Надежда Серафимова: Северозападът предлага множество разнообразни туристически дестинации
Венелин Добрев
Надежда Серафимова е запален пътешественик, любуващ се изключително много на „скитането” по родните земи. Тя е човекът, който стои зад травъл блога „Тефтерчето на един пътешественик”. Вече 10-ина години живее в морската столица – град Варна, но всъщност e родена в столицата на хумора и сърцето на България – град Габрово. Обожава движението във всичките му форми, и се чувства истински щастлива, когато е на път.
Съвсем наскоро предприе едно пътуване до Северозапада и по-точно Видин. С какви впечатления остана от региона?
Бързам да уточня, че не беше толкова скоро, но наистина си го спомням сякаш беше вчера. Това бе едно планирано пътешествие през есента, чиято цел бе да посетим за първи път далечния Северозапад. Бяхме набелязали няколко основни забележителни места и си бяхме оставили свободно време за всичко останало, което да ни изненада или намери спонтанно по пътя.
Аз съм от хората, които ще намерят и откраднат за себе си по нещо хубаво от всяко местенце, където попаднат, и меко казано останах очарована. На първо място ни омагьосаха Белоградчишки скали, но изненадите на Северозапада далеч не свършват с тях. Несравнимо е, но почти наравно като трепет и вълнение от новото място бе посещението ни на най-западното Дунавското градче у нас – Видин. За мен от малка винаги е изглеждал извънредно далеч, но след като прекосихме цяла северна България чак от Варна, вече разстоянието не е толкова страшно. Нямах големи очаквания, не знаех какво ще видим, а цял един ден се наслаждавахме на спретнат, уютен и слънчев град с пълни паркове и улици, прелестни гледки към Дунава, потопихме се в историята на крепостта „Баба Вида” и на други емблематични архитектурни паметници.
Кое беше нещото, което най-много те впечатли в града и защо?
Впечатли ме, че градът беше жив, пъстър и изненадващ. Впечатлиха ме хората, които се наслаждаваха на своя зелен Рай в сърцето на града – Крайдунавската градска градина; тези, които плажуваха на централния градски плаж, на който дори не подозирахме, че ще попаднем; тези които наравно с нас обикаляха любознателно всяко кътче от крепостта. С една дума усетих енергия. Самото усещане, че градът върви неуморно със свой собствен ритъм и ти дава от своя заряд, за мен са достатъчни да искам да се върна отново, за да опозная още повече от това място.
Пътувала ли си другаде из Северозапада и кои са любимите ти дестинации там?
За тези незабравими четири дни наред с вече пленили сърцето ни Белоградчишки скали посетихме още редица забележителности, които ни докоснаха. Още на път за Белоградчик объркахме пътя и се озовахме пред табела за естествения скален мост Божи мост (известен още като Жабокрек) – иска ли питане дали не последвахме табелката. Потопихме се в дъблините на пещерите Венеца и Магурата (истински съжалявам, че залата с рисунките не е достъпна за посетители), а в региона има още десетки облагородени и диви пещери. Посетихме Чипровския манастир и се потопихме в света на Чипровските килими, а за финал погледнахме отвисоко и към язовир Огоста. Всички тези места бяха прекрасни и направиха пътешествието още по-незабравимо.
Връщайки се назад в пътешествията сега в съзнанието ми изплува една незабравима Нова година в град Вършец. Знаете ли, всъщност сме посещавали дори два пъти най-старият балнеолечебен курорт в България и тогава сам по себе си градът ни беше толкова интересен и достатъчен, че го изследвахме от всички възможни ъгли без да предприемаме други пътешествия в региона. Спирам до тук, защото ще се окаже, че съм била на повече места в Северозапада, отколкото очаквах.
Смяташ ли, че туризмът може да бъде един от отраслите за икономическо съживяване на региона? Защо?
Ако само до тук сметнем всички зебележителни места, които изредих, с просто око виждаме, какво богатство и разнообразие предлага региона. За да подкрепя тези думи, искам да допълня, че още дори не съм споменала за: кулинарното приключение, което изживяхме, вкусвайки традиционни за региона специалитети; за веломаршрутите, които ни зоват; за прекрасните условия за къмпинг непосредствено до хотелчето, което си избрахме; а общуването с хората, техния диалект и желанието, с което ни разказваха за техния роден край… несравними са. Със сигурност има и още и още. Регионът е повече от прекрасен и силно се надявам повече хора да повярват и да се впуснат в такова приключение, каквото ние имахме радостта да преживеем.
Представи си, че се налага да представиш Северозапада на туристически форум. Как би изглеждала твоята реклама?
Моята реклама няма да е по стандартния ред и не би се различавала много от всичко, което споделих до тук. Вярвам, че само човек преживял мястото, енергията му и изненадите му от първо лице, може споделяйки и разказвайки така пламенно, както пътува, да покаже дестинацията в пълния ѝ блясък. Бих взела доброволци на пътешествие с мен, което от части правя и сега виртуално на страниците на моя блог.
Регионът безспорно има природните ресурси, има трудолюбивите хора, които се грижат за имиджа му, има своите скрити съкровища, има и пътешественици, които просто искат да ги видят. Определено присъствието на Северозапада на такива форуми е задължително.
Отправи послание и поздрав към нашите читатели и всички, които обичат Северозапада.
Моето послание към всички, които обичат този прекрасен край е да го пазят, да помагат за развитието му по всевъзможни начини, както могат и да споделят добрите примери от Северозапада. А на читателите – да бъдат търсещи, да бъдат откриватели и неспирно да се впускат в приключения. Не на последно място пожелавам и на вас много енергия, за да сбъдвате още много проекти и идеи свързани със Северозапада, а ние с удоволствие ще дойдем отново на гости.
