Спомен за спомените: Фестивалът “Goatmilk” с рефлексия за миналото и поглед в бъдещето
Нели Найденова
Тази година Фестивалът на спомените Goatmilk в Бела Речка ще си спомня – ще се върне назад, но и ще погледне напред. Всяка година събитието задава тема, която гостите на фестивала изследват в продължение на няколко дни. Тази година темата ще е „Рефлексии – назад и напред. За пръв път тези спомени обаче няма да се случват в подножието на планината, в село Бела Речка и Западна Стара планина, а онлайн в периода 22-24 май.
„Датата 24-и май е в календара на много хора от години. Затова идеята да сменяме дати и да отлагаме фестивала не е стояла на дневен ред. Няма да пропуснем да съберем съмишлениците си, дори под тази форма”, споделя Мариана Асенова, един от организаторите на Фестивала на спомените в Бела Речка.
Верни на философията и принципите, дори онлайн
Промяната се случва всяка година, тя е естествено и търсено състояние – както за участниците, така и организаторите. Но философията остава. „Вече 16 години сме успявали да случим фестивала променяйки и запазвайки елементи, но винаги оставаме верни на философията и принципите, които спазваме от самото начало”, споделя Мариана. Тази година предизвикателството пред онлайн срещата на спомените е голямо, а дали опитът ще е успешен или не ще покаже само времето. Едно е сигурно според нея: „Бела Речка си остана едно отворено пространство за всеки, който намира смисъл да бъде тук.”
Организаторите обаче отчитат нуждата програмата и ангажимента към общността и участниците във фестивала да е целогодишна, като фестивала остава ключово събитие.
За емоцията, плюсовете и минусите
„Има един процент емоция, който нямам представа как ще предадем онлайн. Тази емоция с думи, разкази и снимки не се предава. Случва се само когато човек съпреживява на място. Ще разберем дали емоцията ще може да бъде предадена виртуално в края на фестивала”, споделя Мариана. Въпреки това тя не пропуска да отбележи, че формата може да позволи включването на хора, които не са имали физическа възможност да участват до този момент.
Нуждата от рефлексия
Темата се ражда естествено. „Миналата година анализирахме какво се е случило през последните 16 години. Дадохме си сметка, че много неща са се променили в Горна Бела Речка и имаме нужда от тази рефлексия, която да направим със съмишленици, приятели и като цяло по-голям кръг от хора. Тези промени са важни и ние искаме да ги вземем предвид. За тези години голяма част от местните хора, с които започнахме вече ги няма, просто си отидоха. Миналата година беше особено шокова. Загубихме ключови хора и образи, които през всичките тези години са създавали част от емоцията на този фестивал”, обяснява Мариана.
Общността и поколенията в Бела Речка
В същото време организаторите отчитат и положителни тенденции – създава се общност около Бела Речка, появяват се нови хора. Част от тях дори избират да останат в селото за повече или по-малко време. „На трето място се появиха едни чудни млади хора, които сигурно са били дечица по времето на първите фестивали. Това са внуците на местните хора, с които ние започнахме и които малко по малко започнаха да идват, остават, да си купуват дори къщи около бабините си”, споделят още организаторите. Участниците на фестивала ще могат да погледнат през очите на тези три поколения, да проследят случващото се за тези 17 години през и чрез спомените им. Ще си спомнят и ще променят. „Всичко се променя и няма как да си затваряме очите”, обобщава Мариана.
