Лили Манолова: Хората от Северозапада са свикнали да се справят с живота, каквото и да им поднесе той
Венелин Добрев
Днес ви срещаме с Лили Манолова. Тя счита себе си за много ведър и позитивен човек, обича да общува и да се занимава с най-различни и интересни неща. Споделя, че животът постоянно я тласка в нови и различни направления, които винаги намират нейния интерес. По образование е финансист и доста време работи в тази област. В последните години обаче, съвсем различни неща ангажират вниманието и. Споделя, че най-щастлива я правят ценните и стойностни хора около нея – прекрасното и семейство, двете и момиченца, близките приятели и осъзнатите хора, с които общува.
София е естествена житейска спирка за много хора от Враца и Северозападна България по принцип. Как имат да дадат врачани на София (и света) според теб? А какъв е твоят принос?
Врачани носим навсякъде своята неподправеност. Но не бих искала да обобщавам твърде много.
Смятам, че ако хората живеят и се държат като себе си, всеки може да даде уникален индивидуален принос навсякъде, където отиде.
Струва ми се, че най-ценният принос за София от моя страна са двете ми дечица, които съм избрала да отглеждам именно там (засега, при мен никога нищо не се знае). Децата винаги красят, облагородяват и одухотворяват местата, на които пребивават, и в това отношение София наистина печели много, тъй като доста хора са направили този избор. А отскоро правя и баница по врачанска рецепта, която не се стискам да споделям с другите.
Отивайки на твоята професионална страница ще видим, че се определяш професионално като консултант. Ние обаче знаем, че работата ти е в две направления – занимаваш се с хюман дизайн и преподаваш йога за бременни. Как откри всяко едно от тях и имат ли въобще някаква допирна точка, освен самата теб?
Всичко започна малко след като родих първата си дъщеря. Дойде по имейл покана за обучение за йога инструктори, а аз, без да мога да си обясня защо, откликнах и се записах. И тази дейност започна да проправя нови пътеки за мен. По време на същото това обучение буквално като от друго измерение дойде една визитка, на която пишеше „хюман дизайн нещо си…” И това ме заведе до консултант, после до книга, после до курс, после до втори и т. н.
За мен двете области имат една изключително важна допирна точка – връзката на човек със самия себе си. И йогата, и хюман дизайн насърчават човек именно в тази посока – да слуша повече вътрешния си глас и да го уважава.
Със сигурност доста хора не са запознати с концепцията за хюман дизайн. Разкажи ни повече за нея – какво представлява, защо е важна и виждаш ли нейното бъдещо приложение и развитие в България?
Хюман дизайн е система за себепознание, наука за различността. Тя ни помага да осъзнаем, че има смисъл да бъдем различни. И то точно такива каквито сме – с всичко, което имаме като потенциал, но и с всичко, което нямаме. Смятам това познание за изключително важно, тъй като много хора живеят по инерция и имат наистина бегла представа за това колко могат да постигнат и колко по-лесно и приятно може да се живее животът.
По отношение на последния въпрос – не само, че виждам бъдеще, а считам, че тепърва ще бъде особено важно за всички хора по света. Всички виждаме колко динамични и резки са промените в нашето настояще. И все по-важно става умението човек да се адаптира. А когато знаеш кой си, къде е силата ти и как е коректно да взимаш решенията в живота си, адаптацията е значително по-лесен процес.
Ако трябва да направиш хюман дизайн карта на архетипа на пустиняка/северозападняка, как би изглеждала тя?
Като си говорим за различността, тук бих казала, че дори пустиняците са много различни един от друг, но пък веднага ми идва нещо наум.
Има една дума, която според мен много добре описва хората от нашия край, и тя е „ръб”. Много я харесвам и всъщност от една гледна точка тя е много положителна. Под „ръб” аз разбирам човек, който няма току-така да се даде кой да е външен авторитет да му повлияе.
