„Дай, Боже, дъжд!“ – обичаят „Папаруда“ в село Винарово
Българският фолклор е богат на колоритни традиции и обичаи, много от които се предават от поколение на поколение и се изпълняват и до днес. Такъв е обичаят Пеперуда, който може да се срещне в различни райони на България. Смята се, че този ритуален танц има силата да призовава дъжд по време на суша и служи като завладяващ пример за това как културните практики могат да отразяват дълбоките връзки между хората и тяхната естествена среда. В тази статия ще навлезем в историята и значението на обичая Пеперуда такъв, какъвто е във видинското село Винарово, където се изпълнява и до днес.
Село Винарово се намира на около 20 км от град Видин. Според последната официална статистика от 2022 г. в него има около 300 жители. Винарово е родното място и на видния български народен певец Кайчо Каменов.
Обичаят е известен в селото под името Папаруда – като както наименованието,така и обредните песни и наричания се повлияват от винаровския диалект. В останалата част от страната той също се изпълнява, когато поминъкът в селото е под риск от дълго продължаваща суша. Молебенът за дъжд се изпълнява два пъти в годината когато е най-горещо – трудно е да се определи кога точно, тъй като природата има своя нрав.
Голям принос за запазването на обичая такъв, какъвто е бил преди години, дава Динко Петров – виден фолклорист и кмет на село Винарово.
Папарудата – най-личното момиче
Главен герой в обичая е Папарудата – момиче на 12-13 годишна възраст, което пее, танцува и притежава качества като трудолюбие и доброта. В други краища на страната се среща главен герой да е изтърсаче или бедно дете, което да омилостиви Бог. В много редки случаи българите мюсюлмани в Източните Родопи допускат Папарудата да е момче.
Папарудата е облечена с дълга бяла риза, а папарударките – останалите участници в обичая, също на 12-13 годишна възраст – са облечени в народни носии и я кичат с върбови клонки докато пеят. Част от обичая са и две стари жени, които наричат и насочват обредните действия.
Силата на върбата
Във Винарово се смята, че там, където расте върба, водата никога не щуква – т. е. никога не спира. Затова за разлика от другите краища на България, където Папарудата се накичва с бъз и коприва, във Винарово това се случва с върбови клонки направени на нанизи, които се поставят на врата и кръста – символизира здрав кръст при жътва. Върху главата на Папарудата се поставя и красив венец с цветя.
Етнографски комплекс „Средна чешма“
Във Винарово молебенът за дъжд се изпълнява на една емблематична местност за селото – Етнографски комплекс „Средна чешма“. Той е много красив природен феномен, осеян с върби, а около него тече река. Построен е през 1934 г. от Николай Спасов, тогавашен кмет на Винарово, а след това през 2006 г. с общите усилия на винаровската общност се превръща в етнографски комплекс.
Обредните елементи
Освен голямата символика на върбата, в обичая присъстват ситото и вълната. Докато Папарудата и папарударките играят, двете възрастни жени идват с внучките си на чешмата и започват да сеят брашното и да наричат: „Както се сее това бяло брашно, така да падне и ситен дъждец.“ Не силен дъжд, не градушка, а ситен, плодороден дъжд. Другият ритуален предмет е вълната, която се пере, и символизира сивите облаци, които трябва да дойдат. Децата играят наляво и надясно, леко се блъскат, за да се сгъстят и сивите облаци, които да донесат дъжда. Стопанките, които посрещат обредната група, омесват хляб, върху който е изобразено птиченце. Птицата е символ на живот, здраве и вода.
„Каквото сте видели и чули, предайте го на своите внуци и правнуци!“
След като се закичи с върбови клонки Папарудата се полива с вино и вода и обредната група тръгва по селските къщи, където ги очакват стопанките с дарове. Там се пеят песни за едро грозде и златно жито, а домакините приготвят обреден хляб и дребни сладки.
След като минава по селските къщи групата се връща с песни на реката и там се пускат върбовите нанизи на Папарудата: „Така, както тези одежди бавно текат по реката, такъв бавен дъжд да се яви за нашата реколта, за нашето село – дай, Боже, дъжд!“ Молбата им към Бога ги свързва със самия него – те измолват дъжд, защото са сигурни, че той ще ги чуе и ще имат берекетна година.
Обичаят завършва с поука за децата – „Ето, вече облаци се появиха – скоро ще завали. Каквото сте видели и чули, предайте го на своите внуци и правнуци!“