съм в София. Как едни коли задръстват улицата пред училището, от тях излизат сънени и недоспали деца и влизат класната стая. Оттам ги вземаме отново с коли, за да ги заведем на поредните занимания по английски, пиано, цигулка или си хващат съответното устройство и потъват в екрана. Всичко това води до изключително тежки последствия.
На кои места се провежда лагерът?
Ние сме ситуирани в Северозапада, защото познаваме много добре заобикалящата ни среда. В момента гостуваме в село Оплетня, което на практика е от другата страна на Горна Бела речка – през един баир. От месец април уикендите и по-дългите (едноседмични) формати, които започваме лятото, ще се провеждат в Горна Бела речка. Моята цел е Горското училище целогодишно да се случва в Горна Бела речка.
Каква е целта Ви за тази година?
Целта ми за 2024 г. е да организирам 100 дни Горско школо. А голямата ми цел е да си имаме постоянно Горско школо за малки и големи, за деца и пораснали деца – от 1 до 101 години.