А в хюман дизайн има и една дефиниция, наречена точно „дизайн на архетип”. Това са хора, които са изключително интуитивни и знаят много добре дори в най-опасна ситуация как да реагират, за да оцелеят физически, имат много мощ и една такава специфична първична сила, знаят как да надделеят.
В хюман дизайна се говори много за това, че хората трябва и могат да намерят хармония с истинското си аз, да приемат кои са, да открият истинската си мисия и смисъл в живота. В този ред на мисли, какво трябва да приемем ние хората от Северозапада за себе си? Какво можем да използваме по-добре от нашия запас от дарби и качества? Какво би казала на хората, които са скептици към тези подходи?
Считам, че хората от Северозапада сме много изобретателни благодарение на доста трудния живот, който се води като цяло по тези места. И според мен това ни прави доста по-адаптивни и в нови, непознати ситуации. Хората от Северозапада са свикнали да се справят с живота, каквото и да им поднесе той. Те просто нямат избор, защото въпросът понякога касае оцеляване. А да умееш да оцеляваш при трудни условия е една много важна стъпка и към по-нататъшно личностно развитие.
На хората, които са скептични към хюман дизайн, бих казала – опитайте и вижте дали този подход работи за Вас. Всъщност аз казвам това и на хората, които не са скептични. Защото моята отговорност е да им разкажа за какво са устроени те според тази наука. Но как ще развият този потенциал и дали въобще тези препоръки имат място в ежедневието им си е изцяло тяхна отговорност.
Нека обърнем внимание на йогата за бременни. Защо тя е полезна и какви са преките ползи от нея?
Йогата за бременни има редица ползи. Освен чисто физическата, която подпомага доброто състояние на тялото ни дори през този специфичен период, психологическите и емоционални ползи също са много важни. Тези часове ни помагат да се отпуснем, да успокоим ума си, да се отърсим от негативните емоции и мисли и нещо много специално – да осъществим връзка с нашето бебе още на това ниво, още преди да можем да го видим.
А кога провеждаш своите занятия в София и къде? Със сигурност за нашите читатели ще е интересно да знаят.
В момента имам часове два пъти в седмицата преди обяд на две места. Едното е студио „Янтра”, където се запознах с йога, където се обучих и развих. Другото е студио „Гаятри”, също много уютно и симпатично местенце.
Нека се върнем към Северозапада. Кои са нещата, които най-много ти липсват от родната Враца и защо?
Липсва ми атмосферата. В годините виждам, че градът става още по-красив и промените някак подчертават онова, което Враца наистина има като качества – природата и силата на духа. Има го и онова необяснимото – липсва ми просто защото там са корените ми, това може само да се почувства.
Ако ти дойдем на гости там, кои са задължителните неща, които ще направим или местата, на които ще ни заведеш?
Всекиго бих завела на Хижата – за мен това е емблематично място. Хем е близо и е мотивиращо за хората, които не обичат много-много да ходят, хем е природа и мирише уникално по целия път, хем накрая можеш да видиш целия град и да въздъхнеш гордо. А откакто съм майка, ми е много важно, че там горе децата могат да дивеят на детската площадка, а ние да пием кафе.
Където има проблеми, има и потенциал. Какъв потенциал виждаш в своя роден град, който още не е реализиран, а може да се развие страшно много?
Може би звучи банално, но мисля, че има още много какво да се направи, за да се развие областта на туризма. Враца се асоциира най-вече с Балкана, а всички знаем, че планината е лекарство. Особено във времената, в които живеем. Има много какво да се разгледа, много места, които човек да посети или където просто да се разходи. А и самият град е красив и пълен с история.
Каква е твоята лична мечта за Северозапада, която си пожелаваш да се сбъдне в следващите 10 години?
Повечето неща в живота ни можем да си ги направим сами, но си има и неща за мечтаене. Много е тъжно, че има толкова болни хора. Затова си мечтая хората да са здрави. Мечтая си и да са ведри и усмихнати и за такива оправни хора като северозападняците вярвам, че това ще дойде по естествен път заедно със здравето.
