Историята на „Хижата” над Враца
Призни
Туристически дом „Хижата” е построен с доброволен труд и средства на врачани по проект на арх. Петър Дограмджиев. Открит е на 8 ноември 1926 г. и впоследствие е възстановена през 2006 г. Дотам може да се стигне пеша, от площад „Христо Ботев” по стълбище с 420 стъпала или по автомобилен път, минаващ покрай болницата.
Комплекс „Вестителя” е разположен е над град Враца, откъдето се разкрива красива панорамна гледка към града. Оттук на 9 ноември 1877 г. руският войник Петлак известил освобождението на града. Паркът е залесен и изграден с доброволния труд на врачани през 1924 г. В непосредствена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителя на свободата. Всяка неделя и в празничните дни точно в 12:30 ч. там звучи тържествена мелодия.
„Хижата” над Враца е сред най-любимите места за разходка, отдих и забавление за местните и гостите на града. Превърнала се в емблемана града, изграждането и пази интересна история за единството и обединението на врачани, решили с доброволен труд и дарения да положат основите и преди близо 100 години.
Цялата история е разказана от Весела Пелова от Държавен архив – Враца:
Всичко започва през 1900 г., когато четиридесет врачани се събират, за да реализират една идея, с която заразяват съгражданите си – да опознаят природните красоти на Враца и Врачанския балкан и да ги популяризират най-широко. Те създават истински „ФенКлуб” на красивата врачанска природа, който вече над 100 години има своите горещи привъженици. Благодарение на това възторжено преклонение пред природните дадености се поставя началото на туристическото движение в града и Враца се сдобива с приказната туристическа Хижа, превърнала се в символ.
Идеите, които обединяват пионерите на врачанския туризъм през 1900 г., са все така актуални и авангардни и днес: да разкрият на врачани хубостите на врачанската природа, да привличат чужденци към Врачанския балкан, да създават туристически локали и спални, където да се настаняват посетителите и гостите на Враца, да построят туристическа хижа с туристическа спалня, да залесяват планомерно и постепенно околностите на Враца, с подкрепата на Врачанската градска община и лесничейството, да напишат и издават пътеводители, да маркират туристическите пътеки, да популяризират пещерата „Леденицата”, да установят и популяризират лобното място на Христо Ботев, да популяризират туристическите маршрути до всички забележителни природни местности, да правят излети по селата, за да се опознае селския бит и обстановка, да популяризират спортните игри, за което започват да разпространяват играта футбол, да наименоват хубавите местности около Враца, които нямат свои названия, да издават вестник „Турист”, да построят шосе до Леденика и до Околчица, да популяризират зимните ски-спортове, да създадат туристически хор.
Те се заемат да реализират тези инициативи с дълбокото убеждение, че „Враца има всичките преимущества да бъде център на туризма, с което да принесе полза както на членовете си, така изобщо за Отечеството”.
Сред всички тези великолепни идеи една се издига до най-голяма висота – да бъде символ и емблема на града. Това е идеята за изграждането на туристическата Хижа.
През 1903 г. Методи Маждраков за първи път предлага на своите съмишленици туристи да обмислят необходимостта и възможността за направа на един „туристически локал” – за настаняване гостите и посетителите на Враца. Още на следващата 1904 г. дружествените членове записват в проектобюджета си първите 50 лв. за създаване на фонд за изграждане на туристическа хижа. И това една година преди да бъде поставен първият камък на Черни връх от софийските туристи, за изграждане на хижа „Алеко”!
За съжаление многобройните трудности и малобройните съратници на туристите правят възможна реализацията на Хижата едва през 1925 г.
На Илинден, 2 август 1925 г., в чест на 25-годишнината от създаването си, врачанското дружество призовава врачани да присъстват на празничното събитие: поставянето на основния камък на бъдещата хижа. От Илинден 1925 г. до Димитровден (тогава – стар стил, Архангеловден сега) 8 ноември 1926 г., когато се чества с неописуем възторг откриването на новопостроената Хижа, Враца и врачани преживяват най-невероятната година в своята нова история. Те успяват да се обединят около една блестяща идея и да дадат всичко от себе си, за да реализират проекта на архитект Дограмаджиев и неговите приятели и съмишленици от туристическо дружество „Веслец”. От тухлите до блестящата ламаринена обшивка на кулите, всеки предмет, необходим за строителството и обзавеждането на Хижата е дарение от гражданите, учрежденията и организациите на града.
Хижата става гордо дело на всички врачани, за което свидетелстват списъците с дарителите и благодарностите на дружеството, публикувани на страниците на тогавашните местни вестници. Символиката на единството и обединението е първият великолепен смисъл, който придобива това най-ново и най-модерно, не само за тогавашното време, творение, за да израстне до истинска емблема на новия, модерен градски дух.
Хижата става средоточие на всички авангардни идеи на своите създатели. Именно те първи въвеждат нови градски празнични обичаи и традиции – празнични увеселения и тържества за Бъдни вечер и за Освобождението на града. Затова и така естествено и логично тя се превръща в символ и емблема на града, любимо място за забава, отдих и съзерцание на поколения врачани. Място за зимни пързалки, любовни срещи и празничини забави; на патриотични чествания и всякакви спортни начинания; на разходки с приятели и детски игри през цялата година – от ранна пролет до късна есен. Място на памет и признателност към предците и място уединение сред природата!
„Не се гаси туй, що не гасне” е казал поетът, а врачани през 2006 г. доказаха, че не може и да изгори. Хижата е възстановена отново, може би като доказателство и за вечната истина, че истинските ценности трябва да се преоткриват, да се защитават и да се бранят, за да се заслужат. Днешните поколения трябваше да се изправят пред опасността да загубят един от символите на града си, за да го преоткрият отново; да осъзнаят и оценят наследството, завещано от дедите им, за да заслужат привилегията да бъдат негови наследници.
